Автор: Цветелина Цекова

Когато се сдобих със сбръчкано и грозновато бебе, дори не съм се замисляла каква баба ще бъде майка ми. Искам да кажа, нямаше какво да го мисля. Бях сигурна каква ще е. Но времето си минаваше, детето ми растеше и аз видях една шизофренична жена, която до този момент се оказва, че изобщо не съм познавала. За да ме разберете правилно, ще направя няколко сравнения.

Аз съм болна.
"Нали щеше да чистиш днес?"

Тони е болен.
"Бабина душичка! На баба момчето!"
Пищи. Тича до аптеката. Връща се с аптеката. Гали го. Охка. Суети се. Охка.

Аз се спъвам и падам.
"АХАХАХАХАХАХАХ"

Тони се спъва и пада.
"БОЖИЧКО! ДЕТЕТО! КЪДЕ СА МУ ЗЪБИТЕ! СЧУПИ СИ КРАКА! АНТОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! БОЖИЧКО! МАЙ ИМА КРЪВ! АНТОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!"
Припада.

Аз се задавям.
Седи безмълвно. Седи отегчено. След пет минути:
"Да те потупам ли?"

Тони се задавя.
Пищи. Плаче. Въргаля се като стъпкан бръмбар. Получава паник атака. Припада.

Аз плача.
"Я се стегни!"

Тони плаче.
Прегръща го четири часа, като междувременно си ушива джоб на пуловера, пъха го в него и казва:
"На баба кенгуруто."

Аз не искам да ям.
Нищо не се случва.

Тони не иска да яде.
Светът ѝ бива нападнат от джуджета изроди, които унищожават всичко свято за нея, вадят сърцето и с ръце и го хвърлят в шахта.

И така.

Препоръчваме ви и тази история на татко Калоян за тяхната баба.

Още по темата:

6 типа баби, вредни за здравето

Защото баба така каза!