Автор: Анелия Икономова

- Здравейте, казвам се Анелия и съм кофти майка!

- Здравей, Анелия! Ще ни разкажеш ли повече за това?

Помня ясно, че на невръстната възраст от 7 години, се кълнях във всичко свято, че някога, когато дойде моят ред да имам наследници, ще бъда най-прекрасната майка на света. Е, дойде ми редът... и се кълна във всичко свято, че аз прекрасна майка не съм, не мога, не искам и никога няма да бъда! Скъпите ми наследници явно не са слушкали, папкали и спинкали в миналите си животи и в този са застигнати от много кофти карма, под формата на родителско тяло! От друга страна обаче „Школата на стария фелдфебел“, както снизходително наричат живота ни заедно, им е донесла опит, какъвто и в джунглите на Южна Америка не биха могли да придобият. Лъжа, крещя, наказвам, манипулирам, дебна, мрънкам, обяснявам и пия вино. Бесете ме, стреляйте ме, съдете ме колкото искате, но ще направя хора от това полудяло котило, каквото и да ми струва това. Лъжа! Често! Не че ми харесва, но се налага! Толкова е трудно да ги накараш да направят нещо, което ще им е полезно в бъдеще, че с радост нарушавам Божиите заповеди.

Когато големият ми син беше на 7, сънуваше кошмари. Говорих много, обяснявах, четохме приказки, спахме с мечове, положението си остана същото. И един ден детето ме пита:
„Ти нали си фармацевт, няма ли някакво хапче за сън, против кошмари“. Господ да ме убие, обаче извадих една капсула рибено масло и му я дадох. И 5 години пи рибено масло, което очевидно не само вдига имунитета, но и премахва успешно чудовища под леглото.

Преди няколко месеца 12-годишната ми дъщеря заяви, че иска да стане модел на Виктория Сикретс. Няма да ви обяснявам какъв удар беше това по академичната ми същност. Дойде на другия ден, силно превъзбудена от гениалното си решение и почна да ме разпитва: „Ми те там, мамо, как ги избират, на какъв принцип?“ Обясних й, че има два кръга - първият е за красота, хубаво тяло, излъчване, височина, походка. На втория кръг идват представители на МЕНСА и дават на всички кандидатки тестове, момичета с IQ под 145 не се приемат. Също така представителките трябва да имат и богата обща култура, което е последното препитване във втория кръг. От две седмици е разпънала карти и атласи в детската и зверски поглъща географията, оня ден ме пита имаме ли нещо на Достоевски, а през почивките си пише домашните. Моля се само да не прочете този текст, че добре вървят нещата.

Малкият пък си е роден със стил. Откакто навърши година и половина, държи сам да си избира дрешките. Сега, предполагам, че някои родители си плашат децата с Кумчо Вълчо и по-конкретно с хищния му глад за непослушни деца, аз мойто го плаша, че ако не заспи, ще дойде Вълчо и ще ни донесе грозни пижами, които трябва да носим ката нощ. Заспива почти мигновено. Баща му, като ме чу първия път, се облещи и каза: „Жено, ти не си наред!“. Не, че е новина де...

За крещенето, какво да ви кажа! Децата посвикнаха, ама съседите си мислят, че как хлопна вратата и почвам да си изтезавам челядта с непознати и доста жестоки методики, като в почивките си правя опити с тях, доста сходни с тези на д-р Менгеле. „Написа ли си домашните“ е мантра, която не освобождава от стреса, но аз за всеки случай я повтарям около 5000 пъти на ден, защото съм сигурна, че все някога ще ме докара до Нирвана. Засега нямам успех! Опитите продължават!

През около две седмици влизам в детската стая и със сериозен и доста обиден вид съобщавам, че са ми се обадили от училището! Естествено, не пояснявам от кое и кой ми се е обадил. Следват реплики от сорта на: „Мамо, не беше така!“; „Тая па, класната, е егати портата!“; „Ми той като ме удря, аз да стоя ли?“; „Тя не ни беше предупредила за контролното!“ Аз стоя на вратата, гледам тъжно и след 10 минути вече е ясно, кой какво е сътворил. Другият метод за манипулация вече го понаучиха и не се връзват: ако някой е направил нещо, всички са наказани... в началото се портеха един друг, вече разбрана стратегията не върви.

Преди няколко дни срещнахме Анна-Мария, другарче по игра на „малката напаст“, в магазина. Безкрайно любознателно се обърна към малкия и го попита: „Тервел, пък вие имате ли си ъгъл за наказания?“, той я изгледа и съвсем спокойно заяви: „ Не, нямаме си ъгъл, имаме стая за наказания.“. За 20 секунди три пъти ме удушиха и два пъти ме простреляха от упор... с поглед, а една баба почна да си вее с вестник и се подпря на един от рафтовете, шепнейки: „Боже мили, Господи и Света Богородичке!“

За да ви успокоя, стаята ни за наказания е спалнята, зад вратата има стол, наказанието за милото ми „изчадие“ е да седи там за неопределено време, което рядко надвишава 5 минути! Ама върви обяснявай, че нямаш сестра...

Освен това ги карам да ядат броколи, сурови моркови и да си белят мандарините сами, което признайте, е абсолютно нечовешко отношение към деца!

Изповядах се и ми олекна!

Отивам да плета камшици, че Новата година наближава и скоро се връщат в училище!

Поздрави: Влад Цепеш

Препоръчваме ви още:

Традициите не са това, което бяха

Аз, майката

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка