Автор Мария Пеева

Неотдавна бяхме на парти у приятелче на сина ми, чиито родители се разведоха. Това семейство имаше щастлив брак и колкото и абсурдно да звучи, сега имат щастлив развод. Реших да споделя с вас какво ме впечатли. Дали това е най-добрата практика, не знам, но при тях работи. Освен това съм убедена, че не им се е получило просто ей така, а са положили много усилия. Защо не са си обърнали гръб като повечето разделени семейства? Може да е заради миналото - защото между тях е имало чувства и са прекарали хубави години заедно. А може и да е заради бъдещето - защото са създали дете, което ще ги свързва до края на дните им и ще има нужда от обичта и подкрепата и на двамата. Понякога нещата може да се объркат и в най-щастливото семейство и никой от нас не е застрахован. Но тази двойка ми показа, че дори разводът може да има хубава страна.

И така какво направиха те, за да се радва детето на празника си, както и преди раздялата им? Привидно са дребни неща, но според мен не са случайни, а са обмислени и вероятно обсъждани от двамата, така че травмата и за тях, и за детето да е минимална. Накрая съм написала и как тълкувам отношенията, които наблюдавах.

1. Партито беше в дома на майката, но бащата се включваше активно в сервирането, посрещането и грижите за гостите - малки и големи. Не изглеждаше сякаш е на гости там и нямаше отчуждение и дистанция между двамата. Взаимна подкрепа и приятелски отношения.

2. Подаръкът беше общ. Когато родителите подаряват отделни подаръци, винаги има риск детето да хареса единия повече. Очевидно бяха решили да му спестят чувството за вина, че предава единия от тях, като се радва повече на подаръка от другия. Единство и липса на себеизтъкване пред детето.

3. Нито единият, нито другият родител беше поканил новия си партньор, макар че детето знае, че имат нова връзка. Може би са преценили, че е рано за нови хора на семейно събитие. Съобразяване с чувствата на бившия партньор и на детето.

4. Майката трябваше да води детето на зъболекар през седмицата, но сподели, че ще отложи заради нещо спешно в офиса. Бащата веднага съобрази и сам предложи да го заведе. Споделеност на грижата за детето и готовност за отмяна.

5. Храната беше приготвена от майката, но бащата се беше погрижил за тортата и напитките. Тоест разходите по партито бяха споделени. Предполагам, че това важи и за другите финансови разходи по детето - бащата не се ограничава с плащането на издръжката и се включва и в други разходи, дори когато майката може да си позволи да ги поеме сама. Споделеност на финансовия ангажимент към детето.

6. Бабите и дядовците бяха поканени, което ми се стори много мил жест. Семейството си остава семейство, дори когато родителите са разделени. Запазване на корените и връзката с роднините на двете страни.

Сигурна съм, че и тези родители са минали през своя път на огорчение и разочарование, през спорове, сълзи, безсънни нощи. Раздялата винаги е свързана с много болка. Но те полагат усилия да наранят колкото може по-малко не само детето, а и този, с когото са споделяли живота си. И най-хубавото е, че не го прави само единия, както се случва понякога. Изглежда разводът е игра за двама, също както и бракът.

Възхитих им се. Може би има начин приказката да свърши добре. Даже ако финалът е раздяла.

ПС. Не ме питайте защо са се разделили. Нямам никаква представа, а и как да попитам? Защо вече не обичаш някого е също толкова труден въпрос, колкото и защо си го обичал. И нерядко отговорът е един и същ.

Прочетете още: 

Осиновете си татко 

Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на щастливия брак

5 мита за съвместния живот