Специалната рецепта

Автор: Светла Чимчимова

В годините на ранната демокрация и големите раменни подплънки, моя приятелка се омъжи за британски финансист. Момъкът си беше направо съвременен принц - оператор на престижна дейност, финансово подплатен и добре възпитан, но и доста лицеприятен, което за британец си беше постижение. Не само че не приличаше на мистър Бийн, ами направо напомняше на Юън Макгрегър. Но най-голямото му достойнство беше, че смяташе наша Мера (моята приятелка и негова съпруга) за осмото чудо на света. Мери верно си беше момиче за чудо и приказ. Ще ме извините за клишето, ама силно наподобяваше в дизайна на майска роза. Красива, умна, учеща в престижен университет и оправна като всяка българка. Можеше да избере подходяща рокля за коктейл, да спре такси в Лондон от раз, и без да и трепне окото да попари и оскубе кокошка и да спретне на любимия така харесваната от него българска бяла пилешка супа.

Не че скубеше кокошки в Лондон де. Тази дейност се осъществяваше на българска територия когато младото семейство Гордън (Джеймс и Мария) посещаваха нейните родители. Противно на произхода си, професията си и снобското си име мистър Джеймс Гордън, за приятелите в България просто Джими, страшно си падаше по българските гозби. Туй баници, бюреци, мусакички и шопски салати бяха добре дошли за трапезата, небцето и стомаха Джимеви. Най-любимото му ястие обаче беше нашенската дробсърма.

Сега, ако на Мериния ореол имаше драскотина, то това беше неумението ѝ да приготвя въпросния кулинарен артикул. Затова главен завеждащ по стъкмяването на дробсърмата беше леля Донка, майка на Мери и тъща на Джимито. При всяко идване в България иначе уверения британец плахо замолваше да бъде гостен тъкмо с туй ястие и тъщата, като една същинска мисис Потс изпълняваше това негово желание.

И така в един топла утрин към края на май, младото семейство, пребиваващо към момента на територията на Републиката, Бургашка околия, Баневски вилает, седяло на беседката в градината на родителите на булката. Наоколо картина живописна и пасторална - цъфнал гюрлюк, зелена тревица, множество представители на орнитологията извиват любовни трели, бели агънца, далечни роднини на бъдещата дробсърма, подскачат по полянката - същинска реклама на селски туризъм. Освен Мери, облечена в една по-стара риза на мъжа си, опънала боси краченца с червен педикюр, събираща витамин D за лондонската зима и Джими четящ ,,Файненшъл таймс" хвърлящ по едно око на нозете на жена си и предвкусващ предстоящото угощение с дробсърмата, там била и баш мастършефката леля Донка, свещенодействаща върху въпросното ястие. Демек чистеща ориз.

52 седмици готвене: ориз

За по-младите домакини термина ,,чистя ориз "не означава нищо, защото сега оризът се бухва направо в яденето, без да се мие даже. Но в онези праисторически времена пакетът с ориз се изсипваше на масата и един или повече членове на домакинството от женски пол се заемаха да отделят свестните зърна от камъчетата, просото и прочие зъботрошачи.

Това правела в момента и тъщата. Пъргавите ѝ пръсти се стрелкали към основната купчина ориз и с чевръсти движения отделяли зърното от плявата. Озадачен от тези ѝ действия зетят оставил настрана данните от финансовия свят и се втренчил в ръцете на тъща си. След като я наблюдавал така известно време Джеймс се навел към жена си и с тих развълнуван глас попитал:

- Мери,толкова ли е специална рецептата на майка ти, че тя брои ориза зърно по зърно?

Мера отначало не разбрала какво точно я пита мъжът ѝ, после се посмяла и накрая се опитала да обясни на британец що е то да чистиш ориз. Джими неубедително казал, че разбира.

От тогава минаха много години. Мери даде на света две британчета, направи леко британска снага и се научи да прави фамозна дробсърма. Джеймс обаче винаги казва, че нейната не е съвършена като на майка ѝ, защото не брои ориза.

Още от Светла: 

Ако Толстой имаше фейсбук

Последно променена в Четвъртък, 06 Февруари 2020 13:57
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам