Всеки родител изпитва трудност, когато трябва да обясни на малкото си дете някаква внезапно настъпила и тревожна ситуация. Как да накара детето да спазва наложилите се нови правила, без да го стресира прекалено? Как да отговори на вперените в очакване очички: Защо трябва да си стоим вкъщи и не мога да играя навън?

Отговорът е: С терапевтична приказка! 

Сюзън Пероу е написала чудесна история, предназначена за малки деца (възраст между 3 и 7 г.), които се налага да си останат вкъщи по време на текущата пандемия от коронавирус или за които е настъпила драстична промяна в свободата им на движение (напр. ако могат да посещават училище, но не и специални събирания, фестивали, партита или други събития). Песента в края е с отворен край, така че родителите и учителите да могат да я допълнят със собствени строфи с идеи от децата. Приказката може да бъде променяна/редактирана, така че да отговаря на различни ситуации – напр. дървото-майка може да е дървото-баща, баба или дядо, или да пропуснете частта, свързана с „училището за гномчета“. Главният герой също може да бъде променен (напр., вместо да използвате гном, можете да разкажете приказката за едно мишле, залостено в малката си къщичка, или за птиче, което трябва да остане в гнездото и да си почива.)

Приказката е преведена на различни езици тук, а безвъзмездният превод на български е от Елица Виденова.

 Малкото гномче, което трябвало да си остане вкъщи

Автор: Сюзън Пероу

Превод от английски: Елица Виденова

Малкото гномче беше объркано. Защо трябваше да си стои вкъщи? Та нали всички знаят колко обичат да се шляят гномчетата! Не можеше да ходи на училище за гномчета, не можеше да играе с приятелите си в гората и приятелите му не можеха да му идват на гости.

Това беше!

Гномчето беше затворено у дома, в корените на дървото. Поне можеше да гледа през прозореца между камъните и корените. Изненада се колко много неща има навън. Малки мравчици сноват напред-назад, бръмбари в ярки цветове се катерят нагоре и надолу по опадалите листа, а зайците с клепналите си уши непрестанно влизат и излизат на подскоци от дупките си. Тогава Дървото-майка му прошепна:

„Нещата не са същите, но те моля да ми се довериш – скоро ще бъдеш свободен – довери ми се, довери ми се, довери ми се.“

Малкото гномче знаеше дълбоко в сърцето си, че винаги може да се довери на Дървотомайка. Тя носеше мъдростта на цялата гора. Дървото-майка знаеше всичко. Птиците и вятърът бяха нейни приятели и приносители. Посещаваха я всеки ден и ѝ разказваха какво са научили по широкия свят. Малкото гномче чуваше, когато птиците пристигаха при нея. Можеше да чуе песните им високо в клоните на Дървото-майка. Можеше да види кога вятърът ѝ идва на гости. Как клоните се огъват насам и натам. Понякога трябваше да затвори прозореца, за да попречи на вятъра да раздуха листата и праха. Всеки ден Дървото-майка не спираше да му нашепва:

„Нещата не са същите, но те моля да ми се довериш – скоро ще бъдеш свободен – довери ми се, довери ми се, довери ми се.“

И така малкото гномче трябваше да се довери и да почака. Скоро вече знаеше, че отново ще може свободно да излезе от къщичката си сред камъните и корените на дърветата. Скоро знаеше, че ще може свободно да се шляе из красивата гора. А докато чакаше, се изненада колко много неща можеше да прави в малкия си уютен дом сред корените на дървото.

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да рисуват

и на всичкото отгоре да се смеят.

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата чистят, готвят и подреждат

И после пъзели нареждат.

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят Гномчетата могат да ……..

и ……………..

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да ………

и ………….

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да ……….

и ………………

Забележка от автора: Реших да използвам огледална структура в тази приказка – историята просто отразява ситуацията и я разгръща с образи, които помагат да споделим с малките деца по по-малко директен и шокиращ начин нещо, което иначе е силно емоционално. В този разказ не обещавам крайна дата, защото това би било безотговорно, предвид неизвестността, която тегне над всички ни на този етап. Целта на приказката е да помогне на децата да приемат настоящата ситуация на „социално оттегляне“ и да ги мотивира да намират занимания, които да им доставят удоволствие, докато живеят вкъщи. За всички, за които „медицина на приказките“ е нещо ново, бих искала да обясня, че приказките и историите помагат в насочването на емоциите, придружаващи различните видове загуба и трудните ситуации. Като допуснем истината, вместо да ѝ се съпротивляваме, и като я облечем в одеждите на въображението, можем да втъчем нишката на истината чрез приказки в ежедневието си, особено когато имаме малки деца. Тази приказка ще бъде включена в раздела „Загуба на здраве и благосъстояние“ в следващата ми книга със заглавие „Приказки да озарим нощта: Колекция от приказки за загубата и тъгата за деца, семейства и общности“ (очаква се в края на 2020 г. от Hawthorn Press, Обединеното кралство). Книгата ще съдържа повече от 80 приказки в различни раздели – приказки за загубата на любим човек, дом, семейни отношения, домашен любимец, здраве и благосъстояние, доверие или загуба в природния свят.

Малкото гномче, което трябваше да си остане вкъщи (вариант в рими)

Да остане вкъщи трябва, с изненада гномчето разбра.

Без с приятел да играе,

без в гората да се шляе.

Затворен вкъщи сам-самичък

сред корените на дървото старо.

Та не знаете ли всички,

че гномче на затворено не трае!

Дървото-майка му прошепна „Чуй!

Нещата вече са различни,

но повярвай, скоро ще забравиш

и преди да се усетиш, пак навън

из дебрите заплетени ще бродиш!“

Доброто гномче не спорѐше.

Дървото-майка мъдра е, тя знае.

На нея вяра можеше да има.

Затова послуша я, повярва

и търпеливо свободата си зачака.

Високо във Дървото-майка

птички пееха в захлас.

Ветрец закачаше ги плахо

и на дървото носеше по час

какво се случва по света,

и тук, и там, из цялата Земя.

В корените на дървото,

там, където слънце не достига,

в малката му сладичка къщурка

за гномчето минутка не остана.

То, толкова неща да прави,

кое по-първо да подхване!

Я да видим ти дали ще можеш

всичко туй и ти да сториш!

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да рисуват

и на всичкото отгоре да се смеят.

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата чистят, готвят и подреждат

И после пъзели нареждат.

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да ……..

и ……………..

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да ………

и ………….

Гномчетата могат да танцуват

Гномчетата могат и да пеят

Гномчетата могат да ……….

и ………………

Сюзън Пероу e лектор от международно значение, обучител и ментор от 1994 год. Основната област в нейната работа с психолози, учители, родители, социални и медицински работници е писането на приказки, умението да се разказват и използват като терапевтично средство. Авторка е на книгите „Използване на приказките за терапия на поведенчески проблеми”/2008 год./ и „Терапевтични приказки”/2012 год./. В тях тя е издигнала изкуството за писане на педагогически приказки на изключително високо ниво. Книгите съдържат десетки приказки, някои от които са авторски, а други - събрани и преразказани от нея. Всяка приказка съдържа „лечебно” семе за почти всякакъв вид поведенчески проблеми при децата-пренебрегване на правилата, тревожност, ниска самооценка, конфликтно и агресивно поведение, нощни кошмари, дълбока скръб и др.Тонът в приказките и е мек и грижовен, те са еднакво полезни за деца и възрастни.

Вижте също: 

Песничка за буквите

Джони и малките човечета