Автор: Янка Петкова

Има случаи, когато отиваш да се срещнеш с хора, за които имаш предварителна нагласа какви точно ще бъдат. Когато става дума за месечната среща на майките, привърженички на многократните пелени, обикновено това чувство не те подвежда. Това са онези интелигентни, начетени жени, които се интересуват от всичко естествено, свързано с отглеждането на детето. Раждат естествено, носят бебето си в слинг от първите дни, кърмят продължително, захранват водени от бебето и разбира се, ползват многократни пелени. Подозрението ми, че това е по-трудният начин се оправдава, но аргументът, че го правят, защото така е по-добре за децата им, си струва усилията.

Христина, майка на две деца - на 5 години и на 10 месеца. Добър медиатор, може да те убеди в преимуществата на каквото си иска, затова не й представлява никаква трудност да обобщи ползите от употребата на многократните пелени.

Още когато бях бременна открих, че има такава опция и реших, че това ще бъде моят начин. Тези пелени имат много плюсове. Това, което мен много ме грабна първоначално, беше самата еко идея. Смятам, че е важно да мислим за тези неща. Можем да направим много в тази посока. Голям плюс ми се стори и това, че дупето на бебето не е в химикалите, които съдържат еднократните пелени. Да е в непрекъснат контакт с тях, в продължение на две години, не ми се стори добра идея. Ние, като жени, знаем какво е чувството при ползване на дамска превръзка. Химичните вещества, които съдържат еднократните пелени, причиняват обриви и подсичане. Аз не ползвам за детето си такава козметика, защото не ми се налага.
Освен това многократните пелени са удобни. Сменят се на 2-3 часа. През нощта бебето изкарва с една пелена. Между 15-20 пелени се използват за два дни. Някои майки предпочитат да ги перат ежедневно, други на два дни.
Има различни видове. При някои подложките са зашити към пелената. При вариантите със сменяща се подложка, кавърът (гащичките) може да се ползва отново. В този случай, разполагаме само с няколко кавъра и сменящи се подложки. Обикновено са от непромокаема материя и съхнат много бързо, така че няма проблем при пране. Продават се, може да се ушият, някои майки ползват тензух или бархет, който сами си подготвят. Това е един много икономичен вариант. Над 5000 еднократни пелени са необходими за две години, това са над 2000 лева. С многократни, в зависимост от това каква система си изберем, е значително по-евтино - няколко кавъра и подложки или пелени със зашити подложки. Има универсален модел, който се регулира с копчета – може да се ползва от новородено до година-две. 15-20 бройки от него спокойно могат да свършат работа за целия период. Предлагат се и пелени за недоносени – които са много малки. Има модели, които могат да се регулират, за да не нараняват пъпчето. Някои кройки са по-тесни, други - по-обемни, съществува разнообразие. Повечето модели са "всичко в едно". За лятото има изработени от по-дишащи материи. Вече и в България могат да бъдат закупени на няколко места. Пазаруваме много и от Англия, има намаления. След като детето се научи да ходи в гърне, пелените могат да се продадат или да се запазят за следващото дете. Това спестява средства.
Много майки твърдят, че тези пелени са начин детето по-бързо да се научи да ходи на гърне, защото има пелени, които държат сухо, но има и такива, при които влагата се усеща. Децата разбират какво се случва, когато се напишкат или наакат. Аз на около две години махнах пелените на първото си дете, не знам как би се случило с еднократните, но не съм бързала. Много майки практикуват естествена бебешка хигиена и ползват тези пелени. Аз не го правя, най-вече защото изисква непрекъснато наблюдение на бебето.
Определено майките, които предпочитат този вариант, стават повече. Подобни решения вземат родители, които имат достъп до чужди източници. Аз например чета и се интересувам се при всяка следваща стъпка в грижите. Децата ми се отглеждат в родителски кооператив – защото това за мен е по-добрият модел. В нашият кооператив с децата работят учители, родителите се включваме в поддържането на хигиената и готвенето.
Понякога си мисля, че е толкова по-лесно да правиш всичко като останалите. Този начин на отглеждане и възпитание изисква пълно отдаване. Не мисля, че личната ми реализация страда. Има жени, за които майчинството е абсолютен приоритет. Аз имам и свои лични амбиции, имам нужда от време за себе си. Бебето е обсебващо, което е нормално, но въпреки това можеш да намериш време.

Ивелина - майка на седемесечен, изключително лъчезарен и контактен син, когото все още кърми независимо къде се намира

Естествената бебешка хигиена е добър вариант, когато бебето подава сигнал на родителя, че му се пишка или ака. Когато е новородено, това става лесно и е най-добрият момент да се започне, но много родители не успяват, защото все пак изисква сериозни усилия. Прилагат я успешно при 2-3 дете, защото вече са добре запознати със сигналите на бебето. Могат да преценят, кога му предстои да извърши голямата си нужда. Идеята е, когато подаде този сигнал, родителят веднага да го събуе и да го покани, държейки го на ръце. Трябва да се следят знаците и когато му се пишка. Това се превръща в навик – когато подаде сигнал – се събува. Процесът е взаимен. Имам приятелка, на която детето е на осем месеца и вече не ползва пелени, защото то извършва нуждите си над гърне. Първоначално се ползват и пелени, но такива, които държат влага на дупето, за да може детето веднага да усети разликата, когато е мокро. Логиката на тези, които практикуват естествената бебешка хигиена е, че децата се раждат като котките – обичат да акат и да пишкат на сухо. Смята се, че ние, ползвайки пелените, които ги държат сухи, ги отучваме от тези вродени инстинкти, затова е трудно и махането на еднократните пелени.
По-ангажиращо е и това е основен аргумент за повечето родители да не го правят. Смята се, че преди втория месец и между 6-8 месеца са моментите, в които родителите могат да се научат да разчитат сигналите на бебето. Затова са благоприятни.
Личните ми наблюдения са, че многократните пелени не пропускат толкова, като еднократните – миналата седмица например бяхме на почивка и понеже нямаше къде да пера, взех памперси, пропускането беше проблем. С другите това не ми се случва.
Иначе споровете в групите, в които членувам във фейсбук, започват още с избора нормално раждане или със секцио, защо да кърмим на поискване, защо да е продължително. Но не са само младите жени.
Баба ми например не може да повярва, че още кърмя. Синът ми е на 7 месеца. Нашите майки са от поколението, при което са измислени адаптираните формули, връщали са се по-рано на работа и това е било приемлив вариант. Масово в онова време не е кърмено. Кърменето на обществено място е табу, според мен, защото принципно кърменето на голямо дете е табу. Ако е на 2-3 месеца се приема, в по-късна възраст вече предизвиква въпроси
Скоро говорих с майка, чието дете е на 4 дни и се оплакваше, че няма кърма. Казах й за кърменето при поискване, при което ми отговори: „На тебе ти е лесно, но аз съм пушач.“ - Нямаше какво повече да й кажа. Единственият ми убедителен довод беше, че кърменето е по-евтиният вариант. Понеже СЗО препоръчва изключително кърмене поне до шест месеца, масово се спира след този период, на 6 месеца и един ден, кърменето приключва и се предлага адаптираната формула.

Марина - майка на малко сладко момиченце, което спокойно се занимава в детския ъгъл

Хубаво е, че имаме фейсбук групи. Срещаме се, за да обменяме опит. Сближаваме се. Разбирането ни за отглеждане на децата е еднакво. Аз сама приготвям храната на детето си, бебеносенето  и продължителното кърмене също са важни аспекти за мен. Дъщеря ми е първо дете, кърмя я и се надявам това да продължи до година и половина-две. Практикувам захранване водено от бебето, но много често импровизирам, съобразявайки се с детето. Мисля, че по-добрия вариант е да се прави информиран избор, да четеш, да се интересуваш и да се преценяваш кое е най-добре за детето ти.

Виктория и Ида – привързани една към друга във всеки смисъл

В момента, в който се прибрахме от болницата, започнах да я нося в слинг, улеснява се и кърменето на поискване. Не мисля, че бебеносенето прави детето по-зависимо от мен. Откакто стана на 4 месеца започнах да работя по няколко часа седмично и я оставям на баща й. Може би по-зависима е майката. Има дори лека ревност към бащата. През деня я приспивам, докато я нося в слинга, върша каквото имам, вечер си спи в креватчето. Когато бебето е сигурно, че получават отклик на нуждите си, е по-спокойно, дори за известно време майката да е разделена с него.
Когато трябваше да раждам, избрах държавна болница, защото там работеше лекарят, при когото ходех на консултации. Раждането се случи както исках, таткото присъстваше. Проблематичен беше периодът след това, не срещнах подкрепа от медицинския персонал. В началото не ми я носеха, защото беше с инфекция, трудно ми беше да убедя акушерките да й дават кърмата, която съм изцедила. За три дни престой може да не е проблем, но на нас ни се наложи да останем десет. Не подкрепяха кърменето, а за бебе с инфекция, мисля, е много по-важно да получи кърма от първия ден. Просто бях много мотивирана и имаше от кого да потърся съвет, но с много жени не е така.

Надя и скорпионката София, която може да те изтощи само ако я гледаш

Едно дете е, но като че ли имам 100, а е само на година и пет месеца. Решили сме да имаме още две. Родих я на 28 години, със секцио, защото така се наложи. Гледана е с многократни пелени, захраних я на 6 месеца, водейки се от нея. Просто приготвих няколко зеленчука и я оставих сама да избере към кой да посегне. Обикновено посяга към най-яркото на масата – морков, тиква. Спокойна е, но е енергична, весела, можеш да се разбереш с нея, много си говорим. Аз съм украинка и детето говори двата езика еднакво добре.
Събираме се в този клуб, защото храната, която се предлага, може да се даде и на детето – няма захар, няма консерванти. Виждаме се поне веднъж месечно. Предпочитаме да е на открито, когато времето го позволява. С някои майки сме толкова близки, че си правим домашни партита всяка седмица. През лятото със София сме цял ден навън. Обича да ходи на гости вуйчо си в Украйна. Стремим се да вижда всичките си баби и дядовци. Градът отдалечава хората, но аз искам да има родово чувство за принадлежност.

Разговорът тръгна от преимуществата на многократните пелени и съвсем закономерно стигна до чувството за принадлежност. Така става винаги, когато събеседникът ти е интересен.