Приказка за големи

Помните ли историята на Светлана Павлова, психотерапевт в клиника за наркозависими? История, изпълнена с толкова болка, и гняв, и разочарование за съдбата на зависимите пациенти, които никой никъде не иска да приеме и да лекува, защото няма програма и клинична пътека за тях? Ако сте я забравили - нарича се Обречени. Днес обаче Светлана ни прати друга история. Такава, в която има много надежда. Тази приказка се нарича Изгубена душа, а неин автор е Илия - една душа, която вече се е намерила.

Имало едно време младо, наивно момченце – игриво, закачливо, отговорно, спокойно – сърцето на неговата компанийка.

Един ден излязло със своето другарче да играе в близката горичка – весели, щастливи. Всичко било много, даже бих казал, прекалено хубаво. Докато едното момченце не срещнало зли и много лоши магьосници, които искали да го омагьосат. Все пак успели и то само се поддало на техните заплетени и опасни мрежи. Те не спирали всячески да го омайват, да го изкушават по какъв ли не начин. И така доста дълго време то си мислило, че те са му приятели и че с тях му е хубаво и забавно. Но всичко било коварно изкушение на магьосниците. Момчето вече било изгубено, самотно и се надявало да намери пътя към вкъщи. Докато това се случвало, момчето пораснало и се превърнало в мъж.

В един прекрасен ден на рамото на вече порасналото момченце кацнало едно птиченце и му прошепнало нещо. Стоплило неговата душа и му дало надежда, че може вече да не е самичко. Тръгнало по път, по който досега не било минавало и срещанало едно прекрасно и лъчезарно момиче – принцеса. Тръгнали по пътя заедно и заживели щастливо. След известно време се сдобили и с рожбичка – невинно, малко, сладко момиченце. И така известно време били весели и щастливи.

Мислейки, че вече е мъжът, който е намерил своята принцеса и е на правилния път със своите две принцеси, отново се появили злите магьосници и не го оставяли намира. Той се поддал отново, само че този път магьосниците му взели най-ценното. Отнели му не само посоката и пътя, по който да върви, а и двете принцеси. Той бил съкрушен, отчаян, душата му плачела, не знаел какво да направи и как да си ги върне. Той бил сам в онази тъмна гора отново и трябвало да излезе, за да може да бъде пак с двете си принцеси и да си заживеят заедно и щастливо.

Докато се чудел какво да направи, се появил ангел в тъмнината и го повикал. Мъжът, учуден и леко замислен, пристъпил и отишъл към ангела, който му се явил и той му казал:

Аз мога да ти помогна. Не искам нищо в замяна, само да повярваш в мен.

Разбира се, че му повярвал – бил готов на всичко да си върне загубеното. Тръгнали заедно с ангела и той го завел при още много добри ангели, които били готови да помагат с всички сили и с каквото могат. Да се преборят с лошите и зли магьосници, за да може обърканият мъж да си върне най-ценното. Да има утеха и отново да намери своята изгубена душа. И така се събрали всички заедно за спасението на двете принцеси – ангелите и нахъсаното и готово на всичко пораснало момченце – срещу Злото.

Споделих с вас приказката на Илия, защото вярвам, че човек не бива да се предава. А дори когато се предаде, тогава близките му не бива да се предават. Трябва да се борят със зъби и нокти, за да го измъкнат. Някъде около тях са правилните хора, които ще им помогнат, хора като Светлана, като отец Михаил от програмата за наркозависими и още десетки, стотици, известни и неизвестни нам човеци, които са готови да направят и невъзможното, за да сграбчат за рамото изгубената душа, да я разтърсят и да я върнат обратно на пътя. Има ги тези хора, потърсете ги, ако сте в нужда. Споделям с вас и историята на програмата за зависими на "Отвори очи", която взех от страницата им и която ме трогна не по-малко от приказката на Илия. 

62833972 m

СДРУЖЕНИЕ "ОТВОРИ ОЧИ"

Всичко започна случайно.

1999: Майката на наркозависимия Младен е насочена от случайно срещнат младеж (сега свещеник) във Варна към отец Георги Фотакиев, който по това време (и до днес) служи в храм „Свети Цар Борис-Михаил”, в кв. Аспарухово. Тя отива при отец Георги с надежда той да помогне на нея и сина й.

Отец Георги откликва на молбата на непознатата жена и отива с нея в дома й за да се срещне с нейния син. До този момент той няма никакъв опит в общуването и подпомагането на наркозависими. След тази среща започва да обгрижва духовно Младен, срещайки се, беседвайки с него и наставлявайки го. Още помощ идва и от миряни от енорията. В резултат от получените грижи, в Младен се заражда мотивация за промяна и за водене на литургичен живот (присъствие на службите, молитви, покаяние, изповед, причастие), а с тях идва и изцелението и преобразяването.

Този случай повлича след себе си и други подобни.

Започна случайно, не умишлено, нито пък съм бил упълномощен от някого. Но който е отишъл при Христос, всеки е бил изцеляван.

До срещата ми с Младен не бях срещал наркоман. За наркозависимите знаех не повече от това, което пишеха вестниците. В първия момент се поколебах да последвам жената, но се престраших. Домът им не приличаше на нормално място, този човек беше опоскал всичко – изнасял, продавал, купувал дрога. Бяха останали само няколко легла и вехти мебели, които никой не би взел и даром. Момчето на леглото така се мъчеше и извиваше от болка, а в очите му имаше такъв ужас от неизвестността, че когато ми поиска цигара, за пръв път съжалих, че не пуша, за да му дам.

Звънна ми мой приятел. Разказа ми за едно момче. Казали му, че съм щял да го прибера, защото съм бил много добър човек. Викам му: чакай бе, откъде-накъде!? Вика – с наркотици се занимава. Питам: какво общо имам аз с това? Не знам, казва, просто знам, че си добър и няма да го оставиш. След това дойде един мой съученик. Иска ми 15 лева да отиде в Карвуна в специализираното отделение за алкохолици и наркомани. Дадох му, изпратих го с този първия, Младен, да го придружи. Той от 6 месеца беше чист. Не издържа там момчето, полудял, изтрепал народа и го изписаха. Върна се и почнахме и с него. Оттам дойде едно друго момче. Баба му ходила на врачка. Тя казала, че не може да помогне. Викам й: като е толкова голяма врачка, що не може? Щото бесовете бесове не гонят. И случайно мина оттук, поговорихме. Той беше третият. И оттам се заредиха всякакви екземпляри. Господ си избира сам на кого какви дарби да даде и аз не съм знаел, че ще се занимавам с такива хора.

Грижим се за инвалиди – казва той. – Пратих веднъж един наркоман в онкологичното отделение да гледа раково болен и да видиш как влезе в бърза и устойчива ремисия. Защото видя какво е животът, какво значи скръб и страдание.

Отец Георги Фотакиев

1999 – 2004: При отец Георги в храм „Свети Цар Борис” идват младежи от цялата страна, чули за чудните резултати от неговата намеса в живота на гореспоменатите наркозависими. Някои от тях са достатъчно мотивирани за да пренебрегнат липсата на всякакви условия за пребиваване и да останат да живеят в двора на храма, за да получат възможност за промяна и спасение. Други са настанявани по домовете на енориаши и в дома на отец Георги. Трети- в сградата на неделното училищи при храма.

Започва да се изостря нуждата от сграда, в която да бъдат настанени и денонощно обгрижвани идващите наркозависими, търсещи помощта на свещениците при храм „Свети Цар Борис”.

2004: Отец Георги се обръща за помощ към Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил и го моли за финансиране в продължение на една година, за да се основе и организира центъра и да се събере екип. Митрополотът му възлага задача да изготви и предложи бюджет. Годишният бюджет, който е изготвен, е одобрен и приет. Митрополит Кирил нарежда варненските храмове последователно да финансират начинанието. Пръв превежда пари отец Серафим (бившият протосингел) от манастира „Св.св. Константин и Елена”, след това храм „Св. Петка”, Катедрален храм „Свето Успение Богородично” и други храмове в града.

Екипът се сформира и посещава обучение в „Есенен университет по зависимостите”. Огромна помощ, включително и финансова, оказва тогава и фондация „Покров Богородичен”. От фондацията организират обучение за работа в екип и два обучителни семинара по милосърдната дейност от православна гледна точка с голяма продължителност. Създава се „малък екип”, който работи творчески по въпросите на вътрешния ред и правилниците на центъра.  Взаимствани са доста от идеите и практиките на йеромонах Анатолий Берестов при уточняването на организацията и насоките за практическо функциониране. За патрон на ПЦДОН е избран св. княз Боян Енравота – първомъченик български.

1 Ноември 2004: Проектът за изграждане на Православен Център за Духовно Обгрижване на Наркозависими стартира. Първоначално центърът се помещава в едно помещение, предназначено за неделно училище. Много бързо се събират желаещи за лечение. Екипът се състои от 6-ма отговорници, един старши-отговорник, счетоводител, домакин и катехизатор, като ръководител на програмата е отец Георги.

Септември 2005: Отец Михаил (Милен Манев) е назначен със заповед от Митрополит Кирил за административен директор. Той поема ангажимента за търсенето на финансиране и представителството на ПЦДОН пред институциите. Благодарение на умелото общуване на отец Михаил с държавните власти, както и с нестопанския сектор (в т.ч. фондациите), се постигат добри резултати в направленията на финансите, връзките с обществеността и администрацията на центъра.

В сградата на неделното училище се помещаваха пет зависими и един отговорник, който контролираше средата и взаимоотношенията на зависимите с другите хора. Сградата нямаше баня и тоалетна. Всъщност, тя се състоеше само от спалня, столова, място за събеседване и място за среща с родителите. Обгрижваните се къпеха два пъти седмично. Ако е лято- на обществените душове на плажа, а през останалото време използвахме банята на едно предприятие. Тоалетната беше на двора. Условията за момчетата не бяха комфортни, но те не търсеха условия на живот, а начин да спасят душите си.

Но когато едно дело е по Божията воля, Бог праща в нужното време нужните хора. Възрастна дама от София ни дари 10 000 лв. за да можем да построим баня, тоалетна, кухня и малък офис. Започнахме да строим, но парите свършиха още на грубия строеж. Средства не достигаха и за заплати на отговорниците. И понеже не знаехме какво да правим, се събрахме на молитва, за да измолим помощ от нашия Спасител да довършим това дело, ако на Него Му е угодно.

На другия ден в храма влезе един обикновен човек на външен вид и попита с какво може да помогне на центъра. Показахме му недовършената сграда и му казахме, че имаме необходимост от строителни материали, за да довършим строежа. Говорихме с него около час. Оказа се, че работи в строителния бизнес и ще ни осигури материалите. На другия ден дойдоха два камиона с хора, материали и техника.

Този скромен човек, пратен ни от Бога, бе собственик на голяма строителна фирма. Не само донесоха материали, но и за една седмица всичко от пода до окачения таван беше готово и изглеждаше нереално красиво. Тогава разбрах, че когато Бог дарява, Той дава в пълнота всичко, от което човек има необходимост. Независимо от това дали дарява зрение на слепородения или напълно очиства прокажени от болестта им, дали изцелява прегърбената жена напълно от недъга й или помага за довършването на сграда, Той прави това за наше спасение и Негова прослава.

Отец Михаил Манев

2007: Завършва ремонтната дейност на неделното училище, с която се обособява сграда, отговаряща на нуждите на центъра. В новооткрития център могат да бъдат настанени 8 човека.

Февруари 2009: Излиза съдебната регистрация на Сдружение Отвори очи, като по този начин ПЦДОН „Свети Боян Енравота“ преминава под юрисдикцията на новосформираната организация.

2010: Открит е Дневен център към ПЦДОН, в който се осъществява програмата за ресоциализация (Модул 2).

Програмата, според разкази на участници, прави чудеса. Надявам се да стигне до някого, на когото ще спаси живота.

Повече по темата:

Как да говорим с децата си за наркотиците 

Дизайнерската дрога

 

 
Последно променена в Петък, 25 Октомври 2019 10:16
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам