Автор: Мария Пеева

Нашият татко и двете ми големи момчета заминаха за София и ни оставиха на море сам-самички - Яна с бебе Боби, Коко, Алекс и моя милост. На малките им е много тъжно за баща им и много добре знам защо. Не само защото толкова го обичат, но и защото е най-добрият плувец в семейството. Не съм им никак достатъчна на плажа. Момчетата искат да влизат много навътре във водата, а аз се дърпам, страх ме е, че не мога да се справя с тях на дълбокото и все настоявам да имаме дъно отдолу, макар че те плуват доста добре и със сигурност по-хубаво от мен. На всичкото отгоре настояват да вземем и водно колело. Значи водните колела са нещо, което пък съвсем не обичам, особено след като Яна ми разказа как майка й веднъж влязла навътре с такова и то взело, че потънало. Не малко допринесе и факта, че през дъждовните дни изгледахме няколко филма на морски теми, сред които беше "Перфектната буря". Обаче тъй като децата и без това са разстроени, че татко им си отиде, не отказах директно на молбите, а отговорих:

- Ще видим.

Алекс сякаш се обнадежди, но Коко въздъхна.

- Алекс, забрави. Щом мама казва “ще видим”, това означава, че няма да стане.

- Защо? Тя не каза, че не може.

- Не, но майките имат специален език, на който казват нещата, които не искат да ни кажат направо, за да не ревем.

Първо се засмях на обяснението на Коко, но после осъзнах, че детето е абсолютно право. Наистина много често не искам да им кажа разни неща директно и затова използвам “специален език”. Само че всъщност излиза, че децата много добре разбират този език и излишно се старая. Помолих Коко да се сети за още няколко такива израза от “специалния език на майките” и той ми изброи цели 12 фрази, които според него използвам винаги, когато им отказвам нещо. И май е абсолютно прав. Не подозирах, че съм толкова прозрачна. Ето и списъка на Коко:

Да ви кажа, стана ми много съвестно, след като Коко разкри тайния ми език и реших да съм съвсем директна занапред. Или поне да се опитам. Може би е по-добре и по-честно да им откажа направо, с риск после да ми помрънкат и да се посърдят, отколкото да завоалирам отказа по този начин.

Впрочем, момчетата все пак получиха водното си колело. Известно време се забавлявахме и дори спрях да се страхувам, още повече, че бяхме съвсем близо до брега, но изведнъж излязоха толкова големи вълни, че щяха да ни обърнат. Слава богу, двама непознати мъже видяха, че сме в беда и ни помогнаха, като измъкнаха колелото на пясъка. И Алекс, и Коко се поизплашиха. Няма да крия, че и аз се стреснах. А Коко се обади на баща си и каза:

- Повече никакви водни колела без теб, татко. Мама каза “ще видим” и наистина видяхме.

Ето и още няколко от морските ни приключения: 

Нещо весело и нещо тъжно

Идеално време за море

С крокодил на плажа