Да срещнеш доброто – втора част

Автор: Траяна Кайракова

След дълго лутане по адреси, села и паланки, най-накрая се яви светлина в тунела. Една девойка от Индия освобождава стая и о, чудо! харесва моето дете. Ако някой предварително освобождава наета стая или апартамент преди изтичане на договора, той търси наемател. Всичкото хубаво, ама после трябва и хазяинът да те хареса. Тъй да бъде, ще го омайваме. Вики ходи, оглежда квартала, условията, ходят и вечер, за да се види осветено ли е, абе контрол отвсякъде и слава, Богу! Мястото е чудесно, наемът поносим. Е, стаята е чисто празна и ще иска боядисване и обзавеждане, ама туй да е. Срещат се с хазяина, уговарят се и ние, чисто по български, удряме по една ракия и заспиваме блажено спокойни и щастливи, че всичко се е уредило. Ние спим, оня отгоре има мускулна треска от смях на корема. На другия ден детето и Вики отиват и започват да преговарят за сметки, режийни и т.н. Дават ми сметката на човека, та да му преведа пари, и аз чакам само да ми свирнат. Към 22 часа детето звъни ужасено и казва:

- Не пращай никакви пари! Няма да стане!

Само дето не умрях права. Ама как, защо, какво? Главата ми ще гръмне. Оказва се, че хазаинът няма вяра на чужденци и иска гарант, който да си даде копия на личната карта, шофьорската книжка, акта за раждане, адресната регистрация и отрязан палец за всеки случай. Тоя не е ли чувал за защита на личните данни, не знам. Явно не е. Излишно е да казвам, че тая нощ не спахме. Първата ми мисъл беше защо нямам частен самолет. Да знаеш, че детето ти е само и страда, а да не можеш нищо да направиш, на това му викам ужас. Почвам пак да търся квартири, да пиша, на когото се сетя, да гледам хотели и хостели, баща й гледа първите полети сутринта, лудницата е пълна. След десетото кафе най-после се разсъмва. Аз съм като дрогирана, мъжът ми като след десетдневен запой и не смеем да се погледнем в очите, щото ще заревем с глас. Аз оня другар го разбирам. Сигурно си е патил от наематели, ама как да му обясня, че сме сериозни хора. Вики направи пътека да говори с него, няма и няма. Детето е на прага на нервна криза, не за друго, а защото лекциите почват и няма да може всеки ден да стои до вечерта в университета, а после да хуква по огледи. Накрая мъжът ми намира решение. Собственикът да каже колко наема иска да предплатим, за да е сигурен, че няма да го излъжем, и ще ги пратим. Няколко кредита ще изтеглим, само да е спокоен!

Да срещнеш доброто

fee61bdaef9e15a087794d9505849270 XL

В 10 сутринта Вики има среща с него. Тая жена как не откачи покрай нас не знам. Мога само да я благославям за човечността, добрината, грижите, любовта, които раздаде безрезервно за детето ми. Тръгвам за работа и следя часовника през минута. Телефонът ми започва да звъни. Вики е! Ама що да не ми забие апаратът и да не мога да вдигна! И така 5 пъти. Вече ми иде да го изтряскам, а след него и аз да се хвърля отнякъде. Най-после успявам да вдигна и още по щастливото викане на името ми разбрах, че хазаинът се е съгласил. Направо ми омекнаха краката. Вики хуква с колата да вземе детето и да подпишат договора. Половин час по-късно детето звъни. Не могат да подпишат договора, защото индийката не е оставила ключовете за стаята. На всичкото отгоре си е изключила телефона и не могат да я открият. Мъжът ми изрежда всички роднини, знайни и незнайни, като завършва с думите, че тая мома вече сигурно е в Индия, де ще я дирят. Два часа по-късно девойката благоволява да си включи телефона и да се разберат. Отиват пак при хазаина, стискат си ръцете, вземат ключовете, аз чакам на нисък старт, за да пусна парите по банков път. И пак ядец! Хазаинът пита кога ще пристигнат парите, щото не иска да се харчи и да връща капарото на индийката от своите пари, ами направо от новия наем. Казвам, че до три работни дни, ама сме петък, тъй че ще е в сряда. Да не се безпокои, веднага ще снимам платежното, няма кахъри. Детето пак звъни. Иска парите на ръка, иначе няма договор и квартира! Божке, какви бяха тия мъки родилни! Какво беше туй чудо! Таман се ухилим и се озъбим моменталически! Вики се сеща да пратим пари по Western Union, че идват до час. Хуквам веднага. Вече е почти 16 часа, петък е, в България сме да не забравяме. Отивам на касата, вече предвкусвам победата. Възрастната женица ме поглежда, иска ми документите и започва с един пръст да въвежда. Десет минути по-късно се пули недоумяващо. Не може да ми прикачи личната карта в бланката. Вика едно по-окомуш девойче. Не било PDF, a GPG формат. Прикачат картата, аз вече тропам нервно и питам за колко време ще пристигнат парите, че банките на другия край на света и те са с работно време. Зад мен се нарежда опашка. И тя почва да тропа и да ме гледа гневно. Аз се потя като прасе и се моля всичко да е наред.

- Готово! – щастливо изрича служителката и натиска заветния клавиш.

В същия момент - като по филмите, на екрана излиза червен надпис „ Вашето плащане е спряно, обадете се на … за справка.“ Призлява ми. Жената се черви, такова нещо не й се е случвало. Зад мен тълпата вече озверява, обаче аз не мърдам. Стоя вече в локва вода от пот и джапам нещастно. Детето звъни да пита какво става, щото чака пред офиса. Успокоявам го, че до 15 минути парите са там. Звъня на посочения телефон и една изключително любезна девойка ми обяснява, че поради зачестили измами и съображения за сигурност, правят проверка. Тук да отбележа, че на два пъти се опитаха да ни измамят да пратим пари на несъществуващи хазаи, докато търсихме квартири. Единия път в Южна Америка, другия не помня къде. Обещават да ти пратят ключовете за дома, веднага щом пратиш парите. То много хубаво, ама таман да се вържеш и да кацнеш посред нощ, а такъв адрес няма или ключовете не стават, върви търси Михаля.

До дъщеря ми

70eaefc5bc6bfbfdd6ffa7ba31cfa7c1 XL

Пита ме девойката говоря ли английски, ама аз и майчиния си вече не помня. Сега ще ме свърже с централата в Америка ли, в Англия ли, ще намерим преводач и ще направим конферентна връзка, за да пуснат превода. Тук вече идва шефката на банката и затваря касата, като побутва народът на друго място, за да не ми пречи, като буйства. Предупредена съм да не прекъсвам връзката, докато не приключи процедурата. И се почна…

- Хелоу, мисис…, аз съм еди-кой си и сега ще видим що така вий искате да пратите пари на дъщеря си.

Някой превежда, девойката връща на мен, аз се пъна да не изтърва някоя важна дума.

- Как се казвате? Кой ви е телефонът? Номер на лична карта, адрес, на коя улица сте в момента, в коя банка, в кой град, в коя държава?

Аз отговарям и господинът на всеки отговор отвръща:

- Оооокеееей…

На всяко „окей“ аз съм убедена, че вече е доволен и пуска превода. След двайстото разбрах, че не е точно така. На всичкото отгоре след всеки въпрос започва музика – търъдъръдърътъръдъм… Девойката пак мило ми обяснява, че чилякът в това време си въвежда моите отговори. Усещам как телефонът ми неистово звъни за стотен път, знам, че е детето, обаче не мога да вдигна, за да не прекъсна конферентността. Вече съм се жлътнала окончателно, следя часовника и се моля, ако ще умирам, да е след като пуснат парите.

- Защо пращате парите? Ама сигурна ли сте? Ама това наистина ли е дъщеря ви?

Тя е! Сигурна съм, мога да посоча деня, часа, акушерката, шевовете, всичко! Вижте й фамилията! Ами ако бях разведена и с други имена, не ми се мисли какво щеше да стане!

- Тя в кой град е?

- В тоя, дето ги пращам!

- Друг път пращали ли сте ?

- Не съм! И няма да повторя.

Хората са си прави и процедурата е чудесна, ама за такива, дето нямат зор и не бързат. Пък аз не съм от тях в момента. Цялата банка е притаила дъх и ме гледа съчувствено.

- Вие откъде взехте парите? Мъжът ви знае ли? Дъщеря ви знае ли?

Търъдъръдъръдъм…..

- На колко сте години? Имате ли други деца? Колко са? Знаете ли им имената?

Търъдъръдъръдъм…..

- Питайте го, моля, за колко време ще пристигнат парите? - изграчвам нещастно на момичето от централата. Тя превежда. Иде сериозен отговор:

- Госпожо, когато приключим с интервюто и въобще реша да одобря превода, ще отговоря на всичките ви въпроси. Сега, моля, не ме прекъсвайте, само отговаряйте.

Търъдъръдъръдъм…..

Накрая бях готова да дам кръв, да пишкам пред всички в чашка, да пратя ДНК или каквото още поискат, само и само да пуснат пустите му пари. В крайна сметка, човекът реши, че съм благонадеждна и заяви, че всичко е наред, а затова, че са ме забавили, детето може веднага да изтегли заветните пари, без да чака. Тука вече цялата банка ръкопляска!

Сега ти остава да бъдеш щастлива

df61c280cccd78ae56a1c3f0d1cf6db0 L

Излизам и ми иде да запаля няколко цигари от облекчение. Обаждам се на детето, което вече е побесняло, защото дреме от час и чака, а според него майка му си лафи с някого по телефона и не вдига. Обяснявам набързо и я пращам да тегли. Три секунди по-късно детето звъни и крещи:

- Мамоооо! Парите ги няма!

В същото време иде и смс – „Western Union Ви уведомява, че данните по личната Ви карта са невалидни и няма да бъде извършено плащане“. Бегом назад към банката и в същото време пак звъня в централата. Същата любезна девойка ме успокоява, че ще провери (и да не затварям, разбира се) и казва:

- Няма проблем, личните данни оправихме, обаче има някой в сметката Ви и затова терминалът е затворен.

- Бе кой ми е в сметката, бе?! Не стига, че си казах и майчиното мляко, обърках се аз ли съм, не съм ли и къде се намирам, ами и някой ми е в някакъв терминал!

- Спокойно, господинът, с когото говорихте, обработва документите (ма той за къде ли да бърза човекът?) и всеки момент ще стане. Ето, готово, благодарим, че изчакахте!

Звъня пак на детето и поръчвам веднага да ми звънне, като изтегли.

Двадесет минути по-късно отговор няма. Ми как да има, като в нейната банка й удрят подобно на моето интервю, докато й гръмне главата и забрави как се казва, и завършват с думите: „И сега веднага отиваш и плащаш наема! Да не ги дадеш за дискотеки, цигари или наркотици!“. Хукват двете с Вики и сега се оказва, че индийката я няма за свидетел при подписване на договора. Свидетел става Вики и най-накрая се подписват всички нужни хартийки. Оттам се почна мазане, чистене, обзавеждане и т.н., които естествено пое Вики, барабар с детето и сагата приключи.

Тая вечер не пихме и не ядохме нищо, за да не урочасаме нещата!

А за това, което направи тази разкошна жена, няма да ми стигне цял живот да се отблагодаря. Искрено вярвам, че всяка малка добринка се връща по-голяма у дома и съм убедена, че на добрите хора се случват добри неща. Затова зная, че Вики е щастлив и богат човек със семейството, децата си и безкрайната добрина, която не само носи, а раздава на другите. Пожелавам ви все някога в живота си да срещнете някоя Вики, да се докоснете до доброто, да търсите доброто, да правите добро, защото то е смисълът на живота…


Прочетохте ли: 

Да срещнеш доброто

Най обичам

Последно променена в Понеделник, 29 Октомври 2018 20:05
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам