Автор: Цветелина Цекова

Детето ми изчезна от градината.

И никой не знаеше какво може да се е случило. Дори госпожите.

Понеделник е. Имам повече работа, отколкото магазините за играчки на първи юни. Усещам, че няма как да взема детето от градина, за това любезно моля баща му. Той някак винаги има работа, колкото железария на първи януари. Съгласява се с охота.

И така, аз си върша работата и към 17:30 той ми звъни. Гласът му трепери. Пелтечи:

- ДЕТЕТО ГО НЯМА! НЯМА ГО НИКЪДЕ, ПРЕТЪРСИХ ЦЯЛАТА ГРАДИНА!

За миг изпуснах чашата си с нещогазираноивредно, може да е било кока кола. Може да е било бира. Може да е било развален сок. Не знам.

- Как така го няма?!

Вече дишам по-тежко от пенсионер, спечелил от лотарията.

Чувам някакви обяснения и първоначалният ми деликатен айрол се превръща в нервен тик. Порите ми се отварят, чакрите ми се затварят, барабар със сърдечните клапи.

Отново се чувствам като пенсионер, спечелил от лотарията. Но такъв, който си е хвърлил парите на телефонни измамници и качват статия за него в Блиц.

Започвам да крещя нечленоразделно. Искам да говоря с някоя госпожа, с директорката, с Мая Манолова, с Румен Радев или поне с Волен, за да ми се балансира истерията.

Бие ми се червена слушалка. Вече пиша официално писмо и го разпращам на двадесет и осем медии, както и няколко снимки в няколко групи за изгубени кучета, вещи и откраднати коли. Докато се чудя защо няма група за безследно изчезнали деца, телефонът пак ми звъни:

- Ало?

- Няма го, това е! Край с мен!

- Веднага ми дай госпожата на първа Б група.

Чува се мъжки плач.

- Ало, здравейте! В нашата група нямаме Антон. Всъщност в цялата градина "Щастливо детство" нямаме дете с тези имена.

- Разбирам. Бихте ли дали телефона на бащата.

Някой се спъва, пак се чува мъжки плач. В телефона изгърмява звучно:

- Видя ли! Детето просто го няма! Детенцето ми го няма!

Постигнала мигновен дзен и върнала деликатния си айрол, казвам спокойно:

- В ГРЕШНАТА ГРАДИНА СИ. НАШАТА СЕ КАЗВА "ВЕЛИКДЕНЧЕ".

Отпивам от газираното нещо и колабирам с усмивка.

Препоръчваме ви още:

Друго нещо са внуците

Тате е спокоен

Добър баща ли сте?