Майка на вселената

Автор: Христина Цонева

Замириса на огън,на чушки и сладко кисела марина...В провинцията така разбираш, че иде есен. Гледам простора с бебешки дрешки, който винаги ми прилича на летен гирлянд и на фона на зелената трева ми е някаква лятна Коледа ясеки ден. Май е последният? - казвам си тихо, сякаш някой ще ме чуе...

Лятното пране ухае на слънце, на птици и небе... Край на слънчевата вода, на синия леген, на песента на жадния цимент, която така ми прилича на цвърчене на малко птиче... Край на любимата ми първа глътка кафе под асмата и веселото гукане от лятната количка до мен. И сладката ни градинска люлка ще затвори уста. Татето така и не смаза двете халкички, но скърцането й е част от нашето вълшебно приспиващо Вселената трио... Аз ,Самуил и тя. Божеее, на колко много песни се наслуша лятото?

Отива си... Усетих го по едно студено носле и първото листо, кацнало като птиче в количката. Ще се затворим в кутийките и електрически слънца ще ни греят. На дрешките свят ще им се завие в сушилнята и докато ги гладя, ще си шушукат летни спомени за топъл ветрец, за летни танци и ръкавчета, които се докосват, за облачета лек аромат на лавандула под простора, за нас двамата, които, като първи или последни човеци тържествуваме, смеем се, хапваме пюре, преобличаме се, играем си и лятото наднича от всеки ъгъл на двора.

"Пибиип!Спирка "Смокиняяяя!" и количката спира под зелените листи на щастливото дърво.

"Пибиииип! Гара "Черешаааа!" и няколко птици се заливат от смях, чули обичайните ми бебешорски измишльотини.

"Ще идвате ли на перваза пред нашия прозорец зимата?" - питам ги на глас аз.

И ми хрумва да се подготвим, да съберем всички птици на света в кайсията пред детската стая. Слагаме къщички и от днес ще ръсим трошици и семенца, за да знаят, че и тогава ще ги чакаме. Смели са птичките, които остават тук. Врабци, синигери, гургуличета...

70235268 555028711907320 1355288329096003584 n

Зимата ще ни сближи още повече. Зимата събира същности. Тя обича гушкане, шушукане и приказки. Първата зима на Самуил ще е и първият му сняг и първото снежно човече... Ще си играем на топличко и ще чакаме татко да си дойде от работа, за да му разкажем за птичетата, с които сме си говорили за лятото. Само за зимните дрешките ми е жал... Ще омалеят, защото Самуил расте като летен ден и изобщо няма да знаят какво е ветрец, танц и слънце.

Ама че мисли ме спохождат тая есен?!Сякаш съм майка на цялата Вселена!

Прочетохте ли 

Залез в Шипково?

Рецепта за домашно пюре от сливи

Последно променена в Сряда, 09 Октомври 2019 08:30
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам