logomamaninjashop

Как работим у дома

Автор: Мария Пеева

Вече ви разказах как оцеляваме у дома, как се забавляваме, как играем и как спортуваме. Време е да споделя и как работим у дома, защото би било прекрасно, ако карантината минава само в шеги и закачки, но, уви, не е така. Налага се и да работим, поне докато измислим начин да фотосинтезираме.

Преди много години, повече от 10 вече, след известни колебания останах да работя у дома. Професията на преводача дава възможност за това. Когато забременях с третото си дете, реших, че повече няма да се връщам в офиса. В началото ми се струваше страхотна идея, после се сблъсках с проблемите на това да си едновременно домакиня и работеща майка. И накрая, както се казва, му хванах цаката. Много е вероятно вие вече да сте открили собствените си решения през последните седмици, докато работите и гледате деца у дома. Ако ли не, може би моите ще ви помогнат. Всички са изпитани на личен гръб и вършат работа.

1. Организирайте програмите на всички и ги съобразете една с друга, като приоритизирате.

Ако ползвате едни и същи устройства, това трябва да се вземе предвид. Може да изготвите семеен график, който да сложите на видно място. Нека децата се включат в изготвянето на режима, това ще им помогне да са по-съзнателни в спазването му. Ако имате възможност, обособете си кът вкъщи, който да бъде вашето работно място. Аз си имам едно ъгълче на дивана в хола и едно място на верандата, където излизам при хубаво време.

2. Опитайте да обясните на децата, че докато вие работите, те могат също да работят.

Това ще им се стори интересно, защото децата обичат да са като нас, големите. Ето някои примерни занимания за децата през времето, в което сте служебно ангажирани.

Учебни часове и онлайн курсове, ако децата са ученици.

Хоби и творчески игри за малките според интересите им – могат да нарисуват и надпишат красива картичка за баба, дядо, приятели и роднини, да подреждат колекции, снимки, играчки.

Конструиране за малки и големи – независимо дали ще работят с конструктор, с кубчета или с подръчни материали, това винаги е интересно.

Игри с вода за малките - могат например да измият, подсушат и подредят всичките си играчки.

Четене или слушане на аудио книги – подходящо и за малки и за големи.

Подреждане на пъзели.

Технологични игри.

Писане на домашни и учебна подготовка.

Спорт – намерете подходяща програма онлайн, ако няма предвидена от училище.

Водене на дневник за по-големите – но трябва да им обещаете, че няма да го четете.

 

3. Тази точка е много важна и за мен се оказа ключова.

За да ви оставят децата да поработите на спокойствие, те трябва преди това да получат една добра доза родителско внимание.

С ядосване и забележки няма да стане, повярвайте. Но ако преди това им отделите само половин час истинско внимание – да поиграете с тях на любимата им игра, да им почетете, да порисувате заедно или дори само да си поговорите – усилието ще ви се отблагодари.

4. Делегиране.

Един от основните ми проблеми, когато останах да работя вкъщи е, че всички автоматично приеха, че щом съм у дома, между другото ще свърша сама и цялата домакинска работа. Само че това изобщо не е малък ангажимент и отнема доста време. За да сме продуктивни професионално, се налага да има разпределение и на домакинския труд. Обсъдете със семейството си спокойно и без обвинения кой какво може да поеме. Ако се налага, направете график и за това. Децата обичат, когато има ясни задължения и граници и дори да срещнете известен отпор, в крайна сметка нещата ще се свършат. На по-малките можете да разкажете една приказка, която преди време измислих за Коко.

5.  Време за работа, време за почивка.

Имаше период, когато реших да работя нощем, за да мога през деня да съм „свободна“. Това е работещ вариант, ако се случва веднъж месечно, за някакъв спешен проект, но в дългосрочен план води до изтощение, изнервяне и може много сериозно да навреди на здравето. Съветвам ви да не прибягвате до него. Още в първата статия на тема „Как оцеляваме у дома“ ви бях написала, че тези дни следвам принципа „колкото – толкова“. Няма нищо фатално, ако детето не си е написало домашното или аз закъснея с половин час или ден. Напротив, фатално би било, ако допуснем престоя на семейството у дома да се превърне в драма.

Защото как бих искала да си спомняме след пет години за този период от живота ни?

„Ти помниш ли как крещя като луда, мамо, само защото украсих детската?“

Не.

Предпочитам да е „Помниш ли как изрисувах гардеробчетата в детската и ти толкова много се смя?“

IMG 4989

Може да прочетете още от рубриката #вкъществуване по идея на ЛИДЛ, където споделям нашите идеи за добър живот у дома по време на социалната изолация:

Как играем у дома 

Как спортуваме у дома 

Как се забавляваме у дома

Последно променена в Четвъртък, 07 Май 2020 09:38

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам