Еманципацията на карамфилите

Автор: Ина Зарева

Осми март. Осемдесетте години. Жените стоят под космическите каски в салоните, така съсредоточени, като че наистина ще хващат пътя. Млечния. Мъжете пъшкат под отеснели костюми, наточени за вечерните банкети. „Работническо дело“ публикува традиционното си приветствие. Всички жени са на голяма почит, но най-ухажваните са тези зад щанда - да заделят някоя дефицитна стока за посестримите. Та да блеснат другарките вечерта пред началството, да го поканят на танц, че да издействат някоя екскурзийка.

На 10 съм. Банкетът кипи като септемврийско вино. Танцувам между големите и се чувствам и аз жена! Оглеждам прави ръбове на бежови панталони. На черни панталони. На сиви панталони. Чорапогащници с бримки и без бримки, потъващи задължително в остри токчета. Рокли на огромни цветя. Косите, излезли от космическите каски, са съвсем автентични - като при липса на гравитация. Сини сенки за очи. Ярки червила. Много руж. Облаци от полски парфюм, крем „Кеч“ и „Каро“. Цигари „БТ“ и коняк „Плиска“ за преглъщане. Братя Аргирови се гърчат някъде отпред. Аз се уморявам и си сядам на мястото. Швепсът ми е разгазиран със сол, `щото имам възпалени сливици.

Моята рокля и аз

3d5f5fa3430c20ad8e03385fc8424f4d XL

На масата срещу мен седи самотен мъж. Напълно плешив е и периодично поглажда главата си. Пуши нервно и издиша дима над карамфилите във вазата пред себе си. Поглежда тъжно към вратата и в този момент през нея влиза Тя. Тя носи италианска страст, френска изтънченост, източна красота, балканска мистичност и сочност като на ягоди в показния магазин. Хипнотизирано проследявам как се движи със звънка походка между масите. Лицето ѝ е решително като на жена, чакала три часа на опашка за банани. Стига до масата на тъжния мъж. Обляга дългите си пръсти върху червената покривка и острите ѝ нокти нервно започват да потропват, докато разпалено говори. В следващия миг грабва карамфилите от вазата и с все сила започва да удря плешивия мъж по главата. Стръковете плющят по лъскавото му теме, червените листчета хвърчат наоколо, а тя не спира, докато и последният цвят не се прекършва. Хвърля стръковете върху му, обръща се и излиза така, както и влиза – като танцьорка на танго, изтръгната от сцената. Мъжът седи вкаменен, а листа и цветчета се ронят от главата му. Изглежда толкова нещастен, че ми идва да отида при него и да го прегърна. Вместо това, поглеждам към бушуващия дансинг, на който се вихрят големите. Търся с поглед буйните коси на баща ми и късата рокля на майка ми.

Ставам, обирам всички карамфили от масите и ги скривам под стола си. Ей така, за всеки случай. После ги намразвам завинаги.


Препоръчваме ви още:

Благодаря за добрия секс!

Защото съм жена и майка

Не е само мъжки свят

 

Последно променена в Петък, 08 Март 2019 13:27
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не го оставяйте само...

Не го оставяйте само...

15 Юли, 2019 Деца

Чудни бебешки сюжети

Чудни бебешки сюжети

14 Юли, 2019 Хоби

Едно въже за снахата, моля!

Едно въже за снахата, моля!

13 Юли, 2019 Отношения

Стига присъди!

Стига присъди!

13 Юли, 2019 Отношения

Ваканция за три гроша

Ваканция за три гроша

10 Юли, 2019 Развлечения

Летни тела

Летни тела

10 Юли, 2019 Общество

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам