Били ли сте някога на остров Капри?
Автор: Нора Ардашева
Днес един спомен изплува в жадното ми за пътешествия съзнание!
Били ли сте някога на остров Капри?
Любували ли сте се на милувката между морето и небето на това божествено място? Точно там, където цветовете вече не са цветове а магия? Синьото преминава от нюанс в нюанс и внезапно се превръща в тюркоазено зелено, омайва те за секунди, отнема дъха ти и внезапно се превръща в огнено оранжево! Скалите на брега са надвиснали над побеснелите вълни и се чува единствено гласът на природата. Морето приковава погледа и те омагьосва завинаги!
Не може да не си представиш Тиберий в последните години от живота му, подпрян на някоя от терасите в двореца си, отправил тъжен поглед към Рим. Градът, в който е властвал и същият, който го плаши до смърт. И с право, както знаем от историята, която помни толкова велики владетели, жертва на отрова или нож, поднесени от предатели със страхливи очи!
Тесни улици, кипариси, бугенвилии, петзвездни хотели, малки бутици с уникални витрини, които имат своето обяснение единствено там, на това място.
Обичам Италия!
Ненапразно там са се родили и творили невероятни майстори. Но дори и без тези доказателства за божественост, тази земя привлича, някак без никакво усилие всеки, който обича красотата. Непретенциозната, вековна, класическа красота на история, изкуство и природа, преплетени естествено в едно цяло. Амалфийското крайбрежие е тази част от Земята, която Бог е отредил за себе си.
Соренто, Амалфи, Позитано... все градчета, накацали с пъстроцветните си къщи по скалните склонове на залива, с толкова много чар и многоцветие. В колата, която бяхме наели и която караше най-смелият от нас, се бяхме залепили за стъклата и викахме нечленоразделно през целия път. Оня крайбрежен път, който се извива покрай скалите и те извежда, като по чудо до нова красива гледка.. и нова...и нова.
Горкият ни шофьор! Мисля си, че ако го питате, къде сме били и какво сме видели, ще се окаже, че не сме били на едно и също място. В смисъл, че той нищо не видя. За това пък речникът на случайните минувачи се обогати доста.
"Ще ти дам едни перли на тебе аз!"
Този път е голямо изпитание за всеки шофьор, с изключение на местните. За тях е забавление, както всичко останало в живота им. Минава се покрай малки фабрики за керамика, лимонови дръвчета, отрупани с огромни местни лимони, от които се прави небезизвестното Лимончело. Очарователно!
Делвата с лимони е емблематична в региона.Тук се произвежда небезизвестното лимончело.
Малки семейни хотелчета с непретенциозни фасади, но задължително с изглед към морето - няма как, там всички градчета са вертикални. Невероятни семейни ресторантчета, в които работи цялото семейство, а менюто зависи от това каква риба са наловили рибарите днес или пък кое месо е било най-прясно на пазара.
Мамма задължително е на касата, децата и внуците работят здраво в кухнята и салона, а бащата е нещо като салонен управител и връзки с обществеността. Облечен по начин, който само италианците умеят, обикаля от маса на маса и щастливо се усмихва. Без много напрежение - яваш, яваш.
Освен ако няма мач по телевизията! Тогава клиентът им е последната грижа. Един ден в седмицата ресторантът е затворен, и тогава семейството разпуска. Най-вероятно - пак заедно.
По мое мнение, природата е била доста благосклонна към италианците, защото не са най-работливите хора на света. Няма изразни средства, с които да се опише Амалфийското Крайбрежие.
Опитвали са Стайнбек, Ибсен, Вагнер. Четох много преди да предприема това пътуване и пак останах изненадана. Пожелавам го на всеки, който си го мечтае. С горещи препоръки и малко завист... че му предстои.
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
