Много често, когато детето е болно и отказва храна, ние се притесняваме. Някои от нас дори започват да убеждават: „Хапни поне една лъжичка!“ Това е грешна стратегия. В подобна ситуация детският организъм е настроен за борба с болестта, не е в режим на храносмилане. Големите количества храна го натоварват допълнително и това отслабва още повече съпротивителните сили на мъничето. Най-добре е да се вслушваме в желанията му и да организираме храненето така, че организмът му максимално бързо да се справи с болестта. Не бива да ни притеснява загубата на килограми. Когато се излекува, то бързо ще върне предишното си тегло.

Не иска да яде? Давайте течности!
В първата фаза на болестта обикновено детето повишава температурата си, организмът му силно се обезводнява. Това е моментът да предложим правилните течности. Оводняването в този етап е по-важно от храненето. Можем да дадем вода, прясно изцеден сок, чай с мед и лимон (с някои билкови чайове и с меда трябва да сме внимателни, ако детето е алергично), компот. Не бива обаче да предлагаме чай или сок от продукт, който детето не е опитвало до момента. Колкото по-малко е то, толкова по-важно е да се следва това правило.

Витамин С
Той е на първо място в този момент, за да помогнем на имунната система да се справи. Отличен източник на Витамин С са пресните плодове и зеленчуци. С цитрусовите трябва да сме внимателни, защото са алергени.

Кашите
Те са богати на минерали, желязо, витамини от групата В и растителни белтъчини, затова, ако детето е в подходящата възраст, не бива да ги изключваме от менюто му по време на болест. Те се усвояват по-лесно от организма, заради своята консистенция, и няма да го натоварят.

Млечните продукти
Ако детето ни обича млякото, можем да го предлагаме в най-различни варианти. Разбира се, ако е кърмаче, няма по-добро средство за противопоставяне на болестта от майчината кърма. Другите млечни продукти, които вече са въведени в храненето на детето, могат да се дават, както сме го правили до момента. Те лесно се преработват и бързо се усвояват от организма. Възможно е детето ни да отказва тези храни. Трябва да се съобразим с желанието му. Човешкият организъм е мъдро „устройство“, в състояние е сам да регулира процесите си и да подава подходящите сигнали.

Важно! Ако майката, която кърми, е на антибиотик не трябва да предлага млякото си на малкото дете. За да поддържа лактацията е добре да се изцежда. Кърменето може да продължи минимум два дни след спиране на лечението с антибиотик. Но има и антибиотици съвместими с кърменето.
Месото
В пика на болестта, докато все още температурата се задържа висока, децата обикновено се отказват от месните храни. Но те са много полезни във възстановителния период. Съдържат лесноусвоимо желязо, от което отслабналият организъм има остра нужда. Можем да ги предложим във варен или задушен вид. Печеното не е подходящо в случая, а пърженото никога не е било препоръчително.

Търпение и само търпение!
Възстановяването е бавен процес и не бива да бъде пришпорван с предлагане на големи количества храна. Боледувалият детски организъм няма сили да се справи с преработката й. Захранването трябва да стане постепенно, с течни и полу-кашави храни. С плодове и зеленчуци, които детето обича.

Хранене при повръщане
Много често вирусните инфекции в детска възраст са съпроводени с повръщане. Консултацията с педиатъра е наложителна. Но докато получим тази възможност, може да следваме някои правила. Случва се, при висока температура, детето да повръща, защото стомахът не може да задържи храна. Затова дори при прием на лека храна, то трябва да прави поне два часа почивка до следващото хранене. Ако е жадно, можем да му дадем глътка вода, не повече, защото ще предизвикаме следващ позив за повръщане. Ако това се случи, трябва да изчакаме поне 20 минути, преди да дадем вода отново. По глътка, на интервали, но не повече от половин чаша вода, казват специалистите. Можем да се придържаме към правилото, докато позивите за повръщане не намалеят. След това можем да предложим и лека храна. Захранването и в този случай е постепенно.

Не бива да допускаме, детето да преяде в края на заболяването си. Може да е загубило тегло, но даването изведнъж на големи количества храна няма да му помогне по-бързо да се възстанови. Напротив, ще натовари организма и е твърде възможно да предизвикаме повръщане отново. И в този случай най-мъдрото, което можем да направим, е да оставим детето да ни води. Когато се почувства готово за хранене, то ще поиска само. Обикновено след боледуване, малчуганите изпитват сериозен глад. Това не е странно. Организмът им вече е на вълна „възстановяване“. В този момент можем само да контролираме количеството храна да не е твърде голямо и да предлагаме по-лесни за преработка продукти. Нека развенчаем и някои митове, свързани с полезните храни по време на болест.

Пилешкият бульон е универсално лекарство при всякакви заболявания. Наистина още от древни времена силният пилешки бульон заслужено си е извоювал славата на целебен. Той предизвиква появата на апетит и това е много ценно качество във възстановителния период. Не се препоръчва обаче в храненето на съвсем малки деца и на по-големи, с нарушен процес на обмяна на веществата. При варенето на месото се разрушават белтъчините, благодарение на които мускулните влакна стават меки, а в бульона се отлагат екстрактните вещества – химични съединения, които лесно се извличат от хранителните продукти по време на хранене и осигуряват вкуса на храната. В бульона се отлагат и съдържащите се в месото пурини – това са азотсъдържащи съединения, които влизат в състава на мускулната тъкан. Особено много екстрактни вещества има в субпродуктите, месните и рибните бульони. При прекомерна консумация се получава излишък на храносмилателни ферменти и се раздразва лигавицата на стомашно-чревния тракт. Освен това екстрактните вещества имат способността да „превъзбуждат“ храносмилателната система, което пък води до повишена възбудимост и на нервната.

При стомашни инфекции не бива да храним детето, по-добре е да му даваме само течности. Това не е съвсем вярно. През първите 6-12 часа, при непрекъснато повръщане и разстройство, се препоръчва даване на вода и леко подсладени течности. Детето може да се храни с лесно смилаеми храни без груба целулоза (зеленчукови крем-супи, каши, картофи, ориз, моркови, препечени филийки). Възможно е да има преходен лактозен дефицит, затова прясното мляко се избягва. При добра поносимост (и в подходящата възраст) може да се даде кисело мляко, извара. Доказано е, че при разстройство абсорбационната функция на червата е достатъчно запазена, за осигуряване на усвояването на хранителните съставки, затова гладуването и въздържането от вода не е препоръчително. Освен това гладът забавя процесите на възстановяване на травмираните клетки на чревната лигавица, рязко се нарушава морфологията на стените на тънките черва и отслабват защитните сили на организма. Затова режимът вода-чай се препоръчва само в най-тежките случаи и за не повече от 12 часа при непрекъснато повръщане, а след приключването му, детето се храни според апетита си.

Ангината се лекува със сладолед. Съществува мнение, че острата ангина може да се излекува със сладолед, тъй като при рязко охлаждане, на болното място се засилва кръвообращението и се мобилизира местният имунитет. Вероятността от оздравяване при възрастните, с този метод, е 50 %. Това не е достатъчно, за да приемем, че е общовалиден. При малките деца назофарингиалната лигавица е много нежна и не е напълно оформена, не е напълно формиран и локалният имунитет. Затова ледените продукти могат само да влошат процесите и да навредят на детето. По-ефективни са топлите напитки, които не дразнят възпалената лигавица. Топлото ( но не горещо) мляко например създава защитен филм върху раздразнените участъци.

В периода на боледуване е добре да се дават предимно плодове и зеленчуци. Разбира се, пресните плодове и зеленчуци са богати на витамини, изобилстват от хранителни влакна – пектин, целулоза. Но да се поставя акцент само върху тях е недопустимо. При боледуване организмът изразходва много белтъчини. Затова в менюто на болното дете, трябва да се включват белтъчини от животински произход. На първо място е млечният белтък, който има свойството да намалява натрупването на мазнини в черния дроб. Това е много важно за подобряване на функциите му, които страдат при всяко заболяване, защото обезврежда вредните вещества – продуктите на интоксикацията. Животинските мазнини са важен източник на полиненаситени мастни киселини. Те помагат на организма да формира правилен имунен отговор и да се бори с бактериите.

При стомашно-чревни инфекции консумацията на  плодове трябва да се сведе до минимум. Пектинът, на който са богати много плодове, има способността да се свързва с водата и да образува пенеста маса. Минавайки през червата, тя се абсорбира от тях с всички вредни вещества, токсини, бактерии. Плодовете и зеленчуците съдържат органични киселини, които имат бактерицидно действие. Те са положителен фактор при диетотерапия на стомашни инфекции. Но освен това високата концентрация на плодова киселина и въглехидрати предизвикват брожение в стомаха, подуване Затова е добре да се предлагат във вид на компот през първите 1-2 дни на боледуването. Трябва да се изключат и богатите на целулоза храни и предизвикващите метеоризъм – цвекло, зеле, ряпа, краставица, бобови култури, репички, сливи, мандарини, грозде. Свободно могат да бъдат консумирани ябълки, моркови и картофи.

За храната и антибиотиците
Известно е, че някои продукти подобряват усвояването на антибиотиците, други могат да отслабят действието и да понижат ефективността им. Ако има храни или напитки, които повлияват усвояването на антибиотика, това е описано в листовката, в нея е отбелязано и кога да се приемат – преди, по време или след хранене. Млякото и млечните продукти могат да се консумират, но 3-4 часа преди или след приема на лекарството. Храни като зелената салата, спанака, броколито, задушени на пара, подпомагат действието на антибиотика. Всички видове зеле са препоръчителни при лечение на бактериални инфекции, защото влияят благотворно на микрофлората на червата, която може да страда от антибиотиците, стига детето да е в подходящата възраст. Питателните супи са богати на антиоксиданти и фитонутриенти, затова са препоръчителни при прием на антибиотици. Добре е да се избягват цитрусовите сокове, газираните напитки, шоколада.

Храни за възстановяване след антибиотично лечение
След лечение с антибиотици се препоръчва прием на кисело-млечни продукти, пробитици и пребиотици, за да се възстанови стомашно-чревната флора. Уместно е да се консумират пресни плодове и зеленчуци, овесени ядки, зърнени храни. Пълноценните източници на белтъчини - мляко, месо, риба, яйца възстановяват увредените от болестта тъкани и имунната система.

Консултант: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Препоръчваме ви още:

Как да нахраним злоядото дете? 
Захранване на алергичното дете 
Децата и хлябът - 4 важни въпроса