В предишния живот съм бил генерал

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Изобщо не се занимавам с детайли и дребни подробности. Предпочитам да се фокусирам върху важните и големи цели в живота. Примерно, ако бях генерал, щях да наредя да атакуваме вражеските позиции, а съветниците ми притеснено да ме разубеждават:
- Ама гос'ин гИнерал (бургаски съветник), те са въоръжени с автомати, танкове и базуки, а ние имаме само прашки и картофи! Пращате ни на самоубийствена мисия!
Аз щях да му отговоря небрежно:
- Това са подробности! С всички сили се мъча да спечеля войната, а вие ме занимавате с някакви незначителни детайли и саботирате великото ми дело! Уверявам ви, че такива дреболии не са важни, когато имаме такава цел пред себе си! Десет дни карцер!
Хм, звуча достатъчно абсурдно и реалистично, така че май наистина съм бил генерал в някой минал живот!
Уговаряме се с мой приятел да се видим към осем вечерта в близкия парк, където да изпием по една бира в кварталното бистро. В уречения час минавам между външните маси, търсейки по-отдалечено от хората място, където да седнем. Не, социопатията ми е в нормалните граници днес, просто съм с Боримир и Микаела, а за всички клиенти ще е най-добре, ако заемем крайна маса или въобще да не сядаме.
Въпреки всичко намираме свободни места и се настаняваме чевръсто. Пет минути потушавам скандал, чийто повод е кой да седне до мен. Като един съвременен цар Соломон, настанявам мъдро по едно дете от двете ми страни и отварям менюто. Едновременно започват да ми го дърпат от ръцете, защото искали и те да си поръчат. Взимам още две менюта, връчвам им ги и злобно изсъсквам "Четете и мълчете!". Очевидно репликата ми беше излишна и употребена в изблик на безнадежден оптимизъм, понеже след 2 секунди Микаела ме игнорира и забоде пръст в първата страница:
- Тате, какво е това?!
- Салата.
- Каква салата?
- Овчарска.
- От овчари ли?
- Да.
- Къде са овчарите?
- Под доматите.
- Какво правят там.
- Сирене.
- Сирене ли? - очите й се разшириха невярващо.
4-годишните деца НЕ РАЗБИРАТ от сарказъм!!! Тази моя заигравка с овчарското сирене ми спечели още 20 въпроса, зададени с картечно темпо: Какво сирене? Кашкавал могат ли? Как се прави сиренето? Ти овчар ли си? Защо? Откъде може да си вземем овце? Аз може ли да разхождам овцете? Ти можеш ли да правиш сирене?… и още… и още… и още…, а накрая вместо да млъкне, след кратка пауза посочи друг артикул в менюто и попита:
- Тате, това какво е?
Абсурд беше да се хвана и да обяснявам какво е "пиле върху канапе от ориз", тъй като ситуация, в която домашна птица е позиционирана върху мебел от зърнена култура, даваше необятен простор на детската фантазия придружен от лавина нестихващи въпроси. Направих се, че не съм я чул и започнах да поръчвам на сервитьора.
Когато се направите, че не сте чули въпроса на дете, то започва да го крещи и да ви дърпа, понеже искрено вярва, че го е казало тихо. Когато това дете има брат близнак, който е решил, че е бил лишаван несправедливо дълго време от внимание, той започва да се опитва да го надвика и да ви дърпа по-силно. Когато ви дърпат от двете страни и ви крещят две досадни, безпардонни и безумно нахални проекточовеци, вие можете да изгубите самообладанието си и да си изпуснете нервите, гласа и речника си. Искрено се извинявам на сервитьора, на останалите клиенти в радиус от 100 метра, на спящата котка под стола и й пожелавам скоро да спре да заеква.
Поръчах си, поръчах им и докато ни донесат ястията и напитките, успях да разменя няколко реплики с моя приятел, който ме гледаше с известна доза съжаление и дива радост, че не е на мое място. Храната пристигна и вместо да настъпи тишина, подобието на разговор взе да става все по-абсурден:
- И къде се губиш? - приятелят ми се опитва да комуникира нормално, задавайки неангажиращ въпрос.
- Ми нали гледаш, с тия лай… Я си изкарай вилицата оттам, бе! Яж и не се лигави! Ще пътувам другата седмица за Анталия и … Микаело, защо ближеш масата бе, ти крава ли си, к'во си?! - опитвам се да му отговоря, но не мога да спра да им правя забележки.
- Ха-ха-ха, крава съм! - дъщеря ми е очарована от животинския си образ.
- Млъквай и си яж картофите и кюфтето!
- Да ям ли и лютеницата?
- Да.
- Да ям ли и хляб?
- Яж!
- Да ям ли, ъъъъъъ тревата?
- Млъкни бе, млъкни и яж, щото ще те завържа за онова дърво!
Дъщеря ми реши, че не се шегувам(правилно!) и започна да се храни. Синът ми пое щафетата с ентусиазъм:
- Тате, ще ми купиш ли Макуин? - от пълната му уста хвърчат парчета кюфте, хляб и салфетка ( отхапал филията барабар с хартията).
- Щи купя, мълчи и яж!
- Тате, ти изяде една краставица.
- Да.
- Тате, ти изяде един картоф.
- Ъхъм.
- Тате, ти изяде един лук.
Кулинарният одит ми дойде до гуша и с най-сериозен тон уверих Боримир, че ако продължава да ми брои хапките ще изхвърля всички макуиновци, възглавници и чаршафи с макуиновци, дрехи с макуиновци, раници с макуиновци, чинии с макуиновци и всичко свързано с Макуин, Матю и проклетите говорещи таралясници. Това е положението, дами и господа! Аз съм лош, изнервен и крещящ родител, но поне веднъж, наистина поне веднъж искам да хапна нещо от чинията си, без някой преди това да го е наврял в устата си и да го е върнал обратно, защото "е гадно", да говоря спокойно с други хора без някой да ми крещи в ухото " ТАТЕ ИСКАМ ДА ЯМ / СПЯ / ПИЯ ВОДА / КАРАМ САМОЛЕТ!!!…" и веднъж бе, хора, поне веднъж да не ми разлеят бирата!!!
Ометоха си чиниите (за да ми съсипват нервите, моите деца се нуждаят от много калории) и тръгнаха да си играят между масите. Тук вече нещата се пооправиха и само със знаци успявах да въдворя дисциплина. В нашето семейство си изобретихме жестомимичен език, който цели да замени крещенето и да създаде илюзията, че сме уравновесени и щастливи хора. Най-лекият намек, че детето прави нещо нередно и трябва да престане веднага е вирнатия показалец, извършващ странични заплашителни движения. При незабелязване или съзнателно игнориране на подадения сигнал, включваме ръката, която започва да се движи като махало, а амплитудата и скоростта зависят от степента на провинението. Ако и това не помогне, достигате до изпълнението на най-сложното и красноречиво съчетание, което е нещо средно между йога упражнения, но в ускорено темпо и дирижирането на оркестър от глухи музиканти. То започва с изправянето ви от стола, размахването на ръцете над главата ви, за да привлечете вниманието на детето и когато ви погледне, започвате да изобразявате самонараняващи действия (вкарвате си крошета, самодушите се, пляскате се през бузата, биете си подсечки…), като на равни интервали посочвате детето, за да разбере, че изпълнявате демоверсия на това, което възнамерявате да му се случи, когато ви попадне в обсега. Затова не бива да се стряскате, ако докато си говорите спокойно, многодетния ви събеседник изведнъж скочи и започне да изпълнява странни насечени движения, които напомнят на регулировчик, който хем се справя с трафика, хем се боксира с октопод, докато го удря трифазен ток.
Децата се запиляха някъде, а ние започнахме да се наслаждаваме на мезетата и относително спокойствие, което не продължи дълго. Сред шума от десетки разговори, гръцка музика и някакъв български мач , като свистяща комета се откроиха трелите на моя син:
- ТАТЕ, ТАТЕ, ТАТЕ,ТАТЕ, ТАТЕЕЕЕЕ БЕ!
На около 20 метра от нашата маса, покатерен върху скелето на тентата, която покриваше външните маси, Боримир успешно концентрираше хорското внимание върху себе си. Едва ли искаше да ми съобщи нещо приятно и аз реших, че ако го игнорирам достатъчно дълго, той ще спре да крещи:
- ТАТЕ, ТАТЕ, ТАТЕЕЕЕЕ! ПИКАЙ МИ СЕ!
С цялото ми уважение към професията и в контекста на по-ранния ми разговор с Микаела, обстановката стана много овчарска. Аз бях облечен с типичната униформа за посещение на квартално заведение, която се състоеше от анцуг, суичър с качулка и шапка с козирка. След включването на физиологичните нужди на Боримир в общия шумов фон, аз нахлузих козирката по-ниско и си напълних небрежно устата с панирани калмари. Ама това дете можеше да е на всеки в заведението, все пак!
Сестра му беше позиционирана в другия край на масите и ако свържете с въображаеми линии местата ни, щяхме да образуваме триъгълник. Микаела реши, че има проблем със звука и реши да го направи стерео като закрещя от нейния край:
- ТАТЕ, ТАТЕ,ТАТЕЕЕЕЕ БЕ! НА БОРИТО МУ СЕ ПИКАЙЙЙЙЙ!
Сложих си качулката върху шапката, вдигнах бирата и докато я пресушавах си поръчах с ръка следваща. Разговорите бяха затихнали и явно всички бяха заинтригувани от гласовете на децата ми:
- ТАТЕ, ТАТЕ…! - агресивния и нетърпелив Боримир.
- ТАТЕ,ТАТЕ…! - истеричната и настоятелна Микаела.
Не мога да си обясня защо се държат така и откъде са взели пример. Вкъщи не използваме груб език и почти никога не обявяваме тоалетните си подвизи на висок тон (случвало се е да споделям някои неща, но само в отбран кръг, а не пред пълно заведение!).
Усетих десетки погледи в мен, очакващи реакцията ми и ако децата не бяха мои, аз също бих се втренчил неодобрително във всеки, чийто шумни келеши смущават общото щастие. Дожаля ми за хората, които неволно станаха жертви на държанието им и реших да действам. Изправих се и всички затаиха дъх какво ще изкрещя в отговор. Отворих си устата и в този момент се чу гласа на Микаела:
- БОРЕЕЕЕ, СТИГА СИ ВИКАЛ! ОТИДИ ЗАД ОНАЗИ ПЕЙКА КАКТО ТАТИ НАПРАВИ, ПРЕДИ ДА ДОЙДЕМ ТУКА!
Дъщеря ми, изпънала настойчиво ръка, услужливо насочваше погледите на всички клиенти към близката пейка.
После погледнаха мен, а аз си стоях прав с отворена уста и исках толкова неща да кажа. Да, бях се изпикал зад една пейка, но не беше тази, която сочеше дъщеря ми и беше почти в заведението. Не беше и днес, а преди три дни, когато се прибирахме от една детска площадка, нямаше тоалетна наблизо и аз не можех да се стискам повече и използвах мястото зад една отдалечена и затънтена полуразрушена пейка. Това обаче нямаше значение и те бяха запомнили само, че баща им се облекчава зад пейките. Гледах Микаела и разбирах, че детето не е виновно и сега ще трябва да им обясня, че да се чурка зад пейки, се прави само ако много ти се ходи и не издържаш, а после в никакъв случай не го крещиш пред хора. Децата дойдоха на масата, изслушаха ме и отидоха отново да си играят. Отпуснах се доволно на стола и се поздравих, че съм страхотен баща. Пропуснах детайла, че Боримир е много на зор, а той от своя страна показа, че обръща внимание на детайлите. Изпика се пред пейката, но не зад нея! Детайлите са важни, ако искате да спечелите която и да е война, а възпитаването на деца, в някои моменти напомня точно на това!

За генерал не знаем, но Калоян определено е Алфа мъжкар :)

Последно променена в Понеделник, 21 Октомври 2019 09:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам