Автор: Рени Миткова

„Мамо, искам сестричка“, казала съвсем наскоро 6-годишната Матея на майка си. „Но за това май трябва да се помоля на Дядо Боже, не на Дядо Коледа.“ Очите ми се насълзиха, когато Петя ми сподели за това желание на дъщеря си. Колко от нашите свръхзадоволени деца имат тази мъдрост?

Но за да ви върна обратно в реалността, защото това все пак е финансова рубрика, нека ви разкажа за писмото до Дядо Коледа на моята дъщеря Мария, когато беше на 9.

Мили Дядо Коледа,

Тази година бях много добра и много бих искала да получа:

• Лилав калъф за телефона ми
• Анцуг Найк (следва точно описание на модела)
• Гривна Пандора с мече
• Крем с манго от Бодишоп
• …

С баща й оценихме списъка на близо 1000 лв. Дали беше в бюджета на Дядо Коледа? А и дори да беше, какво възпитаваме в децата си, когато изпълняваме всички тези желания? И не са ли по-важни емоцията и споделеното преживяване от цената на подаръците под елхата?

Винаги съм искала децата ми да растат със съзнанието, че живеем в изобилие, а не в бедност; точно обратното на това, с което съм отраснала. Да вярват, че възможности има навсякъде и могат да живеят с размах. Но явно в желанието си да ги предпазя от своите разочарования, бях преминала границите на това да им покажа кое е наистина ценното.

Къде е балансът между разбирането за изобилие и за истинската стойност на живота?

В света, в който живеем, измерваме успеха си с материални неща – колко голямо е жилището ни, каква кола караме, колко маркови са дрехите ни, колко скъпи преживявания можем да си позволим. Състезаваме се с всички и всичко и често се чувстваме кухи отвътре въпреки привидния блясък. И няма по-добро време от края на годината, за да забавим темпото и си дадем ясно сметка дали това е животът, за който сме мечтали. Дали не живеем така, както са ни казали нашите родители, приятели или обществото? Защото това е, на което учим децата си, въпреки че си мислим, че ги възпитаваме на ценности, морал и на стойността на парите. Децата разбират не от това, което им казваме, а от това, което показваме като родители. ДА, нека сме наясно, не можем да прехвърлим личния пример към училището, баба и дядо или приятелите. Тук сме само ние, родителите.

Как Агата написа писмо без желание до Дядо Коледа

Обичам да чета, това е моето убежище. И тази любов предавам и на децата си, напук на магнетичната сила на устройствата. Често четем заедно с малкия ми син вечер и обичаме книгите за първокласничката Агата. Любимата книжка на Боги от поредицата е „Коледни магии“, в която Агата осъзнава, че си има всичко и пише писмо до Дядо Коледа без желание. Просто за да разкаже на добрия старец как е преминалата годината й. Чудя се колко ли родители са получили такова писмо?

Тази година със съпруга ми не получихме нито едно писмо. Не защото децата ни са вече големи и не вярват в Дядо Коледа. Когато Мария написа онова „скъпо“ писмо преди няколко години, беше вече наясно кой е в тази роля. А защото още през септември решихме като семейство, че искаме за тази Коледа нещо по-специално. Не вещи, които имаме в изобилие, а едно вълшебно преживяване за нас като семейство, през което се насладим на времето заедно и сбъднем мечтата на поне няколко от нас.

Една от най-големите ми мечти от тийнейджър беше да отида на Малдивите. Да се наслаждавам на топлия океан и ситно белия пясък, докато в София е снежна зима. Сбъднахме тази мечта през февруари 2014 г. и това и до сега остава най-невероятната ни ваканция. Мария беше на 3.5 години и се научи да се гмурка сред пъстрите рибки в лагуната на острова; оттогава мечтае отново да отиде там. Всеки път, когато обсъждаме къде да пътуваме, Малдивите изплува като желание, което винаги отклоняваме и намираме всякакви оправдания – вече бяхме там, много е скъпо, за цената на 7 дни, можем да отидем на няколко по-бюджетни почивки и да имаме повече време заедно. Но истината е, че времето с най-близките ни хора се измерва не по минутите и часовете, а по качеството на вниманието и присъствието ни заедно. Понякога едноминутна прегръдка те топли месеци наред.

Тази година спомените по Малдивите зачестиха, като се намеси и синът ни, който заяви: „Аз никога не съм ходил на Малдивите и това не е честно! Мамо, ти каза, че те потъват и трябва да ги видим час по-скоро преди да изчезнат!“ Е, нямаше какво да обмисляме повече със съпруга ми, а очевидно и Вселената беше на наша страна, защото през септември се появи промоция за един от островите и въпреки размислите и калкулациите до къде ще ни стигне бюджетът за 5-членното семейство, успяхме да я „хванем“ буквално в последните секунди.

Това и обсъдихме с децата – Дядо Коледа тази година ще ни подари преживяване. Повече от седмица заедно на вълшебно място, на която има за всеки по нещо и най-важното, ще е споделено! Въпреки радостта, това не мина без емоции, и то точно от страна на Мария, която съвсем по тийнейджърски мечтаеше освен за Малдивите, за поредните маркови маратонки и явно тайничко се беше надявала да ги поръча на добрия старец. „Как така без подаръци? Вие това не го говорихте с нас!“ – почти се разплака тя през ноември, когато започнахме да правим планове за празниците. Честно, ядосах се! Може ли точно тя, която искаше толкова много да пътуваме, а и с която говорим толкова отдавна за стойността на парите! След като издишах яда си, направихме план как все пак да получи маратонките, като ми помогне за две конференции, в които участвах и промотира книгата ми „Винаги плащаш“.  А добра приятелка на мама се погрижи маратонките да дойдат на най-добрата цена. Спечелихме и двете от тази сделка.

Магията на планирането

И ако вече се чудите дали романтиката на празника не ме е завладяла до степен да забравя, че пиша за детски финанси, то нека ви разкажа как все пак е възможно да балансираме между детските желания, които с порастването им стават все по-големи и скъпи, да преживеем една незабравима Коледа и банковата ни сметка да не е „на червено“ през януари. Ключът е в планирането. Мой приятел съвсем наскоро го обобщи по следния начин: „Провалях няколко Коледи, защото не планирах. Пазарувах подаръци точно на празника, не намирах това, което исках, купувах го на тройно по-висока цена и се прибирах при семейството си изнервен и изтощен вместо да се радвам на преживяването. Сега вече знам – до 20-ти декември подаръците трябва да са купени и опаковани.“

Да, пак ще си говорим за бюджет. Но не, за да се чувстваме притиснати. Често съм си мислила, че ограниченията убиват красотата на празника. А кога, ако не по Коледа, можем да „си отпуснем душата“ и да не пресмятаме непрекъснато кое колко струва. Същият този приятел ме научи, че човек може да планира и „отпускането“ си. Възможно е да си пожелаем и бюджетираме както скромна, така и пищна Коледа. Но е важното да сме наясно с границите си. Ето и моята рецепта, която ми помага да не се събудя притисната финансово след празниците.

Всяка година започвам да правя планове още през ноември – детайлен списък с подаръци, който всъщност е важна, но само малка част от цялата коледна „дандания“. Обсъждам с майка ми и сестра ми къде ще се съберем и кой как ще допринесе за празничните трапези. Помечтаваме си със съпруга ми дали да си подарим кратка спа или ски ваканция между празниците. И така финишираме с една сметка, в която фигурират всички пера и имаме финансова рамка. Поръчвам всичко навреме, което за мен значи до 10.12 всички подаръци да са пристигнали, опаковани и скрити, което ми помага и да спестя пари покрай промоциите на Черния петък в края на ноември, а се оказа, че Черен петък има дори за ваканции!

И тази рамка често надхвърляме, нека съм честна с вас. Защото еуфорията ме завладява и искам и коледни аромати за дома и да подаря нещо и на тези, и на онези приятели и… Но ни помага да сме наясно със своите граници, както и какви са финансовите последствия от това. Или както обобщи синът ни съвсем наскоро: „Ох, много искам да отидем на спа, обаче защо не го виждам в бюджета?!“.

А ето и рецептата, обобщена в 5 практични стъпки:

1. Определете конкретен бюджет: решете колко точно можете да похарчите за Коледа и се придържайте към тази сума. Включването на децата в процеса на планиране може да им помогне да разберат стойността на парите.
2. Планирайте подаръците предварително: съставете списък с подаръците, които искате да направите, и определете бюджет за всеки от тях. Това ще ви помогне да избегнете импулсивното харчене.
3. Търсете промоции и отстъпки: използвайте онлайн платформи за сравнение на цени и търсене на промоции. Това може да бъде забавна и образователна дейност за цялото семейство.
4. Възпитавайте ценността на даването: насърчавайте децата да мислят не само за това, което искат да получат, но и за това, което могат да дадат или споделят с другите.
5. Правете често проверка с „реалността“/бюджета: до къде сте стигнали и можете ли да си позволите и нещо непланирано.

А дори и да е късно да я приложите за тази Коледа, то има все още много празници пред нас. Важно е да помислете на какво искаме да научим децата си на този светъл празник.

Сигурна съм, че всяко семейство има своята рецепта за незабравима Коледа. Но нека ви провокирам – има ли нещо, което искате от цялото си сърце вместо поредния пуловер или парфюм? Как може да го постигнете и да покажете на децата си колко хубав е животът дори без маркови маратонки и новия айфон.

Защото най-ценните подаръци често не се купуват с пари – те се измерват с любовта, вниманието и времето, което даряваме и получаваме от най-близките си хора.

Докато се наслаждаваме на вълшебството на този празничен сезон, нека да намерим време да се замислим за това, което наистина обогатява живота ни. Да си спомним, че най-големите радости често идват от най-простите неща – споделен смях, топла прегръдка, история, разказана до камината. Нека тази Коледа бъде повече от обикновен празник – нека бъде време за подхранване на взаимоотношенията, за изграждане на нови спомени и за изразяване на благодарност към тези, които обичаме. И помнете, най-ценният подарък, който можем да дадем и получим, е нашето време и внимание.

А до следващата ни среща не пропускайте да споделите кой е най-ценният подарък, който получихте тази Коледа!

Желая ви от сърце топли и споделени празници, пълни с магията на любовта и една щастлива и финансово стабилна Нова година! 

*********************

Рени Миткова е управител на водещата компания за управление на вземания у нас „ЕОС Матрикс”, част от немската EOS Group. Председател е на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС и Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб. През 2010 г. печели приза „Млад мениджър” на фондация „Еврика”, а през 2009 и 2021 г. е сред 10-те финалисти в конкурса „Мениджър на годината”. Ранното обучение за финансова грамотност е кауза, с която е лично и професионално ангажирана от много години и участва в редица инициативи и пилотни програми.

Заедно стартираме тематична поредица за една от безспорно много важните теми за всеки родител – как да възпитаме у децата си финансова грамотност и отговорност. 

Още статии по темата:

Как да направим децата си финансово успешни

Джобиите пари: Пътеводител за родители 1 и 2 част 

Финансовата грамотност като игра 

Платени домакински задължения за децата: лудост или първа стъпка към финансова независимост 

Най-доброто от два свята 

Как да научим децата си да спестяват