Автор: Яна Пеева

Някъде около първата ни Коледа заедно с Теди (преди има-няма четири години), той реши, че много иска пай с мандарини. Тогава живеехме в Ню Касъл и си хапвахме всякакви неща, които в момента ми липсват тук - браунита, солени пайове, wine gums, шоколадови портокали, apple turnovers, “сандвич с яйце” (възможно най-отвратителната комбинация от чедър и лук, която обаче Теди поглъщаше сякаш е най-вкусното нещо на света). Много от тях и сега готвя сама, за други мълчаливо страдам, но с това чудо пай с мандарини така и не се запознахме. Теди ту забравяше за него, ту се присещаше, даже измисли песен възпяваща тази химера - пая с мандарини. (бел.ред. Като на мама, обаче аз затрих рецептата. Моят беше по-скоро като чийзкейк, с мандаринки отгоре)

Важно е да се отбележи, че хич не ме бива с подаръците. За тези почти пет години съм му подарила горе-долу пет неща. Миналата Коледа ударих дъното с уникалната си идея да му подаря касичка, за да си събира в нея парички за компютър. Затова тази година реших да си изкупя греховете и да се реванширам за всички пропуснати или просто ужасни подаръци за рождени дни, имени дни, годишнини, коледи и т.н. Гениалната ми идея - Коледен календар! От секундата, в която реших, че ще се случва това приключение (защото за мен си е приключение да измисля 24 подаръка, да не кажа, че е направо мъчение), знаех, че зад едно от 24-те числа ще седи един пай с мандарини.

След продължително проучване, сравняване на рецепти, събиране на идеи и преглеждане на графика нещата си дойдоха на мястото - 5-и декември 2017 г. денят за Пай С Мандарини. 

Стигаме до вечерта. Вечеряли сме. Аз победоносно посочвам календара. Той вади листчето, което му съобщава, че тази вечер най-накрая Пай С Мандарини... ще... се... яде! Аз сияя, подавам му вилицата. И тук следва отговор малко като от вица с тортата от моркови: 

“Абе, слънце, ти нали знаеш, че може и да не ми хареса, защото аз всъщност никак не обичам мандарини.”

Основата на пая

250гр брашно
125гр масло
(50гр пудра захар)* аз не сложих*
канела, индийско орехче, джинджифил
1 яйце

Крема

5 мандарини (малки сладки)
сокът на два лимона (или един, ако е по-голям)
125гр масло
3/4 чаша захар
стърготини от мандарините
1 пакет желатин на прах
2 яйца
200 мл сметана

Смесват се брашното и маслото, докато се получи смес, приличаща на трохи. После се добавя яйцето, захарта, ако се използва, и подправките. Готовото тесто се оформя на диск и се прибира в хладилника за минимум два часа, след което се разточва и се слага в тава за пай. Алтернативно може да не ви се чака два часа и да направите като мен - да го натъпчете в тавата и да се надявате на най-доброто. Пече се на 180 градуса за 15 минути, като се покрива с хартия за печене, върху която се слагат бобчета за печене, които после се махат и се пече още 5 минути. Ако нямате бобчета за печене (като мен!), можете да ползвате най-обикновен боб по същия начин. Важно е основата да изстине, преди да се сложи кремът.

Започваме като обелим и махнем ципичките и семките на 5 мандарини. Мандарините смесваме с лимоновия сок, докато се получи гладка (що годе, доколкото е възможно). В тенджерка слагаме мандаринената смес, маслото, захарта, стърготините и желатина, докато започне да къкри. През това време леко разбиваме двете яйца и добавяме към тях малко от горещата смес, за да се изравни температурата, преди да ги изсипем в тенджерката. Бъркаме непрекъснато за около две минути, докато се сгъсти. Прецеждаме крема и го оставяме да се изстуди за около половин час на стайна температура, преди да го приберем в хладилника за още поне два часа, за да стегне. След това разбиваме мандаринения крем със сметаната до получване на еднородна смес. След като я изсипем в основата на пая, го връщаме в хладилника, за да стегне за още около два часа.

Накрая се надяваме половинката все пак да оцени пая, за да не се чудим какво да го правим.  (бел.ред. До чудене няма да се стигне :)

А тук може да прочетете за бебешкото парти на Яна, беше прекрасно! Препоръчваме ви и Ти ще си добър баща.