Автор: Стамена Марашева-Петкова

Откакто съм шофьор и разбирам по-адекватно правилата на пътя, сигурно съм изхабила три пъти повече нерви отпреди. Опитвам се да съм спокойна, обаче излезна ли от вкъщи, било то пеша или с колата, поне на четири пъти ми се налага да изкрещя на поредния идиот, който се прави на велик. Да, и не става дума за само шофьорите, а и за пешеходците.

Пешеходците се мислят явно за безсмъртни. Без значение от цвета на светофара, те пресичат бодро и продължават по пътя си, без да се притесняват от погледите на околните пешеходци, чакащи смирено да светне зелено. Колкото и да бърза човек, дали няколко секунди правят разлика? Сигурно да, щом всеки пердаши на червено. По-забавно става, когато има “островче”, то не бива отразявано. Тръгва се на зелено, светва червено, подминава се “островчето” и отново с бодра крачка към тротоара. Най-обичам пък да видя как някой тарикат е решил да пресича откъдето на него му е удобно, а не на светофар или пешеходна пътека. По-интересното в случая е, че много хора си пресичат както им е удобно, предимно възрастни хора обичат да нарушават правилата, дали защото им липсва адреналин, дали защото им е все тая, не знам. Факт е обаче, че когато някой реши да пресича на червено, по каквато и да е причина, застрашава повече от един живот, но всичко е точно! 

Животът е такъв, какъвто си го направиш...

стига да е живот

По-опасни са шофьорите и това е неоспорим факт. Има хора, които, когато се качат в кола, мислят, че са велики. Някои шофьори смятат за лична обида да платят за паркинг. Защо да дадат 2 лева за паркинг, когато могат да се напъхат на нечие местенце? Прекрасният безплатен паркинг на някой блок е идеален, а ако му се направи забележка, тегли една майна и готово. Ако пък наблизо няма някоя приветлива кооперацийка със собствен паркинг, то тогава може и на тротоара. Няма значение, че пешеходците ще трябва да заобикалят и да вървят по пътното платно, какво толкова ще им стане на тия пешеходци да се тръснат малко, няма им нищо! Ама били с количка, ама били инвалиди, ми да си седят вкъщи и всичко е точно!

Идва обаче моментът, когато трябва да се шофира. Е, тогава вече става страшно! Изпреварва се отдясно, взема се предимството на другия, сече се пътя на другия, правят се рискови маневри, минава се на червено, а пешеходните пътеки се считат за украса на пътното платно. А има ли локви, о, тогава се ускорява умишлено с цел да бъде окъпан някой “миризлив” пешеходец! А по магистралата се кара с бясна скорост и се изпреварва дори от аварийната лента. И след това прекрасно шофиране иде моментът за оплакване от лошите пътища. Aми, да! Лоши пътища за лоши шофьори, не е ли така? Няма за какво да се оплакват, всичко е точно!

И въпреки всичко изписано, имам чувството, че това няма да бъде прочетено от такъв тип пешеходци или шофьори. Просто защото те не си губят времето да четат и всичко им е точно.

Прекалено сериозна стана ситуацията с пътните произшествия. Прекалено много хора загубиха живота си. Прекалено много хора, започнаха да си създават свои правила на пътя. Не мога да отрека, че пътищата са в безобразно състояние. Не мога да отрека, че има някои безсмислени пътни знаци. Не мога да отрека, че има безсмислени закони. Обаче може ли и смислените закони да се пренебрегват безцеремонно? Много съжалявам за всички пострадали и починали заради нелепи катастрофи и пътни инциденти! Искрени съболезнования и към близките им! Искрено се надявам, че някой ден “войната по пътищата” ще спре и няма да има такива нагли пешеходци и шофьори, на които всичко им е точно!

P.S.: И дали всичко е точно, щом загиват хора?

Препоръчваме ви още: 

Криворазбраното майчинство

Криворазбраното здравеопазване