Автор: Крис Ка

На прага сме. Даже ако се заслушам - аха, аха, почти чувам звънчетата на коледната шейна. При нас вече започнаха с коледните украси и в най-скоро време улиците щастливо ще грейнат, а всички дечица вярващи в приказки, ще чакат добрия старец. Моето дете не прави изключение. Работата е там, че процентът му на вяра в Дядо Коледа все повече намалява като цифра.

- Мамо, ти защо си мислиш, че Дядо Коледа влиза през камината? - този въпрос ми заби Виктор вчера, докато крачехме под новите улични лампи.

А сега де? Що пък така си мисля? Не може ли просто да звънне на звънеца и да влезе. Ми не! Не става. Няма да е толкова магическо, а ако синът ми рече да му дръпне брадата, съвсем няма да е и здравословно.

- Вики, така казват всички. Влиза през комина, докато децата спят, оставя подаръците, пали шейната и газ! - обърнах се на другата страна, че за малко да се задавя от смях, отговаряйки.

- Нееее, не е вярно! Да знаеш, мамо, ние нямаме камина и дупка нямаме. Тая година на дядо ти Коледа ще му отворим широко прозореца, че да влезе. И под елхата ще оставим мляко с бисквити! - испано-българският отговор на сина ми определено ме забавлява. - Мамо, Дядо Коледа нали има фабрика за играчки? Ами аз няма да си харча парите от касичката! О, не! Той да ми купи таблет.

Намигнах му съучастнически и го попитах какво друго ще си поръча. Каза, че никакви дрехи, обувки и никакви други неща, само играчки. Ако може - скъпи. Най-скъпите и да не се чупят. Точно четири на брой, тази цифра нещо взе да ми омръзва.

И аз като родител, решил да даде най-доброто от себе си (не непременно в играчки), подхванах темата за послушните деца. Тук добавям, че оставих назад всички психологии, прочетени през времето и започнах съвсем съзнателно да се възползвам от Дядо Коледа. Значи, Дядо Коледа обича деца, които си подреждат дрехите, слагат си масата, ядат сами, пазят къщата чиста и т.н. Сто неща измислих, а детето върви, подрежда и прибира. Вчера беше подивял. В четвъртък се блъсна челно и около дясното му око всичко беше синьо. В петък от синината на лявата му буза следата вече си отиваше, в събота си разби устата, затова аз в неделя му казах, че Дядо Коледа, ще му донесе за подарък чифт чорапи. Горкото ми дете, погледна ме жално както той си знае и…

- Мамо, този майтап, не ми харесва! - категорично рече и отсече.

Край! Обещах си мислено - никакви заплахи с Дядо Коледа!

А днес, след като вечеря стабилно, камъните се върнаха по моята глава:

- Мамо, Дядо Коледа каза, че е време за десерт!

Вдигам поглед и гледам чевръстият иде с един сладолед от хладилника... Два-три дни след боледуване.

Ама нали Дядо Коледа рече...

Препоръчваме ви още:

Как смених бонбоните с лекарства 
Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват 
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие?