Тази история ми прати една млада майка. Писала ми е, че не търси съчувствие или помощ, защото вече е намерила пътя. Но се надява да предпази поне едно момиче от грешките си. Истината е, че ние нямаме дори бегла представа колко много жени около нас преживяват този кошмар и мълчат. Мълчат от страх, от обич, от вина, от срам или... заради детето. Но тази майка ми написа, че точно благодарение на детето е събрала сили да избяга. За да не расте то с мисълта, че това са нормалните отношения между мъж и жена.

Чудех се дълго дали да пиша този текст или не, но реших,че имам нужда да излея някъде душата си и всички бушуващи в нея емоции. А и може би ще послужи за пример на някого да не повтаря моите грешки, за кураж за промяна или за пример какъв човек да не бъдеш.

Сега съм на 26 години. Когато бях на 22, след много тежки събития в моя живот, срещнах мъж с 21 години по-възрастен от мен. (Усещам как още тук настроих половината от четящите срещу себе си.) Връзката ни се разви страшно бързо и заживяхме заедно почти веднага. Тогава започнах да чувам от познати и непознати как не ми е там мястото и да бягам с 200 км/ч. Но аз влюбена-загубена си казвах, че всичко, което чувам, са клюки или лъжи от жени, влюбени още в него... Трудна връзка - ревност първо от негова страна: аз спрях да работя, прекъснах университета, прекъснах контакти с близки и роднини. Тогава започна моята ревност към него. Аз си стоях вкъщи, а той навън с приятели, на чашка, когато сме заедно - комплименти на други жени… Аз също имам нова прическа?!? Тогава започнах да опознавам човека до мен. Цял живот е живял като музикант - DJ - живот на маса, в компания, жени, с бутилка в ръка. Започнах да си мисля, че той е раним, чувствителен и не е попадал на жена, която да му докаже, че държи на него. Прибирах го пиян от заведенията, чистех повръщаното му в заведенията и вкъщи, сменях чаршафите след алкохолно напикаване. Тогава дойде първият шамар - пиянство вкъщи с компанията, аз молех шеговито да се прекрати в ранните часове на следващия ден. Първи бой - синьо око и издута буца на челото. Плаках, правех опити за скриване с тонове грим, лъжех, че съм се ударила в банята. Казвах: “няма да се повтори “ на приятелки. Търсех вината в себе си, аз съм виновна.

На следващата година забременях. (Тук е мястото да спомена, че имах тежка пътна катастрофа преди да се запозная с него, приключила с множество травми за мен - смъртта на гаджето ми тогава, мой медицински аборт и други физически травми.) Аз бях решена, че с него или без, ще родя това дете! Той беше против, бяхме разделени няколко месеца, накрая много го искал детето.

Работех, бременна в магазин за закуски - за майчинство. Бях вече почти в седми месец, той ме ревнуваше от шефа - бил ми любовник... напуснах. Родих най-невероятното момиче на света, единственото истинско нещо в живота ми! Вече не можех да ходя да го прибирам по заведенията, прибираше се пиян, заядлив. Три месеца след моето раждане ме стовари с един удар на земята и получих доза ритници, резултат - пукнато ребро. Шест месеца живях с детето при майка си. Последва преследване от негова страна - денонощно, съжаление, уговорки и моята глупост – върнах се при него. Почнаха малки екскурзии за по ден, море за 5 дни. Семейна идилия! Върнахме се от морето. Скандалите започнаха отначало, ежедневие от скандали. Голям бой - този път влачене за косата, отново синьо око, блъскане на главата в стената и земята. Пак глупост – криех от всички почти месец, да ми минат синините, започнах да търся средства да се махна.

Накрая признах на майка ми за всичко, пълен разказ. Благодаря, че имам майка! Прибра ме у дома с детето. Намерихме адвокат. Държа се човешки, дадох му два дни седмично да вижда дъщеря ни с придружител - майка ми, за да не се караме пред малката. Само че се започна стоене сутрин пред блока, дебнене къде ходим, къде паркирам колата, гонене по площадките. Манипулираше детето: “Мамо, тати плаче за мен”. И след 3-часова среща днес с баща й ми каза: “Аз ще живея при тати, при мама не е хубаво”! Това са думите на дъщеря ми - дете на 2 години и 5 месеца! Никога не съм я била. Карала съм й се, но никога без причина и винаги с премерен тон. А специално днес, цял следобяд, бяхме навън, учих я да кара колело, бяхме на площадката, после баня, вечеря, две книжки за Франклин и лягане. И детето, докато обличаме пижамата, ми казва това!

Бях готова да се разберем със споразумение за детето, но вече мисля да го съдя и огранича колкото е възможно контакта му с нея! Искам да дам пример: какъв мъж и каква жена не трябва да бъдем! Какви неща не бива да се прощават! Какво не бива да се търпи!

Препоръчваме ви още: 

Така, както всички мъже правят

Срамната тайна

Не мълчете като мен

Аз, жертвата