Автор: Марина Петрова

Последните дни много се писа по темата за отношението към родилките. Прочетох истории, от които сърцето ми се къса, прочетох и истории, които ми дадоха надежда. Това, което най-много ме шокира бяха коментари от рода на „Защо всички само се оплаквате?“, „Какъв е смисълът да се пишат тези неща?“, „Родилките преувеличават!“. Искам да дам отговор на тези три коментара, защото искам всички да разберат, защо е необходим този дебат и не искам да има случай на починала родилка, за да го водим.

Аз съм чувствителна и притеснителна, в никакъв случай не казвам, че някога съм била лесен пациент. Лежала съм в болници и преди бременността ми и не съм очаквала, че отивам да раждам в петзвезден хотел. Имах тежка бременност. Всъщност открих, че съм бременна, лежейки в инфекциозна болница с подозрения за хранително натравяне, защото имах всички симптоми и ме приеха със силно обезводняване и много ниско кръвно. Бременността беше планирана, затова с влизането през вратата предупредих дежурния лекар, че има шанс да съм бременна, а той ми се усмихна и ми каза, че ще съм му втория такъв случай за тази седмица. Държаха се с мен прекрасно! Лекарят идваше да ме вижда постоянно! Беше ми назначил преглед при гинеколог, но тъй като беше много ранна бременността и нямаше как да се види на ехограф, лекарят от следващата смяна с право го отмени. Когато разбра това специалистът, който ме прие, дойде да говори отново с мен и да ми дава съвети. Сестрите в отделението бяха изключително мили и внимателни! Лежала съм и преди години в същата инфекциозна болница, заради лаймска болест и за двете седмици, в които бях там, нямаше нито един лекар, който да се държал лошо, нито една сестра, която да не е била професионалист, нито една санитарка, която да не е била мила. Лежала съм в Пирогов – детско отделение ( бях на 17 и имам доста ясни спомени), таванът буквално падаше на главите ни, беше пълна мизерия, но целият персонал беше изключително мил и внимателен и най-важното – невероятни специалисти! Била съм във Военна болница, където помолих главната сестра на нощната смяна да ми махне абоката, защото ми изтръпва ръката и не мога да заспя – жената го махна, въпреки че на другия ден трябваше отново да ми се прави вливане. Дали съм се държала като лигла в този случай – категорично да! Но никой нищо не ми каза – нито вечерта, когато помолих да го махнат, нито сутринта, когато следващата смяна трябваше да ми сложи нов.

До първото си лежане в гинекологично отделение не бях срещала лошо отношение от лекар, затова и беше огромен шокът ми, когато ми се наложи да лежа в такова още през третия месец и се сблъсках с ужасно отношение. Сестри, които не знаят как се слага система (системата дърпаше кръвта ми), лекари, които на визитация пред всички (включително и студенти) ме обиждаха и ме обвиняваха, че се преструвам. Акушерка, която ми викаше, защото съм вдигнала кръвно и не си пия лекарствата за кръвно отпреди да забременея, които изрично ми беше казано от лекар да не пия и все още не ми бяха предписани нови. А причината за кръвното ми беше, че никой не си беше направил труда да ми прочете картона (който те са ми направили при влизането в отделението), в който изрично пише, че съм с високо кръвно и ми слагаха системи, с които ми го повишаваха. Дойде лекар, който ми се скара, че не съм ги предупредила, а това беше буквално първото нещо, което казах с влизането в отделението.

Родилно отделение, сектор Наказателна медицина

След изписването ми бях сигурна, че това няма да е болницата, в която ще родя! След месец-два ми прилоша на улицата и викнаха линейка – лекарката в линейката беше изключително мила и грижовна, дори ми разказваше за нейното раждане докато пътувахме. Лекарите в спешното на „Св. Анна“ – прекрасни мили млади хора, които въпреки напрежението под което се намират, бяха изключително внимателни и грижовни! Лекарката, която ме наблюдаваше през по-голямата част на бременността ми – изключително внимателна и грижовна жена. Лекарката, при която избрах да раждам – също страшно внимателна и мила. До последно мислехме, че ще родя нормално и ми беше обяснила подробно всеки етап и какво да правя. Два дни след термина вдигнах много високо кръвно и й се обадих в 3 през нощта – вдигна ми и ми каза да тръгвам към родилното веднага. Когато стигнах беше предупредила, че идвам, и на следващия ден се взе решението за секцио, заради високото кръвно. Имах пълно доверие на тази лекарка и все още имам. След поставянето на упойката ми прилоша и анестезиологът и сестрата ме успокояваха. Аз нямаше да имам такава ужасяваща история по-нататък, ако не бях попаднала на няколко лекари, които имаха жестоко и непрофесионално отношение и не бяха допуснати грешки от персонала на отделението. Няма да разказвам отново историята си, от това вече няма полза за никой!

Защо обаче трябва да се разказват тези истории?

Защото въпреки всички прекрасни лекари, които срещнах по пътя си, едно такова преживяване ме остави с усещането, че е въпрос на чист късмет дали като отидеш в родилно ще се сблъскаш с професионалисти с човечно отношение или престъпно нехайни хора лишени от емпатия!

Защото умират родилки, когато това може да бъде напълно предотвратено!

Защото, когато една жена отива да ражда, го прави със свито сърце и молитва само да се прибере жива със здраво дете!

Защото преди да родя ми беше казано: „Да, с всички се държат лошо, но важното е да си свършат работата и да се приберете живи и здрави“. Това ли трябва да ни е критерият за добра лекарска помощ?

Защото на мен ми трябваха 8 месеца, за да посмея да разкажа историята си и да получа подкрепата на непознати жени, които почувстваха моята болка, за да събера сила дори да прочета епикризата си.

Защото близките ми месеци страдаха заедно с мен и се страхуваха да ме оставят сама с бебето ми след диагнозата, която с лека ръка ми постави лекар в родилното без да има компетентността да го направи!

Защото мен самата ме беше страх да бъда сама с бебето си и се чувствах като ужасна майка, която не заслужава да има дете!

Защото в продължение на 8 месеца се чувствах виновна за това, което съм преживяла и вярвах, че аз съм проблемът!

Защото, ако не бях разказала историята си и не бях прочела други истории на пострадали жени, нямаше сега да имам смелостта да предприема необходимите действия тези лекари да получат наказание!

Защото докато мълчим тези хора продължават да практикуват и да има последствия за други жени и деца!

Защото не искам да се страхувам да имам още едно дете!

Защото не искам да се страхувам всеки път, когато приятелка ми каже, че ще ражда! Защото не искам моята дъщеря да има подобна съдба!

Защото вярвам, че има невероятни лекари и не искам тези, жестоките, некомпетентните и нечовечните, да петнят името на тази професия!

Защото искам да живея в тази държава и да променя положението, вместо да хвана следващия самолет, както много направиха!

Ние не се оплакваме – ние плачем! Плачем, защото всяка от нас знае, че не е единствената, която е пострадала.

Защото всяка от нас знае, че можеше да е на мястото на починалата родилка или на жените, които са си тръгнали от болницата без деца, въпреки че всичко по време на бременността им е било наред!

Защото има жени, на които им е отказана лекарска помощ, понеже са потърсили правата си!

Защо в никое друго отделение не получих такова отношение? Нима в детско отделение е по-лесно? Или в спешното, където минават всички най-тежки случаи? Как цял живот бях нормален човек и пациент до момента, в който не родих и не се превърнах в нечие неудобство?

Родилките разказват...

Смисълът на това да споделяме е да променим тази реалност!

Да се даде сила, на такива като мен да се борят, да търсят правата си и да не се отказват да имат още деца!

Скъпи лекари, акушери, сестри и санитари – ние не ви нападаме, когато разказваме нашите истории. Не преувеличаваме, за да направим сензация! Ние го правим и за вас – тези, които сте невероятни професионалисти, които се грижат за пациентите си и влагат цялото си сърце и душа в работата си - за да не се опетнява името на вашата професия, да не се принизява трудът и професионализмът ви, за да не се заклейми цялото съсловие, за да може да се махне плявата! Защото докато има такива „лекари“ всички страдаме! Защото заради тях доверието във вас изчезва!

Ако можех да хвана златната рибка, бих си пожелала нито една жена повече да няма основание да чувства, че животът й е застрашен, когато ражда! Всяка жена да има спокойствието да отиде да роди, знаейки, че до нея ще бъдат професионалисти, които ще се погрижат за нейното здраве и здравето на детето й и нито една родилка или бебе да не си отидат от лекарска грешка или неглижиране!

Прочетохте ли

Простете ни... и ни вярвайте!