“Аз не бързам, лекувам рак, минете Вие”

Автор: Ива Петкова

Миналата година се борих с онкологично заболяване и „борба” е най-точната дума за всичко, през което човек минава. Но от цялата тази война една случка изскача винаги в спомените ми като красиво цвете насред окървавеното бойно поле.

Паркирам нервно 40 минути преди работното време на лабораторията, в която следва да дам кръв преди поредната химиотерапия, но за зла беда едно такси свали върастен граждани малко преди да изкоча, целезасилена към заветните места за окупация на вратата. Сядаме, аз на секунди след него в тази олимпийска дисциплина. Минават 10 минути и първата лаборантка пристига – идват и започват да ни взимат 30 минути по-рано обикновено, знаят какъв е екшън и сигурно толкова могат да направят (Господ здраве да им дава!). Тя пита мило „Кой е първи?” и всички четири Овена от зодиакалната ми карта застават на задни копита, всеки върху своята планета или нейния пръстен, гледайки ме изпитателно как ще отговоря и дали ще се пробвам да нахлуя като малко багерче, изпреварвайки гражданина-първенец. Рицарски изпелтечвам, че господинът е първи и те въздъхват облекчено (чувството за справедливост при Овните е патологично).

Оставят ни да почакаме с обещанието за „Ей сега” и аз тихо забивам поглед в плочките, когато ушите ми чуват „Моля Ви, дамите са с предимство – влезте Вие!”. Дамите били с предимство! В такава болница дори ние, по-младите, не се чувстваме много дами, защото сме доста поошутени – редки или никакви мигли, вежди, коса, всеки тоалет е придружен с различните вариации на шалове, абе тъжна работа! И този джентълмен, роден 40 години преди мен, ме накара да се почувствам истинска дама там, в онкологичната болница, където рядко се чувствате повече от вярващ в чудесата опасно луд, готов на всичко буквално! От 9 години се борел с рака – химии, лъчетерапии, 2 операции, тъкмо ще ходел на поредната трета операция в съседна болница. Не, нямало страшно, ще го чакат, няма да почне операцията му без него, ха-ха!

Гледам опулено и изпелтечвам, че сигурно е много трудно (вЕрно ли, чиста овца такава?!), а той кротко се аргументира, че междувременно 3 внучета са му се родили и всичко си струва. Викнаха първия. С мила усмивка и намигване върастният джентълмен насочи позагубилата аристократични обноски млада дама и тя се шмугна с първата доза за деня, но не химия, а радост.

Не знам защо тъкмо днес се сетих за това вълнуващо преживяване – дано господинът не се е предал и помага с внучетата. Ако съм описала Ваш близък и си го познахте, не ми се сърдете, не търся забавление или съжаление, споделям едни поовехтели вече ценности, които човек още може да срещне на най-неочаквани места.

И аз вече не бързам, откакто лекувах рак, а на места с повече хора винаги се оглеждам и търся човека у всеки индивид, пък колкото намерим, важното е ние да не забравяме какви сме.

Прочетете още: 

Приказка с щастлив край 

За медицинските стандарти и човешките такива

Последно променена в Събота, 09 Ноември 2019 10:09
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам