Здравейте, Мария,
Следя сайта ви от години, чета винаги с удоволствие публикациите в него, но за пръв път си позволявам да пиша. Искам да споделя с възможно най-много хора нещо, за което пък чета от седмици и сърцето ми започва да се къса. Избрах да започна с вас като се моля да дадете гласност на това, което ще ви напиша.
За предисловие, ще ви кажа само, че съм една от хилядите жени с тромбофилия, родили след 9 месеца прекарани на ежедневни инжекции и други лекарства. Не това е важното, резултатът си струва абсолютно всичко преживано. Въпросът е, че все още съм член на група за тромбофилия по време на бременност. И всеки ден чета постовете на момичета, бременни в момента. Бременни по време на коронавирус. Така се оказа, че въпросният вирус нанася такива поражения върху човешкия организъм, че част от терапията включва антикоагулантни средства.
Същите, необходими на хиляди жени, за да износят рожбите си докрай. Същите, без които бременността е предварително обречена на провал.
Та какво се случва? Паниката и създадената масова психоза предизвикаха едно презапасяване. С лекарства. От напълно обоснован страх, че ако се разболееш, може и да няма кой да ти помогне. Здравната ни система изпуска отвсякъде. Всеки ден четем, слушаме и ни набиват в главите как ще умрем и как България не е способна да се справи със сполетяващото я. Та народът граби, докато може, в случай че.
И какво се оказва? Че момичетата, някои в начална, други в напреднала бременност, трети по средата на този красив и труден период, не могат да намерят така необходимите им лекарства в аптеките. Защото тези лекарства били насочвани към болниците, за сегашните и за бъдещите болни. Защото хората изпитват страх, че няма да намерат въпросното лекарство, когато доъде и техния ред.
Въпросът ми е в какво се превърна животът ни? Спряхме да живеем от страх да не умрем. Затворихме децата вкъщи, защото са преносители на вируса. Сложихме маските и загубихме идентичността си. А сега заплашваме да погубим неродените, бъдещето ни, за да се погрижим за друго едно бъдеще, неякно и неопределено. Бих искала да кажа на всички, моля ви, хора, спрете да грабите. Има хора, жени, неродени бебета, на коите тези лекарства са нужни СЕГА, не утре, не някъде неизвестно кога в бъдещето, а ТУК и СЕГА. Кажете НЕ на страха и спасете ЖИВОТ. Не мислете, че не вярвам във вируса и не спазвам мерки. Не е така, и аз треперя всеки ден за родителите си, за съпруга си, за децата си. Но се старая да запазя здрав разум. За да продължа да живея.
Стана дълго, не исках да звуча мелодраматично. Позволявам си да споделя линка към поста, който ме трогна до дъното на душата ми, защото знам какво е да обикаляш аптеки в търсене на лекарството, без което бременността няма да има щастлив край. Знам какво е да трепериш всеки ден. Моля ви, аз не мога да достигна да толкова хора, направете го вие.
*******
Споделих молбата на Десимира Асенова без редакторска намеса. Отдолу копирам и цитирания пост:
Здравейте, приятели. Днес пиша за нещо различно от козметиката си, искрено се надявам да не ме разберете погрешно и да не ви загубя като клиенти и приятели. Никога не съм мислила, че ще съм от хората, пишещи такива постове във фейсбук, но уви…живеем в „кофти“ времена. Ще съм благодарна на всички, които имат нерви да дочетат написаното до край, защото няма да е особено кратко. И не, не е от типа съобщения спам - сподели, коментирай и т.н. На, тези които нямат време– здраве да е, най – желаното пожелание особено в днешно време.
Не съм и мислела, че ще споделя една толкова мила новина за мен по този начин, но ето ме в събота, 5.30 сутринта, след „прекрасна“ петъчна вечер, обикаляйки по аптеки и болници. Скъпи приятели и роднини – да, бременна съм, в една чудна вече 9та седмица, 5 от които, изпълнени с обикаляне по болници, прегледи, изследвания, лекарства, схеми и пари. Съобщавам го със свито сърце по повод цялата масова истерия и психоза, които се случват около нас. След 4 месеца знойно лято, плажове, купони, дискотеки, ресторанти, сараи и подпорни морски стени, милата ни държава отново е в особено тежко и смъртоносно положение.
„Как можахте да забременеете в такова време?“ Това ме попита фармацевтката в аптеката вчера, може би десетата подред, които обиколихме с приятеля ми. Десетата, да. Защото, скъпи приятели и не толкова приятели, имам късмета да съм притежателка на генетично заболяване – тромбофилия, особено опасно по време на бременност. Изразява се в сгъстяване на кръвта, риск от тромби и запушвания на съдове и не достатъчно кръвен поток към плода, което за жалост води до аборт. Най – общо казано. За още по – голяма жалост – днес всяка втора жена го има. Аз познавам около 10 момичета поне, 9 от които вече с аборти. Терапията при мен е задължителна до края на бременността – още едни цветущи 7 месеца, изразяваща се в поставянето на инжекция в корема всяка вечер, без пропуск.
И сега може би се питате какво общо има това с върлуващия смъртоносен вирус, пред който е изправен човечеството. Ами има. Въпросните инжекции, скъпи приятели, вече ги няма – няма по аптеки, няма по пазари, няма на черно, ако някой намери все пак – блазе му. Няма ги, защото, както се изрази поредният фармацевт, при когото бях : „ Изтеглиха ги от нас и от складовете. Вече всичко отива за болниците, за болните и БЪДЕЩИТЕ болни от Ковид – 19. Не знам как ще си намерите, питайте познати медицински сестри. Как очаквате сестра с 600лв заплата да не изнася лекарства и да не ги продава, намират се тук – там. За да вземете инжекции от болниците – трябва да сте болна и да лежите там. Успех.“ Така ние продължихме да обикаляме в „прохладната“ ноемврийска вечер на „лов за съкровища“. В аптека, в която уж не можеше да се запазват, не ни продадоха последната една кутия, защото видиш ли – запазена била. На въпроса: „Ама нали не запазвахте?“ последва отговор: „Ами…вече запазваме.“
За капак на всичко това, други лекарства, които са задължителни при моята бременност, от рода на витамин Д, Натаспин ( против тромби ), Аспирин – видиш ли и тях ги няма. Защо? Защото прекрасният български народ, баби, дядовци, лели и прочие се втурнали да ги купуват ( без рецепта се отпускат ), тъй като чули, че помагат при ужаса Ковид – 19. Изпълнената вчерашна вечер с прекрасни случки по аптеки завърши с нагледен пример. На съседното до мен гише, след 10 минутното ми молене да бъдат поръчани някак 2 кутии инжекции и твърд и категоричен отговор „Не.“ ( да вметна някъде тук, че месечно давам 200лв за инжекции и около 500лв за прегледи изследвания, но пък съм здравно осигурена…слава богу), госпожата на около 30 години до мен, чувайки, че няма лекарства, казва: „О, я дайте да вземе 3 кутии аспирин, че знае ли се. То май по - добре да имаш и да не ползваш, отколкото да нямаш.“ Последва кокетен сладурски смях от пресметливата й уста.
Да не е бременно едно момиче в днешно време…До там ли стигнахме. Болните майки да си правим групи във Фейсбук и да се молим една на друга за по инжекция. Да се надяваме да задържим бременността си до край. За пореден път се убеждавам и разочаровам от абсурда на времената, в които живеем, в институцията държава, в управляващите и тези управляващи тях. Разочаровам се от хаоса, необразоваността на хората, способността на паника, а не разумно мислене. Разочаровам се от възрастните хора, към които трябва да имам уважение, но нямам. Защото точно те трябва да са тези, от които взимаме пример, учим се как да се грижим един за друг, подкрепяме и помагаме. Но, ето – лелята до мен взе може би последните кутии аспирин. Без да се замисли кой има нужда, без да помисли, че три бройки могат да отидат при трима души. Ето – фармацевтката, видимо по – възрастна от мен, ми се изсмя и попита как може да забременея в такова време, хаха. Сестрата в болничен кабинет почти не ме изгони след като неволно докоснах химикала й и ме напръска цялата със спирт. Не, не се шегувам – и това се случи в една голяма наша болница. Разочарована съм от дарителските компании – съвсем отделна тема – но за това и никога не дарявам дистанционно. Разочарована съм, че не мога да спя нощем, защото не знам как ще продължи следващия ден. Разочарована съм от глупостта, абсурда и „конете с капаци“ около мен.
Не ме разбирайте погрешно – да има вирус, да има болни. Да, аз бях болна и не, не заразих никого. Премина за 2 дни без лекарства на вода, лимон, джинджифил и плодове. Не знам дали е Ковид, защото не направих тест и не искам да правя. А на тази, които са наистина болни и е тежко - надявам се и се моля да се оправят.Следващия път, когато изкупувате лекарства, драги ми народе, помислете за навиците си – за пържените храни, за чашата ( която приключва в бутилка ) вино или ракия всяка вечер, за боклуците, които ядете, за целия ден прекаран на дивана вместо да спортувате, за крясъците и нервите в семейството ви, заради дреболии. Помислете за начина, по който възпитавате детето си – от това как го храните, как му говорите до това как то ви вижда да общувате с другите. Помислете следващия път, когато му се развикате и ударите шамар. Защото по - скоро всички възрастни днес имат нужда от масов шамар. Помислете за друг освен вас.
Ами, казах си, дълго ще е. След цяла нощ неспане, писането ми остана. И едно малко човече в мен. Благодаря на всички роднини и приятели, които ме подкрепят. Благодаря на приятеля си, без когото нямаше да издържа в този свят. Преди да ме нападате и плюете за това, че не вярвам във вируса – никъде не съм го написала. Помислете вие в какво вярвате и какви сте преди да съдите другите. И мамо, знам, че ме обичаш и казваш да не се ядосвам и да се щадя. Че няма как да променя света. Но има и няма да спра да опитвам, защото искам да износя и да гледам детето си в не такъв свят. Обичам ви, ти и тати сте тези, които ме научиха да се боря.
На тези, прочели всичко – евала. ( винете хормоните ми за този роман ) Надявам се да съм накарала поне едно човешко същество да се замисли и да сподели. А на човечето в мен – обичам те и ще се боря за теб. Чакам те.
Хайде хубав уикенд на всички и здраве да е.
Полезни статии за бременността:
