Автор: Соня/Светът на Сончето

Като дете, което е прекарвало летните месеци на село в Балкана, мога да кажа, че съм свикнала с всякакви животинки - и мили, и не толкова мили. Като малка се смеех с цяло гърло, когато татко  гонеше мишките из двора и дюшеците на вилата и току хванеше някое мишле за опашката, показваше ми го да се нарадвам и го пускаше в полето. Радвах се на таралежчетата, защото това означаваше, че смоците нямат шанс да доближат къщата; хранех всички кучета, които ни идваха на гости с филии с мас; свикнах, че комарите са с големина на врабчета и по-малки изобщо не ме впечатляваха. С любопитство изучавах скакалци, колорадски бръмбари, щурчета и гонех пеперудите с мрежа. Не се притесних изобщо, когато дъщеря ми, 5-6-годишен фъстък по онова време, беше станала свидетел на естествена хранителна верига - котката изяде мишка пред очите й. Детето ми се обади с такъв ентусиазъм: „Мамо, Анимал Планет ряпа да яде, аз видях котка да изяжда мишка!!!“

С ордите мравки се справяме, като мажем касите на вратите с оцет и посипваме сол по пода; с комарите помагат един куп защити и репеленти, но мога да кажа, че аз специално, вече имам имунитет срещу тях; за косовете сме дали карт-бланш на кучето, да ни спасява както може. Дори преди години успяхме да се справим и с едно цяло многодетно семейство съсели, които си бяха харесали тавана ни и в продължение на няколко дни започваха своята игра в 3 часа сутрин, а ни делеше една дървена плоскост! Свалихме тавана и направихме един полу-основен ремонт. Но се справихме.

Да, може да се каже, че съм свикнала с всякакви животинки... докато не ме нападнат в леглото!

Една нощ, докато тихо и кротко си спим с благоверния в една от спалните на втория етаж на вилата, аз се събуждам от усещането, че има някой в стаята и нещо ми е минало през косата. И тъй като не вярвам в духове или същества от третия свят, веднага решавам, че нова династия съсели са се заселили на тавана ни и този път са намерили начин да преодолеят разстоянието до нас. Скачам, светвам лампата и започвам да будя главата на семейството:

- Ставай, тук има някакво животно! Току-що ми мина през косата! Съселите се завърнаха!

- Стига, бе жена, нали изгонихме отдавна целия им род, запушихме всички дупки, лягай, нещо си сънувала или аз съм мръднал с ръката...

Успокоих се и реших, че все пак съм сънувала. Тъкмо щях да загася лампата и видях... етикетът от бутилката с вода, нагризан на конфети.

- Като съм сънувала, твоята ръка ли е изгризала етикета от шишето? - питам аз унасящия се в девети сън мой мъж.

Само това му трябваше да скочи от леглото, да грабне едно дърво до печката и метлата наблизо и да попита:

- Къде е звярът?

И само след секунди, аз, покатерила се върху леглото, а той, качил се един стол (за да му се мушне зверчето в крачола!!!), започнахме да вдигаме невъобразим шум, с цел да стресираме звяра и той да излезе от прикритието си, за да му покажем! Тропахме, викахме като индианци преди бой, затворили врати и прозорци, за да го приклещим да ни издаде всичките си секретни тайни. Представете си какъв шум сме вдигнали посреднощ, че след няколко минути майка ми, която спи точно под нас, с пребледняло лице се показва на вратата и пита:

- Деца, добре ли сте?

Докато обясняваме, звярът се възползва от тишината, притича покрай нас и през отворената балконска врата избяга в спокойствието на полето. Успяхме обаче да го зърнем - едно петсантиметрово мишле, на което щеше да му се пръсне сърчицето...

Аз, на следващия ден, го ударих на такова къпане и жулене, като за цяла година...

А в тази стая доста време след това нямаше желаещи за спане, после задължително преди лягане се тропаше и проверяваше за нежелани гости.

Да, аз наистина мога да кажа, че съм свикнала с всякакви животинки - и мили, и не толкова мили, и такива, които ме посещават нощем в леглото....

Препоръчваме ви още:

Хлебарки, будисти и бомби

Мерки при нашествие от бълхи

За инсектите и хората. И инсектния дерматит...