logomamaninjashop

История с очакван край

История с ОЧАКВАН край, разказана от Зорница Шереметска, социален работник в Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново към SOS Детски селища България

Краят е ОЧАКВАН, защото ние, социалните работници никога не спираме да очакваме и да вярваме…

Месецът е януари, мястото е Велико Търново. Получавам обаждане от Отдел „Закрила на детето” за спешна среща там с разплакана, гневна, объркана майка, която крещи, че децата си на „държавата” няма да даде. Отивам и заедно с колегата от отдела сядаме на тежък разговор. Предисторията е, че преди време уж за малко оставила на роднини момиченцата си Светла на 4 и Лили на 1 година, а съседи сигнализирали, че близките не се грижат за децата и те бедстват. Тогава социалните работници намерили опитно приемно семейство, което с много внимание и грижа започнало да лекува наранените детски души. През шестте месеца, докато майката била някъде по свои дела, децата силно се привързали към новите си баба и дядо, почувствали се на сигурно място и рядко споменавали името на майка си - Анка. Предстояло да се стартира процедура за вписване в регистъра за осиновяване. 

Майката Анка обяснява за трудния живот с таткото на момичетата. Разделили се веднага след раждането на Лили. Скоро била починала и майка й. Не намирала подкрепа никъде. Опитвала да работи и да се грижи за децата, но не се получавало някак – не умеела до общува много добре с хората, все нещо я ядосвало и тя напускала. Запознала се с друг мъж, който й предложил да заминат за Южна България, да работят във ферма за животни и да пращат пари на нейния баща, за да се грижи той за Светла и Лили. 

Не било предвидено, че баща й няма да бъде надежден и социалната служба ще изведе децата. Не било предвидено тя да е бременна, но вече била и не знаела какво да прави. Обичала децата си, но нямала вяра в себе си, била уплашена, че няма да успее да подреди живота си.  Върнали се в града и дошли в Отдела за закрила. И се срещнахме – с направлението от страна на Отдела да подкрепим семейството в процеса на реинтеграция.

В началото беше трудно да убедим Анка, че докато тя иска децата си, ние ще работим за това да бъдат при нея. Трябваше да започнем отначало – да градим доверие, да постигнем сигурност и безопасност в дома и чак след това да пристъпим към връщане на Светла и Лили. С вълнение заведохме майката на първата след много месеци среща с децата. Последваха много такива срещи, майката беше насърчавана и подкрепяна да общува пълноценно с тях, да започне да разбира по нов начин нуждите им, да играят заедно по детски, да ги изслушва и най-вече да се интересува от чувствата и преживяванията им. Постепенно от „Анка” тя се превърна за тях в  „мама”. Приемните баба и дядо, които даваха сигурност на Светлето и Лили през цялото време, успяха да посеят в съзнанието им, че децата трябва да бъдат винаги с родителите си. Всички се радваха, когато се роди братчето Борко, за Анка това беше ново начало, но и време изпълнено с нови страхове. Страховете поемахме ние - екипът от SOS Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново. Учехме, съветвахме, изисквахме. Понякога работата ни беше като танго - тъкмо постигнем крачка напред, върнем се две назад - „Не мога, няма откъде да осигуря две детски легла, не съм готова!“ И после пак напред, където в душата й живееше майчиното чувство и разумът трябваше да го успокои. Новият мъж в живота и баща на Борко удържа на думата си – придружаваше я на срещите, работеше за подобряване на битовите условия, не криеше грижовното си отношение както към Борко, така и към двете му сестрички. 

И дойде Коледа. С най-големия подарък за една майка, „изгубила” децата си, и за две деца, „намерили” майка си, точно преди Коледа детският смях се върна в апартамента. Апартамент, побрал веселата глъч на три деца и големите надежди на една майка. Колегите от Отдела за закрила изпратиха нови направления - да подкрепим сега семейството в месеците на взаимна адаптация. И моята история се оформи с очаквания край - сега ще се срещаме пак, ще говорим още, ще повтаряме, че Анка може и се справя. И усилията ни да намерим начин в претъпканата квартална детска градина да приемат Светлето. И очакваната й усмивка заради новите емоции там.

Неочакваното в историята – дойде извънредното положение заради COVID-19. И преустройването на психосоциалната ни консултативна работа. Сега в неочакваната ситуация, майката търси да бъде изслушана, чута, разбрана  с личните си чувства, със страха за утрешния ден. И е изслушвана, и е разбрана, и е подкрепена. Защото това е нашата работа. 

PS: Семейството, за което ви разказахме, е само едно от многото семейства, на които SOS Детски селища България помага в центровете си за обществена подкрепа в София, Перник, Велико Търново, Габрово и Трявна. Ако искате да подкрепите дейността им, можете да го направите тук. Така ще подкрепите майките и бащите, които имат трудности при отглеждането на децата си. БЛАГОДАРИМ ВИ предварително! 

Автор: Зорница Шереметска (имената на героите са сменени, а снимката е от сток база, а не на действителните участници в тази история)

Последно променена в Петък, 24 Април 2020 11:53
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Цветовете на детството

Цветовете на детството

01 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам