И на мъжете не им е лесно, да знаете. Споделям с вас тази страхотна история на Любомир Аламанов с негово позволение естествено. :) Пък току-виж прекрасната дама се разпознае :)

Мислите, че ми е лесно в комуникационната индустрия? Ето какво се случи миналата седмица.

Правим ивент, за голям клиент. С много гости и богата програма. Разнообразен екип сме, включително няколко промоутърки. В красиви черни рокли, помагат за много дейности. От усмихнато посрещане на гостите, до усмихнатото им изпращане. Ивентът се получи успешен (няма общо с разказа, ама защо да не се изфукам).

След ивента роклите на промоутърките трябва да се дадат на химическо чистене. Разбираемо. Колежките се питат кой да го направи. В пристъп на моментари лапс ъф рийзън, решавам да се предложа. „Аз ще ги занеса“, гордо казвам. Нали съм шеф, трябва да мога всичко. Не само трябва, аз мога. Аз, който се грижа за Вселената, давам наклон на кометите как да преодоляват космоса, въртя галактики на пръстите си… Та едни рокли ли не мога да занеса на химическо…

Нося ги в химическото. Гордо и високомерно казвам „Ей тия рокли са за чистене“. Жената даже не ме поглежда, започва да ги обръща и мърмори. Пита ме: „Какви са?“. Аз с пренебрежение: „Е, как какви, черни“. Жената тъжно въздъхва и задава уточняващ: „Шити или готови?“ Леко се колебая. Познанията ми по принцип са широки. И включват много области от квантова механика до Диалозите на Платон. Но не разбирам въпроса. Роклите се шият и стават готови. Как се очаква да направя избор… Казвам предпазливо: „Готови са.“ И се нахилвам като студент, уцелил отговор за тройка на първа сесия. Жената въздъхва още по-тъжно и казва: „Ама няма етикет.“ Решавам да обърна тенденцията в моя полза и се опитвам да се шегувам: „Е, за какво ви е, няма да ги купувате… “

Кожена рокля

Жената си поема въздух, отваря уста и ме поглежда за първи път. С поглед, натежал от годините. Поглед, който сам издава с какви хора се е сблъсквала и колко е преживяла. Поглед, който може да среже диамант като масло. Очевидно стоя леко озадачено, даже не искам да си представям как точно съм изглеждал отстрани. И жената правилно ме преценява. Вижда се по погледа, който е станал съжалителен, тип „Ох, на мама идиотчето.“ Започва да ми обяснява за материалите на роклите, как издържат на различни условия, как трябва да се пазят от неправилни манипулации, за да не се развалят. И т.н. След няколко минути лекция, ме пита: „Е, сега разбрахте, искате ли да ги дадете?“ Аз стискам зъби, и казвам колебливо „Да“. Жената явно разбира, че няма смисъл, взима роклите и ми казва: „Не се притеснявайте, Вие сигурно разбирате от нещо друго… “

Тръгнах си.

5 дена по-късно. Отивам да взема роклите. На приемното гише стои клиентка. Прекрасна дама. Ама красива, излъчваща сексапил, и както би казал Марлоу, блондинка, заради която и свещеник би избил витражите на църквата с ритник. Стягам корема, изпъвам раменете, вкарвам хищническо в походката. Казвам на служителките от химическото: „Здравейте, прекрасни дами!“ Жените леко ми се чудят, но се усмихват. Чаровник съм си, какво да направя. Продължавам с: „Как сте в този чудесен ден?“. Те не ми обръщат внимание. Но прекрасната дама вече е леко заинтригувана. Заглежда ме. Аз съм елегантен, с фигура на Аполон, с увереност на излитащ самолет. Вече имам няколко готови фрази, за да блесна и с интелект. Изобщо, всичко се подрежда… В този момент жената от химическото ме пита: „За какво сте?“ Аз, без да помисля, машинално изстрелвам: „Идвам за роклите си.“ Прекрасната дама рязко загуби интерес и се обърна на другата страна.

Тръгнах си.

Връщам се в офиса. Леко унил. Влизате ми в положението. Казвам тъжно: „Нося роклите.“ Колега веднага отвръща: „Хм, да не се отказваш от костюмите?“

Тръгнах си.

Та, както казах, не ми е лесен животът…

Препоръчваме ви още:

Алфа мъжкар

Мъжки манифест

Мъж в хипермаркета