Често, когато детето не иска да яде, пробваме два подхода: опитваме се да го отвлечем от храната, пускаме филмче, разказваме приказки или заявяваме, че докато не изяде основното, няма да има вкусен десерт, няма да го пуснем да играе с приятелчетата или някаква друга заплаха за санкции.

Но всъщност тези методи никак не са препоръчителни.
 
Понякога зад отказа се крие важна причина:

1. Отсъствието на апетит може да е свързано с неразположение или с начало на разболяване – баналната вирусна инфекция напомня за себе си по-рано. Детето първо загубва апетит, защото организмът трупа сили, за да се справи с болестта, затова не „желае“ да губи енергия в храносмилане.

2. Понякога причината е в проблем на храносмилателната система – запек, стомашни колики, гадене – това никак не работи в полза на апетита.

3. Някои деца отказват да се хранят просто, защото ги карат насила, предлагат им храна, без да се съобразят с вкусовите им предпочитания, без да вземат предвид гладни ли са.

Запазете спокойствие
Често отказът от храна се приема твърде болезнено от родителя, той става прекалено активен в предлагането и създава стрес около храненето. Това може да причини психологически или физиологичен проблем, включително и да предизвика смущения във функционирането на храносмилателната система.

Други изпадат в паника, защото се притесняват, че детето няма да получи достатъчно хранителни вещества. Колко яде детето зависи не само от възрастта, а и от индивидуалните му особености. Важно е да помните едно: здравото дете яде, когато е наистина гладно. Ако все пак нещо ви притеснява, консултирайте се с педиатъра.

Ако детето ви е злоядо:

1. Не го карайте да яде насила. Нито уговорките, нито заплахите ще доведат до резултати. Напротив – дори ще влошат ситуацията. Приберете чинията с храна и оставете мъника да се занимава със своите неща. Не му давайте никакви закуски преди следващото хранене, нека има възможност да изпита истински глад.

2. Гответе заедно с детето – нека е не само зрител, но и участник в процеса. Навярно с готовност ще опита салатата, в чието приготвяне е взело участие.

3. Съобразявайте се с вкуса на детето. Попитайте го какво би искало да хапне или му предложете два-три варианта по избор. Децата обичат да вземат такива решения. Това ги кара да се чувстват „големи“ и самостоятелни.

4. Ако детето не обича даден продукт опитайте да го „замаскирате“ – можете да прибавите нежеланата зелена подправка ситно нарязана в супата. Зеленчукът, който не се радва на особена популярност, също може да бъде нарязан и скрит (или сготвен) сред останалите, без да се набива на очи.

5. Сервирайте храната интересно декорирана. Вкарайте въображението си в действие и превръщайте и най-обикновената порция в празнична. Върху чинията могат да се сътворят цели приказки; в чашата - да се изливат млечнопади; от сандвича да "гледа" усмихнатото лице на човече или животинче. Можете да направите цяла природна картина от плодове или зеленчуци.

Ето няколко идеи как да направите храненето приключение:

Зеленчуковото дръвче

Сандвич "Чудовище"

Сърдити пилета

Веселият бухал

Овцата Доли

Сандвич "Калинка"
Костенурката Гофрета

Спи Мечо под омлета

Ято пилета

Нашествието на калинките

Пчеличката Мая и нейните приятели

Банановата стоножка

Екзотичен остров

Пеперуди в чинията

Гроздовият таралеж

Весела платноходка

За любителите на фаст фуда

За личния ни опит със злояди деца и какво работи при нас, можете да прочетете в тази статия.