Автор: Мая Цанева

След потреса ми от щурма към хипермаркетите и в резултат на много размисли по въпроса за парите, избора къде и как харчим пари и защо, за бедността и богатството, днес реших да споделя някои въпроси.

1. Бумът на консуматорството в условия на икономическа криза и здравно пандемия признак на бедност ли е? Според мен, да. Когато имаш малко или недостатъчно, когато живееш в стрес, че утре светът ще свърши, когато си в състояние на спешност всеки ден, най-лесният начин да се успокоиш е да пазаруваш на дребно. Това, видно по моите наблюдения, е изборът не на хората в крайна нищета или на тези, които управляват, или се опитват да управляват финансите си. Това е изборът на тези, които смятат, че нямат избор и по-точно изборът жизнь или life се определя от броя прахосъбирачки, дрехи и аксесоари, разни домашни потреби и електронно устройства, които са лесно заменими. Или продаваеми. Както видях наскоро в един фб разказ - един внук предизвикал баба си, като ѝ казал, че иска 100 подаръка от магазина за по 1 лв. Е, получил ги. И не бил щастлив. Нито баба му - по-богата.

2. Къде отиват вещите? Откакто сме си вкъщи за по-дълго, повечето от нас, или поне тези, които познавам, открихме, че къщите ни са претрупани с вещи. От дрехи до уреди, до красотички, от съкровища до боклуци. Аз се отървах от голяма част от тях, сдобих се и с други, но по-малко и по-осъзнато, и то не само заради паричната им стойност. Последните седмици, както всяка година покрай Черен петък и празниците, има бум на разпродажба, препродажба, отърваване от всичко от самолет до пластмасови обеци. Почти на всяка цена. Тази година на по-скоро нерегламентирания онлайн пазар се появиха и наистина скъпи вещи на твърде ниски цени. Гардеробите, скриновете и торбите се отръскват за "сланинката", с която да изкарат зимата. Естествено, малко ще си го признаят. Никой не обича да го виждат в нужда, но тази тенденция говори за скрита бедност, която все повече "хапе" и тези, които доскоро имаха нещо скрито, нещо по дюшека, нещо за черни дни или слънчеви ваканции.

3. Ценим ли повече парите си? По-скоро не. Обстоятелствата ни притискат, но голяма част от нас все още живеят в илюзията, че бързият кредит, заложната къща, мазето на село е верният път към благополучието. Повечето от нас си броим парите - буквално и преносно. Знаем ги до стотинка, дори и да не сме притиснати от дата на голям кредит. Знаем ги, защото няма вероятност да се увеличат по магически път, нито ние да изкараме много повече скоро. Знаем ги и това е добре. Но как ги управляваме, е друга тема. На това се учим в движение - от проследяването на промоции, оферти за неща, които са ни нужни, или така си мислим, до инвестициите, през избора къде да пазаруваме и кого да подпомогнем като потребители, защото сме част от неговата верига на оцеляване. И това е важната разлика - ценността на парите се проявява в тяхното управление за важните неща, а не в постоянен стрес и бяг към видимо задоволяване.

Аз се уча как да управлявам парите си добре. Вкъщи пазаруваме важните неща с малки отклонения, за да не забравяме, че животът е хубав. Тази Коледа ще купим умни подаръци, които да ни служат дълго. Подкрепяме тези, чиито труд познаваме. И се стараем да помагаме. И уважаваме себе си и парите си. Всеки лев значи нещо. Ние, вие също.

Жена, нали знаеш къде са парите