За кърменето

Автор: Лора Вълчева
Лора Вълчева е авторът на блога Empurple, която ви представихме с една прекрасна фотосесия преди време. След раждането, страстта й към модата отстъпи на майчинството и в нейното кътче все по-често надничат текстове посветени на малката й дъщеря Касиди. Ето какво ни разказва за премеждията си с кърменето.


"Подготовката" ми за появата на бебето и грижите около него включваше четене на книги и статии, разговори с други майки, семинари за бъдещи родители и други. Едно нещо обаче ми се набиваше на очи – кърменето - и аз отбягвах всякакви четива и семинари по темата. "Нямам време за губене!"- мислех си. Какво толкова ще ми кажат на тоя семинар? Бебето се ражда и трябва да започнеш да го кърмиш по-скоро, за да тръгне кърмата. И така, кърмиш си просто. Йес бе! Ами това беше най-големия ми шок в болницата. Вярно че родих със секцио и родилните болки ме прескочиха, а и след това ме снабдяваха с обезболяващи, но все пак имаше сериозни болки и неприятни усещания. Няма да говоря за тях, искам да кажа, че никое от тях не мога да сравня с това трудно нещо кърменето. Кой го измисли бе? Шегата настрана, искам да разкажа как протече (да се чудиш кое значение влагам) при мен, а може пък да е от помощ на някоя бъдеща мама.

Във всяка болница по различно време дават бебето на майката да го кърми. При мен имаше едно отлагане от страна на акушерките, или поне аз така си въобразявах, защото исках да се случи възможно най-скоро. Първо искаха да мога да се изправя и да ходя, после да се изкъпя, после пък трябвало до си почивам и не знам още какво. Накрая просто ми казваха: "Ей сега, ей сега!", пък не идваха да ми помогнат. Ядосах се, повиших малко тон и нещата се случиха в деня след раждането към обяд или следобед (моето секцио беше предния ден на обяд, приключи към 13 и 30 ч., така че ако родите рано сутринта, мисля че може да поискате да кърмите още същата вечер). Разбира се, моят съвет е колкото по-рано, толкова по-добре, но пък е важно и да не сте супер изтощени. В деня на раждането аз нямах сили за това, не можех да се местя особено и дори не си представях в това състояние как ще държа бебчето, камо ли да го кърмя. И така, акушерката дойде в стаята при мен, обясни ми как да застана, как да хвана бебче, как да му помогна да суче и какво да правя. И тогава се случи! Мъничката устичка като човчица на пиленце започна да търси храна и засмука. Умилението ми от сладката й муцунка и магията на този момент изведнъж спряха, сякаш ме удариха по главата с паве. КАКВА Е ТАЗИ  НЕПОНОСИМА БОЛКА НЕ ИЗДЪРЖАМ СПАСЕТЕ МЕ?! Започнах да обмислям бягство и железен сутиен с катинар, за да не може Касиди да се докопа.

И така, започнаха мъките, които продължиха доста време. Бебето сучеше силно и доста умело и не се интересуваше, че мама я боли. Наистина дори болката в раната от секциото беше нищо сравнение с болезненото кърмене. А и като знам, че дори не съм достигнала до някакви възпаления и разкървавени зърна, което съм чувала да се случва...грр, не искам да си представям! Желанието ми да кърмя, обаче, беше по-силно от болката. Слагах бебка да суче и редувах с помпата, защото тя е много по-нежна и безболезнена. Кърмата скоро тръгна и мъничето ми започна да получава храната, която се смята за най-добрата за моето бебе. В началото беше малко, но лека-полека се увеличаваше. Болката не намаляваше. Беше истински тормоз за мен, цялата се изпотявах. Издържах по съвсем мъничко, но гледах да е често. След изписването, когато се прибрах вкъщи, не ставаше по-добре. Не стига че трябваше да върша хиляди неща, да се опитвам да се възстановя след секциото, все още ми беше много трудно да се движа, да се изправям, да вдигам бебето и да му давам всички грижи, които заслужава, и накрая тази безумна болка при кърменето. Дори мъжът ми все ми повтаряше: „Ползвай си помпата? Защо се измъчваш?". Наистина с нея всичко беше по-добре (пак болеше), но губеше адски много време, че и стерилизиране на шишета и миене по сто пъти на ден. Но най-вече си казвах: „Толкова други жени успяват, трябва и аз да се преборя с тая болка!" или „Едно време не са имали помпи, трябва да се справя!".

lora ok

Знам, че не при всяка майка е така. Но при мен беше ужасяващо преживяване. Чувах, че някои жени се наслаждават на тази близост с бебето си и обичат да кърмят. Аз го мразех! Случваше се да плача от болка и често карах Касиди да чака, за да си почина. Когато нямах енергия за това, просто използвах помпата, тя ми даваше сила, че в крайна сметка я имам и с нея също мога да храня детето си с най-добрата храна. Но ето и нещо хубаво най-накрая - болката намалява и изчезва напълно! Наистина, ако издържите, после всичко ще е наред!

Имах още един доста неприятен проблем, за който искам да споделя. Когато кърмата тръгне, тя тръгва и не пита кога може, къде, как, защо?! Чисто мокри блузи, чаршафи, подгизнали сутиени - ежедневие. Мразех тази част, защото и време да се къпя по няколко пъти на ден нямах. Събуждах се през нощта мокра с мокра блуза, мокри чаршафи и на всичко отгоре - мокър матрак. Ей, откачах! Сега ми е смешно като си спомня, но тогава се побърквах. Подплънките изобщо не помагаха, те също подгизваха и правеха положението още по-неприятно. Когато кърмата започваше да тече безпричинно, бързах да си сложа хавлия, с която да попивам. Ако съм навън в този момент, винаги с подплънки и в чантата още няколко. Лека-полека, за радост, кърмата се регулира и това шуртене стана по-контролирано.

Защо толкова много държах да кърмя?

Защото кърмата е идеалната храна за бебето ми!

Защото прави имунитета на бебето много силен!

Защото е естествен, природен, човешки процес!

Защото на Касиди й харесваше. Виждах, че обича мама да си я гушне и да осъществим този контакт майка-дете - кожа до кожа, да й галя главичката, докато папка, и макар в началото понякога да съм била със сълзи на очи от болка, обичам това дете и обичам факта, че се грижа за нея. Обичам да гледам малкото й личице как се наслаждава, докато я кърмя.

Това си е моя логика, но смятам, че щом докато бебето е в корема ми и се храни чрез моето тяло, и след това отново се храни чрез мен, е по-малко вероятно да развие някакви алергии и да има реакции към външния свят, в който вече се намира.

Освен това кърменето е далеч по-удобно, защото просто вадиш и даваш. Не миеш шишета, не стерилизираш и не стоиш 30 минути с помпа. Дори и с електрическа, каквато е моята, този процес е досаден и отнема много време.

Има още сто причини да кърмите - от по-бързото възстановяване на матката след раждането, през хиляда добри ефекта в развитието на бебчето, че и предпазва от разни болести и майката и бебето, има много статии по темата, потърсете ги.

Пиша тези редове след 5 месеца  и половина кърмене и ако ме питате как е сега, ето как е:

Не изпитвам болка и неприятни усещания. Напълно естествено ми е вече, но и не го намирам за някакво приятно преживяване, на което да се наслаждавам, освен че бебка ми е сладичка, но тя винаги ми е сладичка. Не съм решила колко време още ще кърмя, но следвайки съветите, че до 1 година това трябва да е основната храна на бебето, най-вероятно ще се опитам толкова, а и кой знае, може да продължа и още. Смятам да обръщам внимание на това, което Касиди ми показва. Все пак всичко е за нея, нали? Дано съм помогнала на някого с тази статия, макар че половината от нея е мрънкане. И е важно да се каже, че има не една и две причини, които правят кърменето трудно и/или невъзможно и не трябва да чувствате вина, ако преминете на адаптирано мляко!

Още от Лора можете да прочетете в Аз и тя  и С цвят на нежност 

Последно променена в Понеделник, 09 Юли 2018 08:29
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам