Автор: Мария Пеева

Лора… Как си отива на името тази жена, едновременно крехка и силна, нежна и безстрашна.

Запознахме се покрай блога ми, но се срещнахме на живо, когато държеше едно чудно ресторантче в центъра. Отидохме с тайфа приятелки, нагости ни вкусно, разсмя ни, откарахме до късно в сладки приказки. Обичам да се срещам с такива жени и в живота ми винаги има място за тях.

Ако трябва да опиша Лора с една дума, тя ще бъде майсторица. Каквото подхване, отръки й идва, а най-любимият ми момент е, когато ни разказва за това. От устата й всичко звучи толкова лесно и приятно. Ще ви призная, че тя е човекът, заради когото реших, че ще си имам истинска зеленчукова градинка някой ден. Така интересно беше описала как се е научила сам-самичка, как с децата заедно са извървели целия път от посаждането на малкото семе до откъсването на зрелия плод, че си казах - защо да не опитам и аз.

Е, този проект малко се поотложи, но Лора продължава да ме вдъхновява за какво ли не. Например с превъзходните си рецепти, които редовно споделя в кулинарната ни група. Някои са солени, други люти, киселки или сладки, но имат нещо общо. Всички са с един и същи вкус - вкус към живота.

Ето как учи на това и децата си:

Преди доста години (може би около захранването на голямото ми дете) четох за това как човек свиква с вкуса и заобичва нещо. В едната си част е валидно не само за деца, но и при възрастните, но понякога при възрастните става по-бавно.

Най-важните принципи бяха два:

- каквото детето яде през първите 3 години в живота си, това ще му остане любима храна през живота.

Следователно, ако яде плодове, зеленчуци, варива, месо и т.н. това ще е моделът на хранене през живота му въобще. Ако яде чипс, сладкиши, сандвичи, то това ще се превърне в неговото умами. Ето защо вредните храни не бива да бъдат давани през първите 3 години на детето. (Спазвах това правило, включително децата ми до 2-годишна възраст не са яли захар въобще, зрънчо, кола и други не са опитвали и до днес и към настоящия момент тази теория при нас се потвърждава - вече са на 7 и 8 и обичат да ядат всичко, което съм им давала от захранването до предучилищната. Нито един продукт или ястие оттогава не е минало в графата “аз такова не обичам”)

- вторият принцип е, че за да разберем дали наистина харесваме вкуса на нещо, трябва да го опитаме три пъти (при възрастен човек, понякога може да са необходими 4 или 5).

Но не 3 хапки на един път, а 3 отделни пъти (дни). Ако след 3-ия не ни харесва, значи не бихме свикнали с този вкус. Но най-често след 3-ия опит свикваме с вкуса, проявяваме любопитство към тази храна и започва да се появява харесване на вкуса ѝ. Аз по този начин проядох много неща, включително суши, което при първото опитване ми беше много неприятно, но си наложих второ и трето опитване и сега ми е една от любимите храни.
Този принцип по отношение на децата ми съм съчетала с книжката “Яйца зелени и колбас” и, още когато децата ми бяха съвсем малки, се разбрахме, че за да не става като в книжката, винаги ще опитват нещо и тогава ще решат дали им харесва. Като съм обяснила за 3-те опита и сме се разбрали, че под опитване, разбираме 3 пъти. Сега, макар и преминали възрастта на книжката, опитването по три пъти стана техен навик.

Днес за пореден път се убедих в действието на 3-те опитвания. Миналата година за първи път на два пъти им правих лозови сърмички (зелеви и чушки си ядат от малки, макар самата чушка и зелето понякога да ги ядат, друг път само плънката). Първият път се намръщиха и казаха, че не им харесва. Втория път опитаха по една хапка с нежелание и казаха “пак е гадно, но става, ако си много гладен”. Днес беше 3-ото опитване. Направих им с едни замразени листа от същите, с които готвих през лятото. Като ги видяха казаха “ооо, малки сърмички, добре, ще ги опитаме пак”. Изядоха по две и казаха, че са много вкусни. И официално лозовите сърмички са вече в менюто им.

Дали онази статия, която четох, е била вярна не знам, но е факт, че при нас проработи. И реших да я споделя с вас.

А аз избрах да споделя с вас две от по-екзотичните й рецепти с много зеленчуци.

Посоле

Днес правих друга от любимите ми супи - Посоле.

Мексиканска е и в оригиналната рецепта има лют пипер. Аз заради децата я правя сладка. По принцип е свинска, като може да се ползва пилешки бульон, но аз имах още от телешкия плюс от самото телешко, така че я направих с тях. (Даже метнах вътре костния мозък и го пасирах и даде допълнителен аромат).

За тези, които не я познават, давам рецепта, както аз я правя:

- глава лук
- голям морков
- две червени чушки (без семки)
- чесън
- бульон
- доматено пюре - лъжичка и половина
- сол
- черен пипер
- червен пипер (може и лют)
- кимион

Слага се всичко в тенджера да се свари. Щом е готово, се пасира, за да е плътен сосът (но не като крем супа, а по-рядко).

Добавят се:
- месо на парченца
- царевица

Щом е готова, се сервира с:

- резанче лимон (още по-добре лайм)

- репичка нарязана на тънко

- маруля (салата, айсберг или друго зелено, може даже киселец) също фино нарязана.

Кимчи

Направих за първи път в живота си кимчи.

Ползвах за база рецептата на Стамен Стаменов от групата "Ферментиране на храна". Продукти:

3-5 кг китайско зеле
200 г ориз
3 връзки репички - 340 г почистени
1 ряпа - бяла - 650 г
1 ябълка - 320 г
7-8 моркова - 830 г
2 бр джинджифил - 90 г
Чесън 80 г
2 гл червен кромид лук - 220 г
6 връзки пресен кромид - 700 г почистени
60 г червен пипер сладък
5 кубчета кафява захар - 20 г

Направих леки корекции, съобразени с моя вкус - никакъв чесън, много малко лук и зелен лук само една връзка. Но прибавих рибен сос, защото знам, че го има в оригиналната рецепта.
Оригиналната рецепта е с лют червен пипер, тук масово се слага сладък. Аз сложих и от двата, за да не е много люто, но и да не е съвсем сладко.

Листата на китайското зеле се измиват и се подреждат в съд, като всеки ред листа се поръсват обилно със сол. Натиска се с чиния и се притиска. Така седи 24 часа. Пуска много вода и 200 мл от нея се ползва за пастата.

Оризът се вари в немного вода, като е сварен почти да няма течност.

Оризът, заедно с останалата му течност (за това е важно да не е много) се пасира със солената вода от листата плюс ябълката, джинджифила, лук, чесън, захар, рибен сос, червен пипер, репички.

Настъргват се морковите и ряпата, нарязва се зеленият лук. Тези съставки се смесват с пастата и отцедените листа се редят и мажат с плънката - ред листа, ред плънка. Моите снимки са от мазането и листата. Завършва се с листа. Притиска се (ползвах чиния), като е добре веднъж дневно да се натиска с ръка.

Седи на стайна температура, докато ферментира. После се съхранява в хладилник.

Вдъхновяща жена, нали? Семейството на Лора, Емил и Никола Райчеви от София са майските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. Следващото усмихнато семейство очаквайте през юни. А междувременно, в Lidl можеш да откриеш разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Елеонора и Калоян от Видин - мартенските посланици на Lidl, както и за Вася и Пламен от Дупница - посланиците от месец април.

Някои истории на Лора можете да прочетете тук:

Моите приятели, доматите 

Не го оставяйте само