Автор: Траяна Кайракова
Като че ли позатихнаха и позабравихме за телефонните измами. Даже в групите с вицове се шегуват, че трябва да спестяваме пари, за да ги хвърляме после през терасите. Възрастните хора си остават най-уязвимата група и до момента. Днес ще ви разкажа какво се случи с възрастна съседка, която живее на село.
Звъни по обяд на домашния телефон непознат мъж и се представя за инспектор Петров. Знае имената и ЕГН-то й. Започва да й обяснява как в нейното село има полицейска акция и предстои залавянето на телефонни измамници. Тя трябва да съдейства, като даде пари на човек, който ще дойде, това ще е веществено доказателство, с което да заловят престъпниците. Жената обяснява, че няма никакви пари, но отсреща я уверяват, че знаят, проверили са в банката. Предупреждават я, че познават сина и дъщеря й, децата им и те могат здраво да пострадат, най-вече да бъдат избити от лошите. Сащисаната жена не мисли повече. Трудноподвижна е, обаче ще намери начин. Въобще не й идва на ум да се обади на някое от децата си. Все пак в един момент й проблясва да позвъни в полицията. Предупредена е да държи домашния телефон отворен. Започва да набира 112. Отсреща веднага отговаря женски глас. Изслушва я и веднага я уверява, че знае, че в нейното село има полицейска акция, инспектор Петров я ръководи, да прави, каквото й кажат, защото разчитат на нея да заловят голяма престъпна група. Жената цяла нощ не спи и мисли варианти.
Сега веднага ще си кажете, че няма акъл, трябвало е веднага да се свърже с децата си или със съседи. Да ви кажа честно, явно така действат на психиката на възрастните хора, че те съвсем загубват здравия си разум. Отстрани е много лесно да съдим, но докато не влезем в обувките на другия, няма как да знаем какъв е пътят, по който върви, така че не бързайте. На сутринта се звъни вече по мобилния. И него знаят, нали са от "полицията" все пак. Тя трябва в големия студ да отиде с такси до близкия град и да изтегли всички пари, пенсията и пак ще й се обадят. Юрва се тя, тегли парите и я насочват към друг град, пак с такси, където да даде парите. Вече изгубила ума и дума, тя написва на лист на таксиметровия шофьор, че смята, че е жертва на телефонна измама и го моли за помощ. Не знам как да нарека човека, не, всъщност идиота, шофирал колата. Казал й веднага да слезе и да не го замесва в такива работи, щото щял да стане голям панаир, не искал да има нищо общо. Добре, не искаш да се замесваш, гледаш една примряла жена и предпочиташ нищо да не направиш? Не ти ли идва на ум да я попиташ няма ли деца или близки, ако няма, заведи я в полицията. Дано спиш спокойно!
Слиза жената, обаче не на уреченото място. Вече измамниците са бесни. Обаждат й се с нови заплахи, че „проваля акцията“, а те са на косъм да хванат бандата и й казват да повика друг таксиметров шофьор. Идва момчето. Измамниците чакат на телефона. Искат да говорят с него. Измамникът се представя за неин син пред шофьора и твърди, че е в болница и спешно се нуждае от парите за операция, а шофьорът трябва да ги вземе от майка му и да ги занесе. Момчето затваря и в този момент жената го пита: „Познаваш ли го тоя?“ Младежът веднага усеща, че нещо става, как така „тоя“, кой говори така за сина си? Успокоява я, че го познава, взема парите и директно отива в полицията. Това момче ми върна вярата в хората. Парите не са много, но стресът и ужасът за възрастния човек са нечовешки. Свързват се със сина на съседката. Той пък от своя страна помисля, че е телефонна измама. Решава, че ако инспекторът поиска да се срещнат извън управлението, това вече е сигурна шашма. Да, но инспекторът вече е истинският и го чака в кабинета си. До него стои друга възрастна жена, поредната жертва, която е полуумряла. Тя е нямала този късмет, чинно е предала 20 000 лева, децата й живеят в чужбина и полицаите не знаят на кого да я предадат, за да не получи удар след случилото се. В крайна сметка, връщат парите на съседката и всичко завършва добре.
Таксиметровият шофьор не е поискал грам лев за двата курса до селото, което не е никак близко. Днес синът на съседката е натоварен с почерпка и пари, които да даде на този прекрасен младеж, който е сред малкото останали истински Човеци днес. Взел е имената му от полицаите, научил е къде точно работи. Разбира се, че момчето не го е направило за почести и благодарности, но това е начинът на благодарния син да покаже уважението и признателността си.
Предупредете възрастните си родители, роднини, познати. Те може да нямат този късмет и да се разделят с последните си спестявания. Може да са много, може да са малко, но никой не заслужава подобна съдба. Това са нашите майки и бащи. Достатъчно мизерстват и измират в бедност и нищета. Пазете ги!
Прочетохте ли
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам