Това писмо, написано с много обич и болка, споделям с вас анонимно, по молба на авторката. Надявам се не само нейният син да го прочете.

Мили сине,

Днес станах свидетел на тежка сцена между теб и жената, която обичаш. Боли ме, когато виждам как се държиш понякога. Питам се къде сбърках и защо не те научих на тези неща, вместо да наблягам толкова на другите житейски умения. Ти си чудесен човек, успял, умен, красив, силен и амбициозен. Но ако не си добър мъж, никога няма да бъдеш истински щастлив. Затова ти пиша това писмо и те моля да си го препрочиташ често.

Никога не казвай на жена си тежки думи. Думите нараняват, дори когато ги произнасяш в момент на афект, без да ги мислиш наистина. Може би си въобразяваш, че ако не посягаш, значи си добър съпруг, но “Не мога да те понасям” е като юмрук в лицето. А синината, която остава, никога няма да заздравее. Поискай прошка и дано доброто ѝ сърце намери сили да ти я дари.

Никога не се прибирай у дома с очакване всичко да е по конец. Жената не е супергерой. Домакинската работа не само е досадна и неблагодарна, но и две малки ръчички за минути могат да съсипят цял ден труд. Бъди благодарен за всяка топла вечеря и чиста риза. И се научи да поемаш своя дял от грижите по дома, тогава истински ще оцениш колко много прави тя за теб.

Никога не натяквай кой печели повече в семейството. Сега си ти, но може утре да не си. А някой ден може и да си без работа. Ако искаш тя да те обича и тогава, се постарай по никакъв повод да не ѝ броиш стотинките, които харчи за себе си.

Никога не обиждай роднините ѝ. Тя не си ги е избирала, но те са част от нея, както ние сме част от теб. Уважавай ги, приемай ги, разбирай ги, бъди добър с тях, не ѝ отказвай, когато има нужда да ги види. А ако тя не ти отвърне със същото, бъди пример, който да следва, а не враг, с който да се бори.

Никога не ѝ показвай, че не я харесваш. Ще има дни, когато тя няма да е толкова красива, колкото момичето, в което се влюби. Ще има дни, когато е болна и нощи, когато няма да те желае. Любовта е много повече от красота и романтика. Любовта е да има с кого да споделиш и лошите мигове, не само добрите, и точно в болката и умората е важно да има човек до теб.

Никога не унижавай достойнството ѝ. Не ѝ се подигравай, когато сбърка, не я превръщай в обект на шеги пред приятели и непознати, не ѝ отнемай свободата и самочувствието. Любовта е истинска само между равни. Ако я принизяваш като по-глупава или по-слаба от теб, ако я затваряш в капан от зависимост, тя ще избяга при първа възможност, за да ти докаже, че не я превъзхождаш.

Написах ти шест “никога”, а можех да ти кажа само едно “винаги”.

Винаги я обичай, сине, обичай я с цялото си сърце, щедро и безусловно. И някой ден научи и децата си да обичат. Защото хората, които умеят да дават, получават повече.

А аз искам ти да получиш всичко.

С обич: мама

Прочетете още:

Замислете се, момчета

Не помагам на жена си