Автор: Ивелина Чолакова - Дамаянти

Сутринта четох един чужд пътепис, мнооооооого красиво написан, доста вълнуващ и поради мястото, което описва, ме остави с една безнадеждност и тъга.

Затова ми се прииска да седна и докато още ми е прясно в главата, да ви разкажа. Колкото се може по-обективно, макар че сигурно ще има доза пристрастност. Влюбих се в тази страна! Неусетно ми влезе под кожата и си казах, че бих могла да живея тук.

Петя, нашата невероятна приятелка и гид в това пътешествие, ми каза, че ако не бяхме случили на слънчево време 6 дни, нямаше да се чувствам така, но само за този път ще реша да не ѝ вярвам :)

Аз май мога да вирея навсякъде, стига с мен да са близките ми хора!

И така, кацнахме в Дъблин в 8:15 ирландско време. Петя ни чакаше на Терминал 1. Яхнахме се на колата и се забихме в първия Макдоналдс, защото бяхме гладни. Още тук ми направи впечатление, че няма опашки, макар да имаше доста хора.

На електронни табла правиш сам своята поръчка, плащаш с безконтактна карта и само следиш на таблото кога излиза твоят номер поръчка, за да си я вземеш.

Хапнахме набързо, пийнахме кафе и хукнахме към музея Гинес.

Естествено, беше час пик. Трафик като в София - час пик, но о, небеса, не чух нито една кола да бибипка припряно. Е, и там има тарикати, които минават в бус лентата, но са пренебрежимо малко.

Казах ли, че движението е наобратно? Е, сигурно се подразбира, но за тези 6 дни, да се возя на мястото на шофьора (в Бг), без пред мен да има педали и волан, беше истинско преживяване. Да се движим наобратно, да караме в насрещното и да въртим поредното кръгово наопаки. Мисля, че така и не свикнах за тази седмица.

Но пък всичко е така уредено с големи знаци и огромни надписи на самите платна, че според мен е невъзможно да се объркаш!

Билетът за музея "Гинес" е 25 евро. Ако го букнеш предварително, пропускаш висенето на опашка.

Валиден е 1 ден. Включва паркинг, обиколка на музея, как да налееш перфектната чаша бира, дегустация на пинта бира в кръглия бар на последния, седми етаж на музея, с гледка към цял Дъблин.

Страхотно е! Любителите на бира ще го оценят. За бирата Гинес казват, че средно положение няма! Или се влюбваш в специфичния ѝ вкус, или я намразваш завинаги!

На мен ми хареса!

"Жената се нуждае от мъж, колкото рибата от велосипед."

Готови сме да продължим, след повече от 2 часа в музея.

Потегляме на север!

Следващата ни цел е Carrick-a-Rede Rope Bridge. Запътваме се към Белфаст и оттам - нагоре. Вече сме в Северна Ирландия, което си е Великобритания. Плаща се в паунди.

Стигнахме към 18 часа и бяхме едни от последните, които пуснаха, тъй като официално затварят в 18:30.

Има безплатен паркинг и се ходи около километър, и може би малко повече, пеша. Цената за възрастен е 9 паунда, но има семейни билети, ако сте с деца. Също може да се закупят онлайн.

Вятърът те отвява, но аз толкова мечтаех да видя океана, че ми бе все тая. Гледката е зашеметителна! Колкото и много да ми се иска, никоя фотография не може да предаде това, което виждаш с очите си! Ирландия има едно особено зелено! Думата, която го описва, е тучно! Абе, сякаш гледаш небето, водата и тревата през поляризационен филтър през цялото време!

Мостът свързва континента с малкия остров Carrickarede. Той се простира на 20 метра дължина и е на 30 метра над скалите долу.

У нас Влад има страх от високо, но там, признавам си, ме беше шубе. Мостът все пак е въжен, а вятърът доста силен!

Но пък гледката и преживяването си струваха всичко!

На връщане пред нас вървяха пазителите на моста, чиято смяна бе свършила. Магазинчето за сувенири вече бе затворило и не успях да си взема сертификат, че минах по моста, ноооо Влад ме снима пред табелата You did it!

Потеглихме към мястото за настаняване, което беше на около 10-15 минути от моста. Локацията бяхме избрали през букинг с една едничка цел, да е близо The Dark Hedges. Моята първоначална идея беше, да отидем там по изгрев, на следващата сутрин, за да видим мястото без туристи!

Пристигнахме пред къщата на Ерик на Carnbore Road. Гледаш - насред нищото - къща. Наоколо няма други къщи, само тучни зелени поляни и рунтави овце, които кротко си пасат, необезпокоявани и неохранявани от никого!

А вътре в къщата аз изпаднах в амок. Петя каза, че сме уцелили мечтата ми, да видя типичната ирландска къща за този район! Влюбих се във всеки детайл! От двора с трите кучета, през чаршафите на цветенца, посудата, картините по стените, пощенската кутия с трактор на нея, всичко, всичкоооо!

Всъщност ние все едно бяхме на гости на Ерик, но се чувствахме като у дома! На разположение ни беше и голямата кухня с голяма маса, където седнахме вечерта да пием вино и да правим планове за следващия ден. Ерик е страхотен домакин!

С удоволствие ви препоръчвам мястото! Запазете го обаче предварително, защото сравнително наблизо има голям голф комплекс и къщата му по време на турнирите е винаги пълна.

Къщата е на 3 минути от другата ми мечта – The Dark Hedges!

Знаех за това място и исках да го видя далеч, преди да стане популярно, заради сцената от GoT, която е снимана там. Отидохме вечерта, преди залез!

Учудващо е на пръв поглед, защо е толкова популярно, защото това е само кратък път, заобиколен от земеделски полета.

Когато пътувахме дотам, дори не бяхме сигурни дали сме на правилното място! Наоколо полета, а аз очаквах гора!

На пръв поглед не изглежда много мащабно, но като излезете от колата си и се огледате, можете да видите защо The Dark Hedges привлича фотографи, художници и любопитни туристи от десетилетия. Мястото е наистина магично!!!

Всъщност около 1775 г. Джеймс Стюарт построява нова къща, наречена Gracehill House, след смъртта на жена си Грейс Линд. Над 150 букови дървета са били засадени към входа на имота, за да се създаде внушителен подход.

Според легендата обаче, живите плетове се посещават от призрак, наречен „Сива дама”. Твърди се, че тя е или духът на дъщерята на Джеймс Стюарт или една от прислужниците на къщата, които умират мистериозно.

Мястото добива голяма популярност, след като е използвано за "King's Road" в сериала Game of Thrones.

За жалост от 150-те дървета, първоначално засадени от семейство Стюарт, до 2016 г. са останали около 90. През 2014 г. проучване показа, че дърветата са в различно здравословно състояние и са изложени на риск при лошо време. Още няколко дървета падат при бури през годините от 2017 до 2018.

Затова пътят е затворен за преминаване с коли, с идея да се запази по-дълго животът на дърветата!

Трябва да отбележа всички мили хора, които срещнахме по пътя, питахме за посоката или просто заговаряхме! Продавачите по магазините и бензиностанциите... Всички бяха любезни, мили, усмихнати и на север говорят един друг английски, който ме караше да се усмихвам тъповато, защото почти нищо не им разбирахме. Добре, че беше Петя.

На сутринта закусихме при Ерик, Влад поигра с кучетата, взехме си довиждане и потеглихме към следващата точка в нашия wish list, а именно Giant's Causeway.

По пътя минахме през Bushmills. Идеята беше само да преминем оттам, защото ние с Влад не пием и честно да си призная (не ни анатемосвайте!), но дестиларната на Bushmills не беше в нашия списък и така и не влязохме в нея.

Но докато минавахме бавно през градчето, видях щендер с картички и много симпатични заведения и помолих Петя да спрем.

Неописуемо е! Просто атмосферата, хората, трябва да ги усетите на живо, защото каквото и да напиша, ще ви се стори преекспонирано, но всъщност не е!

Точно в Bushmills попаднах в първия Charity shop, за ужас на Петя и Влад. Това са магазини, тип втора употреба, в които се продава всичко - от дрехи и обувки, през пердета, книги, чанти, бижута до посуда! Ами не се стърпях и си домъкнах няколко чинийки. Ако не летяхме с low cost, вярвайте ми, щях да се върна с цял куфар! Навсякъде в Северна Ирландия, дори по заведенията, посудата е такава! Влюбих се още повече.

Оттук насетне влизах във всеки такъв Charity shop и всяка книжарница изпречила се на пътя ми! Мисля, че подлудих спътниците ми, но се надявам вече да са ми простили!

За една обична приятелка, търсих във всяко такова място стари издания на Пипи, но за жалост не открих! Сдобих се обаче с едно издание от 1946 година на Коледна песен на Дикенс, с много красиви графики вътре.

Хапнахме вкуснотии в The Copper Kettle и продължихме пътя към Giant's Causeway.

Нещо което трябва да спомена за там е, че в момента щом пристигнеш и паркираш (паркингът е 8 паунда), те насочват към сградата, където има галерия, през която се минава, за да излезеш от другата страна, откъдето тръгват автобусчета.

Минавайки през галерията, си задължен да си купиш билет на стойност 13 паунда на човек. НО! Някоя добра душа бе обяснила на Петя, че не си задължен да плащаш, за да видиш самите Giant's Causeway. Просто трябва да минеш не през галерията, а през подлеза отстрани и пак да стигнеш до спирката на автобусчетата или просто оттам да продължиш пеша!

Ние се възползвахме от автобусчетата, цената е 1 паунд в посока. Разстоянието е около 3 километра, ако тръгнете пеша.

Мястото е невероятно красиво и магично!

Пътят на гигантите е на площ от около 40 000 свързващи базалтови колони, резултат от древно изригване на вулкан.

През 1986 г. е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Върховете на колоните образуват стъпаловидни камъни, които тръгват от скалата и изчезват под морето. Повечето колони са шестоъгълни, въпреки че има и с четири, пет, седем или осем страни. Най-високите са около 12 метра, а в скалите втвърдената лава е с дебелина 28 метра.

Мястото е било обект на силна вулканична активност. Размерът на колоните се определя предимно от скоростта, с която се е охлаждала лавата от вулканично изригване.

И въпреки че има физично обяснение на формите, за мен изглежда като магия или построено от някакви извънземни цивилизации.

Някои от формите са толкова правилни, че изглеждат като подредени от изкусен майстор!

Време е да продължим, много път ни чака до следващата нощувка в Oranmore.

Но Ерик е споменал на Петя за Dunluce castle, който ни е горе-долу на път и отбиваме натам!

Замъкът е построен върху крайбрежни скали и най-ранното писмено свидетелство за него е през 1513 година. Драматичната история на Dunluce е съчетана с приказки за банши и как кухнята на замъка пада в морето една бурна нощ през 1639 година.

За феновете на Game of Thrones: този замък е използван за направата на Пайк, замъкът на Грейджой, като е компютърно достроен. Това ни го разказа възрастната дама, която продава билети за замъка. Смяхме се с глас, когато след като ни обясни интересния факт каза: „Изобщо не разбирам какво казвам, но ми харесва въздействието на думите ми върху хората, които знаят филма.“

На паркинга на замъка има едно заведение - Wee Cottage cafe, непременно, ама непременно да седнете там да хапнете!!!

Безобразно вкусно! Много вежлив, усмихнат и любезен персонал! А визията вътре е просто като от някоя приказка!

Заредени с емоции и нахранени до насита, потегляме на път!

Много път от западната част на острова, докато стигнем до Оранмур, където спахме. Май най-изморителният ден, особено за нашия прекрасен гид и шофьор Петя.

Пристигнахме в 22 часа вечерта и просто се строполихме да спим в Shanlin House Bed and Breakfast.

На сутринта, усмихнатият до уши собственик, ни посрещна с традиционна ирландска закуска. По живо по здраво си тръгнахме, за да видим Galway. На 10 минути с кола сме оттам, а настаняването в Ирландия е от 15 следобед.

Така че първо отидохме да видим аквариума, после вече се пуснахме в града!

Галуей, пристанищен град на западното крайбрежие на Ирландия, се намира там, където река Корриб се среща с Атлантическия океан. Центърът на града е площад Eyre от 18-ти век, популярно място за срещи, заобиколено от магазини и традиционни кръчми, които често предлагат жива ирландска музика.

Ще видите каменни кафенета, бутици и художествени галерии, които са разположени по криволичещите алеи на Латинския квартал. Петя го нарича студентското градче на Ирландия.

Разбирам защо! Супер оживен, пълен с много млади хора, фрашкан с всякакви националности, много китен и чаровен с всичките тези пъбове, галерии, улички пълни с музиканти, танцьори и всякакви творци!

Накъдето и да свърнеш, все ще ти хареса! Попаднахме на пазарния им ден, където имаше сергии на улицата с всевъзможни неща за продаване, плюс всевъзможни храни! Е, точно тук опитах за първи път през живота си стриди!

Едно момче ги отваряше на момента, на масата се търкаляха лимони в изобилие и някакъв лют сос, който не опитах, защото не ям люто. Мислех, че са безумно скъпи, но се оказа, че една е 2 евро. Опитах първата и много ми хареса! Повторих, че и потретих, и третата ми дадоха за 1 евро.

Непременно идете да видите Галуей! Толкова е пълен с живот!

Покрай мястото, където реката се влива в океана, беше пълно с млади хора, които си лежаха на тревата на групички - пеят, смеят се, пият и се забавляват!

Тук е моментът да кажа, че уцелихме невероятно хубаво и слънчево време през всичките дни, в които бяхме в Ирландия! Петя каза, че е много необичайно. Явно сме късметлии! Може би трябваше да пуснем по един фиш, джакпотът доста се бе натрупал.

На следващия ден се разделяме с Галуей и се връщаме в Дъблин, където ще прекараме последните 2 дни от нашето пътешествие.

Квартирката ни е в центъра, близо до всичко на пешеходно разстояние. Но винаги може да се възползвате и от градския транспорт. Има дневни карти.

Така и не се качихме на Hop On, Hop off автобусчета, защото не сме типа туристи дето искат да видят всичко на света за 2 дни.

Запазихме си билети за библиотеката в Тринити колидж за следващия ден, за да не чакаме на километрична опашка и се пуснахме да разглеждаме наоколо пеша. Минахме през нациoналната художествена галерия, която е със свободен достъп и може да се насладите на картини на Моне, Реноар, Бонард, Пикасо...

Нямаше време за друго, защото вечерта имахме резервация за най-известният ирландски пъб Johnnie Fox's.

Имаше жива музика и типичните ирландски танци! Беше вълнуващо и мноооооооооооооооого вкусно!

Имаше хора от различни краища на света - Швейцария, Литва, Русия, Украйна, Камерун, САЩ, Португалия, Унгария, Германия, Франция, Бразилия, Китай и къде ли още не. Разбрахме, защото музикантите ни разпитаха.

Най-якото е, че включват публиката да участва и всички много се забавлявахме!!!

В последния ден от пътуването закусихме в един от най-големите шопинг центрове, който изглежда много красиво - Stephen's Green.

След което разгледахме абсолютно зашеметяващата библиотека на Trinity College!

Определено не съм виждала по-мащабна и голяма библиотека!

Библиотеката е постоянен дом на арфата на Брайън Бору и е национален символ на Ирландия, копието на прокламацията на Ирландската република от 1916 г. и книгата на Келс. Два от четирите тома на Книгата на Келс са публично показани, едната е отворена към голяма украсена страница, а другата - към типична страница от текста.

В библиотеката има над 200 000 от най-старите книги, карти и пр.

Любопитен факт е, че джедайските архиви на Храма на джедаите във филма "Междузвездни войни: Епизод II - клонингите атакуват" имат впечатляваща прилика с Дългата стая на Библиотеката на Тринити Колидж. Тази прилика води до противоречия, тъй като не е искано разрешение да се използва подобието на сградата във филма. Въпреки това, Лукасфилм отрича, че „Дългата стая“ е в основата на архивите на джедаите, а служители от библиотеката на Тринити Колидж решили да не предприемат никакви правни действия.

След културният полуден, решихме да се потопим в атмосферата на града.

Естествено, снимахме се до статуята на Моли Малоун.

Песента Molly Malone не е само "химн" на Дъблин и спортистите на града. Тя е станала известна по целия свят. В нея се разказва за Дъблин, когато уличните търговци търгували от едни колички, в които събирали продукцията си от ранните сутрешни пазари.

Чухме я в Джони Фокс пъб и даже я пяхме с музикантите.

Няма доказателства, че Моли е истински човек. Безброй хора, включително академици, са се опитвали да намерят доказателство за нейното съществуване.

Няма намерени такива, но това не пречи да е една от забележителностите в Дъблин.

За десерт, и след шопинг терапията в магазини на Дисни, Comic book stores и подобни, си оставихме посещението на най-цветното, щуро и забележително място, магнит за туристите в Дъблин - Temple Bar!

Това е най-оживения, крайречен квартал, разположен върху калдъръмени пешеходни алеи. Пъбовете са пълни от сутрин до вечер и повярвайте ми, никой не пие кафе за закуска.

Звучи ирландска музика и навсякъде виждаш усмихнати хора, къде от преживяването, къде от глътките Гинес или уиски.

Каквото и да напиша, няма да може да отрази точно атмосферата!

От сърце ви пожелавам да посетите тази страна!

Част от моето сърце остана там завинаги! И за да съм съвсем честна и обективна ще кажа, че по-голяма частичка остана на север, при зеленото, океана, безбрежието и безвремието.

По душа явно съм от Старките.

Специално искам да благодаря на Петя! Тя е невероятна! Наистина! Без нея, пътуването нямаше да е това, което беше!

Всички снимки от пътешествието на Ивелина Чолакова можете да видите тук.

Препоръчваме ви още:

Посткросинг

Лазурният бряг - провансалски чар и ултра лукс

Очите на Бога