Автор: Иво Иванов

Решихме преди година с домочадието да отидем на море в Хърватска и да комбинираме плаж с културен туризъм. Доста повече път е, но изминатите километри определено си заслужават.

Пътищата

Сръбските пътища са по-добри от нашите, а при това са строени без евросредства. Хърватските са още по-добри, а пък за словенските магистрали да не говорим – Хърватска и Словения от наша гледна точка са си отвсякъде Западна Европа. В Хърватска има тунели дълги по 6 километра и пътят и до най-малкото село е в отлично състояние. Ако съди човек по пътната инфраструктура, ще заключи, че у нас е имало война, а не при комшиите.
Четох как в тези държави стриктно се спазвали ограниченията на скоростта и в началото примерно спазвах тия ограничения, но като видях как всички около мен хвърчат по магистралата, си рекох: "Абе аз ли съм най-големият европеец", и настъпих и аз газта. Въпреки че карат с висока скорост обаче, шофьорите са дисциплинирани и не създават напрегнати ситуации на пътя. Това прави шофирането там несравнимо по-спокойно от това по нашите магистрали.
Последните ни летни пътувания по магистрала Тракия бяха истински кошмар: шеметно задминаване отляво, отдясно или от аварийната лента, затискане, присветване с фарове отзад, предприемане на рязко изпреварване в последния момент, така че да съм непрекъснато на нокти и да скачам върху спирачките. Имахме десетки инфарктни ситуации. Не знам защо сме такива идиоти на пътя и сами си създаваме проблеми с отвратителното си шофиране. В Сърбия, Хърватска и Словения изминахме над 3 хиляди километра и шофирането беше удоволствие. Единственото, за което трябва да внимаваш, е да не заспиш на магистралата, особено горе в равнинната част на Хърватска – широк и прав път като слънце в продължение на стотици километри. Като се умориш, винаги можеш да спреш да си починеш - покрай магистралата има множество места за почивка – обозначени са с табели ‚отморище‘ (в Сърбия и Хърватска) и ‚почивалище‘ в Словения.
В Сърбия и Хърватска се заплаща тол такса за всяка магистрала – пунктовете за плащане се наричат съответно ‚путарина‘ и ‚цестарина‘. В Словения ви трябва винетка. Чудна дума е ‚путарина‘. Идва от ‚път‘. Хърватската дума ‚цеста‘ също означава ‚път‘.

Езикът

Езикова бариера няма. Това е предимството пред Гърция. Надписите са ясни. Разбираме се чудесно с всички без никакъв проблем – и сърби, и хървати, и словенци. Братски южнославянски езици, нема кво. Не мога да ви кажа дали говорят английски, защото не ми се е налагало да го ползвам. Добих такава увереност в езиковите си познания, че чак се дразнех, ако не разбираха от първия път моя сърбохърватски. Е, на моменти си превеждахме доста свободно – например на хърватско-словенския граничен пункт отгоре има табела ‚Вси потники‘ (‚всички пътници‘) – Бобо и Йоан заключиха, че оттам могат да минават всички коли, в които пътуващите са с потници. Някои думи и изрази звучат смешно на български, защото нашето ухо ги възприема като архаични или диалетни, но нямахме чак екстремни езикови ситуации като тази, в която е попаднала моя приятелка в Македония – продавачът на сладолед я озадачил с въпроса „ За колко сакаш да ти го натрескам?“ (демек, за колко пари искаш да ти сложа сладолед).

Белград

Белград ни посреща с адска жега. Дрехите ти залепват по тялото. Само русенци и видинчани ще разберат за какво говоря – лете влагата покрай Дунав е убийствена, а Белград е на 2 реки – Сава и Дунав. Апартаментът, който сме наели, е в квартал Савамала, в стара кооперация близо до центъра и всичко може да се обиколи пеша. Жената, която го поддържа и дойде да ни остави ключовете, е бойна сръбкиня. Всичките сръбкини, с които контактувахме – продавачки, сервитьорки, служителки в бензиностанции - са все от тоя модел: нахакани и серт. Сите люти! Не остават по-долу от мъжете в цветистите псувни. Сърбите, както знаем, са абсолютен световен шампион в тази дисциплина.
Белград е по балкански мърляв в някои части и абсолютно европейски в други части. Многоетажните им паркинги например са страхотни – ние в София само можем да си мечтаем за такива. Много ни харесаха и модернистичните пейки, на които има wi-fi и можеш да си зареждаш телефона. А също и променадата с велоалея край Сава и Дунав, по която с Бобо карахме колела, а Йоан – скейтборд. Носим го в колата тоя скейтборд – как без него! Нашата дама се разхожда пеша, защото отказа да се качи на колело. Роклята й не била подходяща за колоездене и не прилягало на една дама да върти педалите в нея.
Навсякъде из града църцорят фонтани и чешмички – идеален начин да се освежиш в жегата. Качихме се на крепостта Калемегдан, откъдето се открива страхотна гледка към сливащите се две реки. Губихме се на няколко пъти, защото Йоан току отпраши нанякъде със скейтборда, брат му заприпка след него (на това дете жегата не му пречи, той е енергоспестяващ!) и ходи, че ги гони!

Уцелихме някакво градско събитие: Beogradski karneval brodova. Имаше парад на корабчета и лодки по Сава, сцени с жива музика, сергии с разни джунджурии и лакомства, занаятчийски работилници на открито. Едни хубави девойки раздаваха безплатно кока-кола. Вечерта се разходихме из Скадерлия – калдъръмена улица с традиционни белградски кафани, оркестри на всеки ъгъл, сервитьори в бели ризи и черни панталони ала Балкантурист.
Едновременно балкански и европейски, Белград е очарователен град, пълен с хора и кипящ от живот. Много ни допадна! А храната е безкомпромисно качествена и вкусна. От баницата с месо до тежката месна артилерия на сръбската скара, от лимонадата и бирата до дюлевата ракия – ово je отлично!
Досега винаги съм се оправял чудесно без навигация, но тоя път реших да се поглезя. Доброто ми чувство за ориентация ми подсказа откъде трябва да минем, за да хванем пътя за Загреб, но навигацията беше на друго мнение. След въртележка из улиците на Белград, ни прекара по някакви обиколни маршрути и накрая, разгеле, излязохме на нещо като магистрала. И в тоя радостен момент, тъкмо когато се бях засвяткал по шосето, навигацията бодро ни иструктира да направим обратен завой при първа възможност. С ругатните, които отнесе тая навигация, бях достойна конкуренция на сърбите. Сърби и хървати не се долюбват особено и по улиците на Белград няма да видите табела, указваща накъде е Загреб. В Загреб пък няма да видите табела ‚Београд‘. Такава ще се появи едва след като вече почти сте стигнали сръбската столица.

Задар

Задар, градът на прекрасните залези, е едно от най-старите населени места в Хърватска. Историята му е предълга - бил е под владението на Рим, Византия, Венеция, Унгария, Австрия, Италия... Като център на венецианската търговия в Адриатика, градът е бил богат, а когато един град е богат, в него процъфтяват изкуствата, литературата и долче вита-та. Друго си е да си бил под владението на венецианския дож, а не на османския султан.
Влиянието на италианския ренесанс може да се види на всеки ъгъл. Като цяло, общото усещане е като да си в Италия. Нас ни изумиха белите каменни плочи, с които са застлани улиците и площадите – от стъпките на толкова много хора са така полирани, че стоят като глазирани.
Другото впечатляващо нещо в Задар са Дискът на слънцето и Морският орган, построени от хърватския архитект Никола Башич. Човекът печели няколко международни награди за урбанизъм за тези проекти и има защо. 22-метровият диск денем поглъща слънчевата енергия, а вечер излъчва разноцветни лъчи и се превръща в дансинг на открито. ‚Музиката‘ на морето идва от метални тръби, разположени под водата. Те са скрити в стълбите, които слизат към морето, и използват силата на вълните и въздуха, за да създават различни мелодии. Поседяхме вечерта и послушахме и ние заедно с всичките хубави млади хора наоколо и искам да ви кажа, че е уникално преживяване! Наподобява малко песните на китовете, ако сте слушали такива записи.
Но най-яки бяха уличните музиканти по площадите на стария град вечер. На едно място група готини дългокоси младежи изпълняваха хърватски народни песни, но в нов аранжимент, като свиреха на контрабас, цигулка, китара и барабани. Нали се сещате какъв възторг предизвиква на такова място импровизацията върху циганското парче ‚Буба Мара‘ на Горан Брегович. Раздадоха се тия момчета и момичета и бяха шумно аплодирани и богато възнаградени. То си беше истински концерт! А 200 метра по-надолу, на друг площад, ангелогласен мъжки хор направо ни отвинти главите с невероятната хармония на красиви гласове. От местни далматински песни за танцуване до ‚Алилуя‘. Така изпяха ‚Алилуя‘, че насълзиха много очи. Хората на площада танцуваха, включихме се и ние. Една възрастна двойка толкова лудешки се носеше във вихъра на танца, че се притесних за тях, защото мъжът беше с бинтован от глезена до таза крак. Специално отидох да ги поздравя – напълниха ми душата.

Ой, къде изчезна той?!

По стара традиция рано сутрин аз плувам в морето, а Вили през това време се разхожда по брега. На плажа през 50 метра има паравани за преобличане, където си преобувам мокрия бански.
Викам си, чакай сега за закачка ще я изненадам жената, като се подам гол пред нея и го развея с въртеливи движения в кръста, да я разсмея.
Подавам се аз дискретно от кабинката и начевам въртеливите движения „хеликоптер“, но не щеш ли, за беда, зад нея внезапно изникнала група женщини-туристки, ама баш фронтално ми се падат.
Откъде се появиха, по дяволите, тия тьотки - преди 10 секунди нямаше никой!
Дзак, прекратявам светкавично шоупрограмата и се прибирам в кабинката сконфузен.
Ами, какво да кажа, изненадата определено ми се получи, макар и не за този, за когото беше предназначена.
'Ой, молодец!' чух по мой адрес. Ще им дам аз на тия тьотки един 'ой', с главно Х отпред!
Всъщност... аз вече им го дадох... отчасти... така да се каже.

Сплит и Шибеник

Него ден беше облачно и не ставаше много за плаж, затова посветихме деня на културен туризъм. Да не сме некви прости плажни ексхибиционисти, я! Отскочихме до Сплит и на връщане се отбихме в Шибеник. ‚Отскочихме‘ образно казано, то са си едни 160 км в посока, но по тия хубави пътища не се усещат и се стига много бързо. По пътя спряхме за няколко снимки при Крка, защото гледката си струва.
Сплит е вторият по големина хърватски град след Загреб и е шумен и задръстен като София. По това време на годината гъмжи от туристи. Ама направо се пука по шевовете. Повисяхме в задръстване и доста обикаляхме с колата докато намерим място за паркиране.
Най-голямата забележителност на Сплит е дворецът на римския император Диоклециан – един от най-добре запазените дворци от времето на римската империя. Ако не бяха тия тълпи от туристи, наистина можеш да се пренесеш в друга епоха, докато обикаляш из вътрешността му. Тук са снимани част от сцените в ‚Игра на тронове‘ (Кралски чертог) и това допълнително увеличава туристопотока. Двамата с Бобо се омешахме с тълпата и се отплеснахме из катакомбите и другата група известно време ни търси, та после Вили ми вика: Диоклециане, ако пак ми изчезнеш така и не си чуваш телефона, сериозно ще се ядосам! Когато се ядоса сериозно, става коварна и отмъстителна като Серсей, така че повече не се губихме.
Старият град на Сплит е пъстър лабиринт от тесни улички и площадчета във венециански стил. Пълно е със симпатични кафенета, ресторантчета, сладоледаджийници, сластичарници (хубава дума за ‚сладкарница‘ ), галерии, антикварни магазини. Крайбрежната улица Рива е с палми и малко мяза на френската ривиера, особено с белите скалисти планини отзад за фон и яхтеното пристанище отпред.
Шибеник, който жена ми упорито наричаше с друго име, което не звучи добре на български (то не че и Шибеник звучи много добре), е много симпатично градче със стръмни и тесни каменни улички, водещи към крепост, кацнала на хълма. И тук както навсякъде всичко е от бял камък – запазената марка на Далмация. С тоя камък са построени къщите и църквите, а с плочи от него са покрити улиците и площадите. Катедралата „Свети Яков“ е архитектурното събитие тук.
Бяхме изгладнели и седнахме в едно непретенциозно заведение да хапнем пържена риба и калмари с пържени картофи. Вкуснотия! В Хърватска има основно две марки местна бира – Карловачко и Ожуйско. И двете са много добри.

Стоичков и Модрич

На влизане в Сплит чичката в будката, дето събира пътната такса, като вижда българската регистрация на колата ни, внезапно се оживява: 'Братя българи, добре дошли! Христо Стоичков е легенда!' На което аз му репликирам веднага, че Лука Модрич също е легенда. Той остава доволен от отговора ми. Докато се разберем кой е по-велика легенда, отзад се събира опашка, ама никой не смее да свирне с клаксон.
'Uživajte, brate!' ми пожелава той сърдечно, нахилен до ушите (Uživajte (Уживайте) = Приятно изкарване, Enjoy). Aз надувам клаксона за поздрав и отпрашвам.
Какво нещо е Стоичков, еййй! Никой друг не е направил повече за популяризирането на България по света.

Островите

Взехме ферибот и обикаляхме близките острови в търсене на идеалния плаж. За вятъра горе на палубата Вили си беше избрала подходяща лека лятна рокля, която се налагаше да придържа като в прословутия кадър с Мерилин Монро над шахтата. В противен случай не оставяше много на въображението на пасажерите. Докато обикаляхме с колата из островите (свързани са с мост), изгладняхме. Напазарувахме в едно село от селския магазин и пазарчето с плодове и зеленчуци. Продавачът на сергията ни отрупа с бонус плод и зеленчук. Всичко било домашно производство. Не ни трябваше чушка, например, ама нали е бонус и домашно производство.... Спретнахме си импровизиран пикник под сянката на грамадна черница. Бяхме опънали шалтето и на него софрата. Мина полицейска кола тъкмо когато бях заръфал един грамаден градински домат и се бях окапал с доматен сок. За момент се притесних полицаите да не ни вземат за бежанци. Слава Богу, подминаха ни.
Намерихме го тоя плаж! Същински земен рай. Закътан сред горички от пинии, с пясъчно дъно (което е рядкост в Адриатика), а водата много чиста и топла. Разкошшш! Пълно с риби, които плуват наоколо. Хърватия държи първенството за най-чиста морска вода в Европа.
Пейзажът много напомня на Гърция - маслинови горички и смокини, които баш сега зреят и аз изядох повече, отколкото трябваше, ама пуста лакомия!
Стигнахме накрая до един хълм с бенедиктински манастир на него. Манастирът беше затворен, но гледките отгоре бяха великолепни. Градчето под манастира носи звучното име Ткон. Типично за хърватския е струпването на 3 и повече съгласни, даже може изобщо да няма гласна в думата – ‚trg‘ = площад, ‘krv’= кръв.
На тоя райски плаж нямаше душове, така че се прибрахме добре осолени - Адриатическо море е доста солено, за сведение. Имах засъхнала морска сол и по ушите.

Баница с айрян

Е не, това вече на нищо не прилича - купешкият им айрян и баницата им със сирене от пекарната (известни тук като йогурт и бюрек) са много по-добри от нашите! Тези свидни символи и стожери на българщината - представяте ли си за какво падение говорим!
Айрянът е гъст и не е мега солен и изглежда като да е направен от мляко. Баницата въобще не е мазна и май наистина е със сирене.
Падна и последната крепост, братя!
Покрусен съм.
Ще се нагмуцам с бюрек, ама така, с омерзение, и ще падна възнак, люто ранен в сърцето!

Плитвичките езера

Няма как да сме в Хърватска и да пропуснем Плитвичките езера. Спираща дъха красота, изумруден земен рай. Кристалночисти води, езера, пълни с риба, приказни водопади. Усещане за свежест. Невероятен прилив на енергия (както знаете, около водопадите има най-много ‘прана’).
Един великолепно поддържан и управляван природен парк, включен в списъка със световно природно наследство на Юнеско и носещ много добри приходи на държавната хазна с хилядите туристи от цял свят. Хърватите определено знаят как да се грижат за природата си.
Енергетизиран съм, очарован съм, възхитен съм.
Практически съвет за тези, които възнамеряват да посетят парка: добре е да закупите билетите предварително онлайн поне ден-два преди посещението си, защото езерата наистина са доста натоварен туристически обект. Има различни по дължина и трудност маршрути – според възможностите ви и времето, с което разполагате. Пътуването с корабчета и с автовлакчета в рамките на парка са включени в цената на билета. Тя е доста висока – наполовина по-евтино излиза, ако отидете след 15 ч.

Крайпътен ресторант 

Впечатления от редови крайпътен ресторант, където спряхме да хапнем: непретенциозен скромен интериор, но масите са с безупречно чисти покривки. Както в Сърбия, всички сервитьори са мъже, облечени са в бели ризи и черни панталони. Май нямат други кариерни планове и не изглежда като да са тук сервитьори временно и за малко. В добро настроение са, закачат се с всички гости и с чужденците говорят приличен английски, доста над нивото на ресторантския английски. На Бобо му викат ‘Заповядайте, сеньор’. Менюто е донесено светкавично. Не е 99 страници и изборът е лесен. Ястията пристигат едновременно за всички. Порциите са огромни, всичко е много вкусно и си личи, че е току-що приготвено. Сервитьорът ни на няколко пъти обикаля масите да се увери, че всичко е наред. Обслужен си експедитивно и с настроение. Храната е прясна и вкусна.
Какво повече може да иска човек?

Гостоприемството

Нашите любезни домакини ни изненадаха с няколко транша домашни смокини от тяхното село, оставени сутрин в покрита с фолио чиния на масата на верандата ни, а накрая и с бутилка ракия с билки и ароматни треви, домашно производство. Travarica -та е типично далматинско питие от региона.
Яд ме е, че не донесох една бутилка хубава българска ракия, но не знаех, че те живеят в другото крило на къщата и че така ще се сближим. Нищо де, бутилката хубаво местно вино на изпроводяк също свърши работа.
Хубави хора, харесахме се взаимно. Не са само смокините и ракията, те наистина се грижеха да си прекараме добре и ни третираха като гости, а не като Airbnb наематели.
Леля Стана и чичо Звонко са доволни от живота пенсионери на 60 +. Не знам какво са работили (той ми разказа, че е бил в корабоплавателния бизнес), но са доста заможни хора и са си построили разкошна къща с великолепна градина в хубав квартал на Задар, на 2 преки от морето. Личи си добрият вкус във всичко. Airbnb е между другото и далеч не им е основният източник на доходи.
Фини и интелигентни хора, деликатни, ненатрапчиви, кротки и спокойни. И по немски подредени. В къщата и градината всичко е по конец. Мисля си, че когато домът ти е толкова подреден, това безспорно допринася за вътрешния ти баланс. Във всеки случай много комфортно се живее така, когато няма нищо излишно и всичко си е на мястото. Много е, как да кажа, дзен.
При нас това с подредеността просто няма как да се случи, уви. Задоволството от изчистения и пореден дом трае ужасно кратко при семейства с две и повече деца. Вероятно това е имал предвид Гьоте като е написал „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!“

Звоне ни упътва къде да отидем и какво да видим наоколо, снабди ни с карта и ни нарисува на нея маршрути, отбеляза откъде да вземем ферибота и ни даде разни ценни практически съвети, каквито само местен може да ти даде. Вечер му докладвам къде сме ходили и той искрено се радва.
Обсъдихме историята на Задар, политиката на Балканите, корупцията, икономиката, футбола (Лука Модрич е родом от село близо до Задар, за сведение), приликите и разликите между българи и хървати. Питам го, абе как сте живели в една обща държава – та вие сте толкова различни: сърби, хървати, словенци, босненци, черногорци, македонци... Той се смее и вика: Забравяш Косово и албанците.
Всеки път се разделя с нас с ‘Уживайте!’ Ами, уживаме. Даже много добре уживаме.
Баш ми е драго да общувам с тия люде. А по всичко изглежда, че и на тях с нас.
Звоне ни е дал много мил feedback в Airbnb: Ivo i obitelj su vrlo tihi, nezamjetni i diskretni, ovo su gosti koje bi svatko pozelio. Ja se nadam da cu Ivinu obitelj ponovno ugostiti u mom apartmanu. Zelim ivinoj obitelji sretan put i mnogo zdravlja.
И аз се надам да се видим поновно.
Били сме ‚върло тихи‘. Ние?!!! Смея се с глас. Бобо може да напука стъкло с ‚изнесеното‘ си гласче. Останалите obitelj са всичко друго, но не и vrlo tihi, nezamjetni i diskretni. Жена ми ми вика: Само да си посмял оттук нататък да ни правиш забележки, че вдигаме много шум – ние сме върло тихи и дискретни!

Любляна

Словенците са пълните отличници на бившия Източен блок и са с най-висок стандарт от всички балкански и всички бивши социалистически държави. Вероятно защото нямат нищо общо с балканския манталитет. Цените в столицата Любляна не отстъпват на западноевропейските. Пътуване 1 минута с фуникуляра до крепостта - 10 евро на калпак! Ейч, алооо – де е Киро на кирия! Качихме се пеша, естествено. За 10 минути. Безплатно.
Словения е чудно красива страна – малка, спретната, зелена и китна. Прекрасно място за живеене. Скучна била – че аз искам да живея в малка скучна страна, бе! Дайте ми на мене Словения, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн...
То са едни борови гори и тучни зелени ливади, то са едни селца като от пощенска картичка, със задължителната църква с островърха камбанария, то е прелест! Зелено, зелено, зелено – всички нюанси на зеленото.
Любляна е толкова малка и компактна, че всичко по-интересно може да се обиколи за около 2 часа. Градът свършва внезапно и започват царевични ниви и зелени пасбища. Много уютен и спокоен град, без трафик, без забързани минувачи. Абе, като на село.

Загреб

На връщане пренощуваме в Загреб. Апартаментът е в панелен блок, на няколко спирки с трамвая от центъра. Как можел да изглежда един панелен блок - нищо общо с нашите. Впечатлен съм. Няма проблем с паркирането и няма паркирани по тротоарите и по зелените площи коли - местата за паркиране пред блока са разграфени и паркингът е платен. Със сините трамваи стигаме много бързо до площад Бан Йелачич – сърцето на Загреб.
Хърватската столица е модерен, динамичен и абсолютно европейски град. Богат на културни събития, на музеи, галерии и театри.
Разделен е условно на горен и долен град – горе е старата част с катедралите, парламента, седалището на президента и японските туристи, долу са ресторантите, парковете, театрите, нощният живот.
Две неща много ми харесаха в Загреб – откритите пазари в самия център на града и веригата пекарни Pan-Pek, в които освен хляб продават пресни кроасани, банички, сладкиши, сандвичи.

Много хубаво пътуване ни се получи. В ранната есен някои консервират буркани със зимнина, ние консервираме гледки, преживявания и спомени.
Не знам що ще чиним зимъска, когато сняг забръска.

Още от Иво:

Земя като една човешка длан