Мамо, какво е да си храбър?

Автор: Ина Зарева

Храбростта е мъжество. Тя не е безцелна и безразсъдна. Не е неудържимост или липса на страх. Не е дързост или войнственост.

Храбростта е мъдростта, която избира дали да действа, или да спре, когато е нужно.  Решителността, която знае колко и кога да изчака. Ясната представа за риск и възможност, за смисъл и безсмислие, за смелост и безразсъдство.

Храбростта е онази трезвост, която на моменти те превръща напълно негероичен човек за останалите. Даже могат да ти се присмеят.

„Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв“, казва и един от храбреците на поезията Атанас Далчев.

Истинската храброст е тиха и сдържана. Тя не ангажира и не притеснява никого. Не го застрашава и не го наранява.

Да си храбър, означава да си доблестен и много, много добър.

Така исках да отговоря на моето малко момченце, когато за първи път ме попита какво означава да си храбър. Обаче това беше една от онези забързани сутрини, в които всяка секунда е изчислена, така че да стигне за всичко – душ, кафе, последен преглед на неговата чанта, на моята чанта, задръстване, закусвалня, училище, задръстване, работа.

Секундите се изчерпиха още върху неговата чанта – забравеното домашно, проектът, любимият химикал. Влетяваме в закусвалнята пред училище, а аз отдавна вече съм закъсняла. Група шумни момчета са изпълнили сгушената пекарна. За миг се загубвам в ароматите на топъл хляб, въздишащ козунак и усмихнати кифлички, които ме връщат в детството. Аромати на щастие и безгрижие. Пооглеждам се тайно и се чудя как така вече не съм дете, а възрастен?! Какъв е ароматът на отговорностите, бързането и  храбростта да бъдеш голям?

Групичката пред мен бързо ме връща в реалността. Оградили са едно нисичко, мургаво и слабо момченце и го закачат. Уж по приятелски, но то се усмихва насила, без да им отвръща, за да не предизвика още от шегите им. Дръпват го за раницата, обръщат яката на поовехтялото яке, питат го дали има още дребни. Той показва в шепата си точно отброените монети и скоро закуската е в ръцете му – топла и омайващо изкусителна.

Дошъл е нашият ред. Синът ми поръчва обичайното. Отброява от парите си за деня, грижливо прибира рестото. Промушваме се покрай групичката деца в момента, в който малкото, слабо момченце почти докосва с устни парещото тесто в ръцете си, но миг преди лакомо да го захапе, един от съучениците му избутва грубо закуската от ръката му и тя пада на земята.

Безкрайни секунди тишина, в която като шамар прозвучава единствено сухото преглъщане на детето. То се навежда, взима падналата храна и тъжно я поставя в коша. Следва бурен смях и викове:

- Хайде, бързо, че закъсняваме за час.

Синът ми безмълвно наблюдава сцената. Отскубва се от мен и отново застава пред симпатичната дама – повелителка на закуските, посочва ѝ нещо от витрината и се заема да отброява монетите си.

Почти гневният ми въпрос – Нали купихме всичко, какво правиш? – увисва във въздуха. Виждам как малкото ми момченце се втурва към групата деца и подава същата като злополучната закуска на мургавото дете. То го поглежда невярващо, после  закуската, после пак него. Взима я и почти невидимо кимва с глава. Останалите млъкват. Този път тишината е оглушителна и нищо не я прекъсва до училищната врата.

Спирам и гушвам сина си много силно и много дълго, целувам го по меката коса и му прошепвам:

- Ето това е да си храбър. Ти си най-храброто момче, което познавам.

После дълго гледам как потъва в голяма сграда с голямата чанта на гръбчето си.

entry to school 2454153 1280

Последно променена в Сряда, 06 Май 2020 13:58

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам