Ключалки, ключове и още нещо
Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян
Как ви се отразява липсата на секс? Изнервяте ли се, почвате ли да добавяте по още една допълнителна чашка вечер или стискате зъби и стоически понасяте натрапения ви монашески статут? Аз го понасям зле и главата ми спира да функцьо..., да фонкцю..., спира да работи! Не, че се е утрепала от работа и брилянтни идеи, но дойде ли време за размяна на ласки, съвсем престава да излъчва порядъчни мисли и би била по-полезна за забиване на пирони, отколкото за умуване.
Тъй като от седем години съм семеен, нямам проблем с намирането на партньор, но тъй като от 6 години имаме деца, имаме огромен проблем да останем насаме. Да, ходят на градина, но когато спрат, защото им е текнал сополът? Каквото и да ви теква на вас, може да си стои прибрано, защото Те са си вкъщи и изпълват цялото пространство!
Ние сме изобретателни и затова като бяха малки, им пускаме телевизора в хола и за един епизод на Пес патрул барабар с рекламите се справяхме относително добре. 2 - 3 минути любовна игра (през това време можете да сгънете някои дрехи със свободната ръка), 15 - 20 минути свободна програма с кратки прекъсвания, за да се ослушате дали не чупят нещо в другата стая (или се колят за някоя играчка) и след минаване през банята, вие сте готови да продължите живота си.
Обаче децата имат навика да растат, а сополът все така идва и си отива без да го интересува хормоналния ви баланс. Вече не става само с телевизор, а трябва и допълнителна защита. Идеята да ги вържем за дивана поохлади страстта на жена ми към моята анатомия, а предложението да купя транспортна клетка за големи кучета и да ги затворим вътре също не се прие, защото щеше да издържи здрава най-много 5 минути, а жена ми държи на любовната игра (и на сгънатите дрехи!).
Сложихме нова врата на хола и започнахме да я заключваме под предтекст, че я поправяме и всички бяхме доволни. За 20-25 минути "ремонтирахме" вратата ( не, че не мога по 2-3 часа!), след което отключвахме "ремонтираната" врата и продължавахме съвместното съжителство.
Това, разбира се, не продължи дълго и скоро дойде денят, в който и тази тактика спря да работи. Това ни свари неподготвени и шокът бе ужасяващ. Лежерно подхвърляте на трите се отрочета изпипаната реплика:
- Сега ви пускам телевизора и вие си гледате Пес патрул-а, а аз ще поправям вратата на хола, но трябва да я заключа, нали така, деца!?
- Може ли да гледаме Шумникови? - пита Микаела, а аз така съм се настроил за любов, че чувам "Шундикови" и дълбоко в себе си се възмущавам на сценаристите.
- Може! - отговарям бързо и тръгвам към вратата.
След мен обаче идва Боримир, който вече проявява склонност към педантизъм, а този случай е идеален за него и той хваща вратата, за да ме пита:
- Какво ще й оправяш на вратата, тате?
- Ъъъъъ, ключалката!
- Какво й е?
- Амииииии, счупена е.
- Кое е счупено? - новоизлюпеният ключаролюбител прелива от любопитство, а аз преливам от тестостерон и почвам да отговарям наслуки:
- Серпентината се е счупила! - не знам какво означава тази дума, но звучи хем технически, хем и малко секси. В този момент и "мотокар" ми звучи секси, но това си е мой проблем и трябва сам да се оправям:
- Какво е серп...?
- Айде млъкни, де! Като пораснеш, ще ти кажа, сега няма да разбереш.
- Мога ли да гледам, като я оправяш?
- Ти луд ли си? - не разбрах за майка му ли говори или за бравата.
- Тате, аз имам ли селпентина? - включва се и Габриел, като подозрително се опипва по главата.
- Нямаш, тате, ти да не си врата?!
- Каква врата? - ето я и Микаела, която допълни бройката на деца, чието най-ново занимание е ключарството.
Стоим си четиримата на вратата на хола, която аз се опитвам да затворя, но три любопитни и нахални глави са се навряли между нея и касата. Пускам вратата и със сълзи на очи ги питам:
- Какво искате?
- Писта на Хот уийлс! - Боримир.
- Истинска китара! - Габриел.
- Торта! - Микаела.
За следващата сряда Росито поръча торта, аз намерих писта на Хот уийлс, но китара за 110- сантиметровия Клептън все още търся! Ако не намеря китара до сряда, четвъртък ще се опитам да мина с банджо, а в петък с мандолина (само аз ли се сетих за Чичолина?!)
Още от Калоян: Преди и ние бяхме като вас
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
