Автор: Десислава Вълкова

Появи се в един февруарски ден, от тези зимни дни, в които няма сняг и слънцето се опитва да пробие. 02.02.2017 г., 2:20 ч. Докторката ми каза, че ако успея да го докарам до 2 часа и 22 минути, ме признава. Е, не успях, но все пак двойките преобладават, защото на баща ти му върви все от втория път. Какъв подарък само, и жест от наша страна към него!

Вече сме на прага на втората година на дъщеря ни, а на мен все ми се плаче от умиление и носталгия. Излизаме от бебешкия период, вървим плавно към финала и на кърмаческия, и аз съм със смесени чувства. Хем се радвам, че си възвръщам по малко свободата, хем пък моето бебе вече става момиченце. В един такъв емоционален пристъп на умиление ми нахлува в главата идеята за още едно бебе, но за радост бързо се освестявам. Нали уж ми предстои да дишам по-леко, а и няма да си броя вече глътките вино и да засичам по таблици след колко време ще се разградят всичките изпити 20 ml.

Преди да я родя, все си казвах, че тя сама ще ме научи как да бъда най-добрата майка за нея, но не осъзнавах как това русо и синеоко човече ще се настани в живота ми по най-естествения начин, а аз ще я кърмя, къпя, преобличам и гушкам, сякаш ми е тринадесетото подред. Родих си най-съобразителното бебе на света. Позволи ми да спя спокойно и непробудно (е, поне до шестия месец), не вдигна температура нито веднъж, а вадеше зъби един след друг. Спести ни и страшният момент с коликите и сякаш се опитваше да преодолява неразположенията си по мъжки - без излишни драми и ревове. Така беше и с раждането - най-еуфоричното преживяване. Кеф голям! Още тогава си помислих, че мога да родя още пет поне!

И сега, покрай вълненията за предстоящия празник, се връщам назад с ясната равносметка, че не би могло да бъде по-съвършено - съвършеният ден, съвършеното раждане, съвършеното бебе и един съвършено спокоен и любящ татко. В деня на изписването, в един кратък миг, в който бяхме останали сами, встрани от радостта и суетата на баби и дядовци, мъжът ми се обърна към мен, държейки купчина от одеяла и космонавти, някъде измежду които спеше спокойно нашата 2.800 кг дъщеря, и ми каза за пореден път:

- Благодаря ти!

- Пак заповядай - отговорих.

- С най-голямо удоволствие - отвърна той. 

Препоръчваме ви още: 

Не било чак толкова страшно

Отговорът на вселената

Помощ, ще раждам!

Женските тайни, които обикновено научаваме твърде късно