Автор: Мария Пеева

На курабиени истории ми провървя вчера! Реших да ви разкажа, защото може да не е кой знае какво, но в един ден ми се случиха три съвсем отделни, но много курабиени и много приятни случки.

Преди седмица къде на шега, къде съвсем сериозно ви попитах за рецепта за курабийки, защото ми е омръзнало децата да ми казват "Мамо, какви хубави коледни хипопотамчета си ни изпекла". И вие ме заляхте с една от друга по-интересни (и съвсем различни рецепти). Ако всяка седмица правя по една, пак ще има нови рецепти чак и за внучката ми (още няма такава, но забранено ли е да мечтае една баба). От всички тези чудни рецепти, които прегледах и изчетох (имаше и на италиански!), стигнах до следния извод, мили хора. Моят проблем с курабийките не е в рецептата, а в една малка тънкост, която от бързане пропускам! А именно - масленото тесто за курабийки с форма явно трябва да стегне в хладилник поне половин час, за да не се обезформи при печенето. Въоръжена с надежда и с новопридобитото си знание (информацията е най-ценното оръжие в нашия свят, знаете), тази година успях да направя чудесни курабийки по най-обикновената рецепта! Ето я и нея: 2 големи яйца, 500 гр брашно, 250 грама масло разтопено на стайна температура, 200 гр захар, канела и джинджифил! Това е, нищо повече. Всичко разбърках в миксера с приставката за тесто за три минути, после разделих на три топки, увих в найлоново фолио и прибрах да стегне в хладилник, след което напълно забравих за него, защото вечеряхме, разхождахме кучета, пихме вино и така нататък. И някъде след повече от два часа се сетих за тестото. Пуснах фурната да загрее на 180 градуса долен и горен реотан, извадих едната топка тесто, разточих и направихме формичките с помощта на Алекс (който трябваше вече да си ляга, но как да сложиш дете да спи, докато се правят такива интересни неща като коледни борчета/звездички/евентуално хипопотамчета). Слава богу, след първата тава му омръзна, но все пак някак изяде една гореща сладка и отиде да си легне. А аз довърших другите две, прескачайки кучета и други животни из кухнята. Впрочем да не забравя - изпекох ги за 12 минути на хартия за печене, после извадих и оставих да изстинат (като междувременно ги пазя от кучетата, докато най-после успея да ги прибера в бурканите. :) Мислех да поръся с пудра захар, но като гледам до Коледа може и да не остане много за ръсене, защото който мине и си взима.

Но курабиените ми вълнения не спират дотук. Казвала съм ви и друг път, че у нас сме почитатели на сладкото. В зависимост от спортните настроения и уелнес модата някои от нас могат и изобщо да не ядат сладко, но по Коледа всички диети магически отпадат и дори най-атлетичните Пееви опитват курабийка, щрудел, тиквеник, баклава и каквото Бог дал (други Пееви се изкушават целогодишно, както и да е). Не само ние сме така обаче. Надя Брайт добре я познавате като автор на Миша и хороскопи, и други забавни и сериозни творби, но също и като стройна дама в отлична форма. Та тази същата Надя, която принципно е много умна жена, по някаква причина реши да вкара в нашия сладкокусен дом курабийки с картинка на Миша, които се очаква да пращаме като малък подарък на всеки, който си купи Миша за Коледа.

Ето ги и въпросните курабийки, толкова симпатични, а и вкусни (може би защото не са правени от самата Надя, извинявай, мило Наде, но все пак ти си човекът с кулинарен блог "Не правете така у дома".)

И ето, вчера сутринта пристигнаха курабийките за подаръци, половината у нас, половината у Надя. Чухме се към обяд, защото Надя трябваше да идва у дома да оправяме и някакви други коледни неща. Говорихме за това, за онова, но за курабийките - нито дума, мълчим и мирише на тамян, както се казва. Накрая тя започна първа: "Мария, курабийките дойдоха у нас, но да ти кажа, аз няма да мога да пратя на никого, защото изядох някъде около половината." Тогава вече и аз се осмелих и си признах, че и у нас са пристигнали, но малка част вече липсват - само една трета. (И преди да ахнете възмутено, мога да ви кажа, че има още 20 курабийки за пращане! НЕ Е МАЛКО). Мога да ви разкажа и други задкулисни неща за Надя, която същия следобед дойде и си направи капучино в една много красива чаша. Такава изящна с пеперуди и цветя по нея. Възкликнах щастливо: "Браво, Надя, колко се радвам, че си избрала тази прелестна чаша с пеперудите и вече оценяваш подобаващо прекрасния ми порцелан." На което тя отговори: "Мария, ако бях видяла, че по чашата има насекоми, нямаше и да я пипна дори". Такъв човек е тя, и курабийките ви изяде, както и да е.

А в мен остава въпрос без отговор обаче, едно мое малко обвинение към Вселената. Къде е справедливостта в свят, в който НЯКОИ хора изяждат повече курабийки от други хора и пак изглеждат така, както други хора не изглеждат дори при малкото на брой изядени курабийки. Това е трудният въпрос, който си задавам преди да съм яла курабийка.

След първата курабийка си задавам втори въпрос - струва ли си човек да не яде никакви курабийки, като така и така никога няма да има крака като други хора?

След втората курабийка вече е по-лесно, защото забравям всички екзистенциални въпроси.

Но да си дойдем на думата - вчеращният ден беше ОБРЕЧЕН да е курабиен, защото малко преди да си легна, погледнах какво ново из фейсбук и попаднах на една рецепта за курабийки на Сончето! Соня Симеонова е една очарователна кулинарка, която обожава да готви по рецепти от книги. Има рецепти по "Инцидент в Мадрид", по "Миша", а сега едва е прочела "Новата съседка" и вече е публикувала рецептата с курабийки, която непременно ще пробвам! Ето и точно какво е написала Соня:

Още щом прочетох "Инцидент в Мадрид" и Мими обеща, че ще има продължение, търпеливо го зачаках. И ето, че се появи. Новата съседка, на Мария Пеева, издадена от Софтпрес, е продължение на приключенията на семейство Куман, като този път действието се развива в София. Съвсем честно си казвам, че тази книга ми хареса още повече. Първо - защото главните герои са вече познатото семейство - Катерина и Константин и характерите им са по-подробно описани, а обстановката беше по-близка до представите ми - в столицата, сред познати местоположения, заведения и описания. Второ - защото повече набляга на човешките взаимоотношения, съдби, борби, приятелства и търсене на сигурност. Трето - защото ми трябваше доста време да се досетя кой би бил убиецът :) /а както неведнъж съм казвала - за мен хубава криминална история е, когато не мога дълго време да се досетя за развръзката/. И четвърто - защото точно сега наистина имах нужда от точно такъв сюжет: любимият ми криминален жанр, позната обстановка, хем тъжна, хем с чувство за хумор. Мими, Браво! Чакам, вече не толкова търпеливо, номер 3!

Едно от нещата, които харесвам на американците е, като се настанят нови съседи, старите да ги посрещат с храна за добре дошли. На фона на това, че такова нещо няма почва у нас, а пък и да има, малко трудно ще стане /в нашия вход поне от 15 години няма нови съседи :)/, тази американска традиция ми харесва. И, макар наистина силно да бях изкушена от големия кулинарен разкош на Катерина, докато дебне през прозореца, включващ пролетна салата, лучена супа, особуко, домашна Шарлота и още, и още...точно заради тази традиция, избрах курабийките. А самата авторка е презентирала книгата си в компанията на купа с портокали, затова не се чудих дълго какви точно да бъдат.

Продукти:

2 яйца

1/3 ч.ч. кафява захар

1/3 ч.ч. бяла захар

кората на два портокала

сока на 1 портокал

1/2 ч.ч. мас

около 400 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

захар за поръсване

Брашното пресявам и смесвам с бакпулвера, двата вида захар и кората на портокалите. В средата правя кладенче и прибавям едното цяло яйце и жълтъка на другото, маста и портокаловия сок. Замесвам леко твърдо тесто. Разделям на равни топчета, с големина на орех, леко ги сплексквам и нареждам върху пекарска хартия в плоската тава от фурната. Пека в предварително загрята, на 180 градуса, фурна, до леко порозовяване. Изваждам, намазвам с разбития белтък, поръсвам със захар и връщам за още няколко минути.  

Ще се пробва, нали? Звучи точно като нещо, което моята героиня Катерина би приготвила, докато наднича през прозореца на кухнята към новите съседи.

Ето тук може да я намерите в оригинал, както и да разгледате другите вкусотии на Сончето.