Автор: Сева Николаева

Днес още е у дома. Слаб, тих, безпомощен, но още е вкъщи. Видяхме се вчера. Стискаше ръката ми и ми отговаряше с очи. Преди месец беше Нова година. Нямаше фойерверки. А месец по-рано имах рожден ден.

 - Честит рожден ден, дъще! - каза ми.

- Ще ти донеса страхотни книги, обещавам.

- Няма кой вече да чете книги - отговори ми.

Ден по-късно научих, че му остават по-малко от два месеца. След два дни излязохме на разходка. За последен път излезе сам.
Три месеца преди това се скара на внучките си, че не може да се спи до обяд, нищо че е ваканция. А на другия ден ние се скарахме малко, но от сърце. После се прегърнахме и както в края на всяко лято си казахме „довиждане“.
Два месеца по-рано празнува 49 години от първия си ден с майка ми. За златната сватба си намислих да им подаря звезда, наречена на тях. Брат ми каза, че ще ги прати на гръцки остров. Добре, може и двете. Преди това пак имаше Нова година. Не си звъним в полунощ. Чуваме се на 1-ви, като се наспим. Честит имен ден на Коледа...

Горчивината, която ни трови

И така си връщам времето. Вървя си назад и се радвам, че той е с нас.
А утре, преди година, ще си отиде. След два дни няма да празнува рожден ден. Няма да има златна сватба през май, затова няма да поръчвам звезда, наречена на имената им. На гръцкия остров ще отидат някои други двама и ще са щастливи, че са заедно. На този ден няма да звъня по телефона, за да сипя пожелания за здраве и дълъг живот. Даже няма да се обадя на майка ми.
През ваканцията няма да има кой да се скара на внуците, че спят до обяд. Баба винаги позволява, а главният събуждач ще си е отишъл... утре. И люлката ще остане в гаража, негова беше грижата всяка година да я закача на лоста. Пък и малките са пораснали от миналото лято, и вече никой не иска да се люлее като бебе, нали? В края на август ще кажа само половин „довиждане“, защото няма за кого да бъде другата половина.

Трябва да свиквам. Имах цяла година да се уча, като звъня по телефона да не говоря в множествено число, а просто да питам: „Как си, майко?“
На рождения ми ден поздравленията ще намалеят с едно. И на Коледа именниците в семейството ще са с един по-малко. Нова година ще дойде и ще отмине. Няма да има фойерверки на двора.
После ще дойде утре. Той ще си отиде. Утре. Днес още е у дома. Цялата изминала година се учех как да посрещна утрето на миналата година. Когато татко ще си отиде...

Препоръчваме ви още:

"Подлярски" номер