"Понякога е полезно да поскучаеш - скуката те прави много креативен" каза снаха ми по повод новата им игра с Боби - да рисуват с тебешир по кухненския плот.

Няколко полезни съвета за извънредното положение, предоставени от вас.

Моите 5 точки за по-щастливи деца и родители - как Христина Машкова, многодетна майка и учителка се справя с извънредната ситуация

Минимум 14 дни с децата вкъщи! Минимум! С едното, двете, трите или повече деца накуп, заедно, затворени, без социални контакти и (почти) ненапускащи дома. 

Дали не звучи плашещо, стресиращо, спиращо дъха и причиняващо топли вълни. Междувременно единият или и двамата родители се налага да продължат да работят  - онлайн или при някаква минимална част от обществото - в офиса. 

Найс, а?

“И какво правим сега?”. Точно това ме попита полицаят, широко отворил очи като видя, че шофирам с изтекла преди месеци шофьорска книжка (не беше нарочно, наистина не съм видяла и с трите породени деца срокът на шофьорската книжка е едно от последните неща, които проверявам, а и тогава не шофирах активно). 

Ами...какво правим - адаптираме се! (и полицаят се адаптира -  многодетна майка с дете в колата... един от редките случаи в които многото деца помагат...).

Ежедневно прекарвам много време с деца между 2 и 6 години. Смея да твърдя, че се разбираме повече от добре, смеем се, танцуваме, учим, забавляваме се, плачем, падаме, ставаме, бършем сополи, решаваме конфликти (те сами де, аз се намесвам само ако стане напечено). И да ви кажа хич не е трудно, даже е супер забавно и ще ми липсва докато отново не сме заедно.

ОБАЧЕ! Мисълта за моите три хуни, вкъщи, заедно - на 7, 9 и 12 години. Ама вие знаете ли колко ядат? Не, не знаете?! А вие знаете ли аз колко мога да готвя?! Добре, че е симпатичната леля/баба от долния етаж, благодарение на която съм на път да стана царица на пилешката супа, боба, млякото с ориз, грис, мусака, млечна и класическа баница. Добре че е и мъжът ми, който се включва със салати, месо от не знам си какви ферми и рецепти. Мило, <3.

Добре, искаме не искаме, ще ги изхраним. С предварително планиране, обсъждане, изготвяне на менюто и реализирането, защото иначе…. Знаете ли какво е да са гладни?! Дори само единият от тях?! Дори само сладкото момиченце, което винаги се усмихва и е в добро настроение. Вярвайте ми, малко след първия огладнял и на петимата хич не ни е смешно. 

Та... Правило N1 - по време на епидемия (и не само)  задължително трябва да има приготвена храна! По възможност пет пъти на ден - три основни и две междинни хранения. 

В идеалния случай те участват в избора, приготвянето й, а след това отсервирането и почистването на масата и съдовете. 

2. Забавляваме се. Нищо не е по-силно по време на криза от смеха, усещането за заедност, за лекота, за свързаност, за любов. Как точно се забавляваме ли? Може би ще напиша подробно отделен пост. Накратко - нищо по-специално от танци, музика, борд геймс, природа, спорт.

3. Предвидимост - Когато децата ходят на училище или на детска градина те имат свой изграден режим - според възрастта би трябвало да се ориентират кой ден сме, кой ден кой ги води, кой ги взима, какво ги чака на съответното място, имат ли след това допълнителни дейности. От утре това ще се промени, постепенно ще започнат да разбират, че след уикенда мама и татко не са на работа, а те не са на градина/училище. На тази ситуация ще реагират различно. Би било добре да ги подготвим от предишния ден или от съответната сутрин какво ще се случва през деня. Какво ще прави и се очаква от съответния член на семейството. Кой къде ще работи, ако има ученици и се налага да работят през компютър. Какво ще правят майката и бащата? Ще работят ли от вкъщи, какво точно значи това, трябва ли децата да са тихи или да спазват определени правила? Така например нашите деца знаят, че баща им често има конферентни разговори и тогава те не трябва да са в стаята или трябва да са абсолютно тихи. Убедена съм, че ако на децата им се обясни адекватно и отговорно и им се гласува доверие, те ще съдействат. 

4. Традиции и ритуали. Между 15 и 16 ч. всички четем книга. Събота през деня сме сред природата, а вечерта гледаме Съни бийч. Неделя хапваме палачинки,  после се разпределяме и всички почистваме дома. Предстои заедно да доизмислим “специалните” събития за всеки ден от “работната” седмицата и така децата ще имат повече яснота, предвидимост и сигурност.

5. Лично време и пространство без деца.

Стабилността и състоянието на цялото семейство зависи изцяло от това на родителите. Няма как децата да са добре, ако ние родителите не сме добре, спокойни и отпочинали. А за да се случи това със зъби и нокти трябва да пазим личното си време и пространство. Уикендът децата не ни будят сутрин преди еди колко си часа, стриктно лягане в 21 или 21.30 ч. със съответните ритуали, твърдо не влизат в нашата стая между 2 и 4 ч.  следобед (това ще видим как ще работи през седмицата). Стараем се да ни виждат как излизаме само двамата на театър, ресторант. Не се случва често, не се и очертава да се случи скоро, но особено докато ще сме толкова време заедно с децата, още по-важно е да имаме някакво (поне минимално) време и без тях.  

Пожелавам здраве, спокойствие и незабравими моменти с децата, напук на всичко! 

Идея за домашна игра, лесно осъществима с хартиено тиксо, за която благодарим на Мартина Манева!

А това са съветите на училищния психолог, които ни предостави Крис Ка.

Подхождайки внимателно, е нужно да обясним на децата каква точно е ситуацията. Децата имат богато въображение и могат да си представят неща, които не отговарят на истиността на това, което ни се случва. Не бива да се крие информация, но я поднесете търпеливо. Изключително важно е да си направите програма за всеки ден и да я следвате.

Децата трябва да поддържат нормалният си ритъм. В тази ситуация рутината е от голямо значение. Трябва да поддържате към нормалният начин на детето, за да е правилно развитието му и да приема без излишни драми оставането в къщи.

Навийте си часовник за събуждане на детето, като при нормални делнични дни.

Оправяне на легло, лична хигиена и нормални дрешки (мотаенето по пижама не е желателно).

Закуска. Децата винаги могат да се включат в приготвянето ѝ.

Уроци. Учителите ще дадат инструкции и детето трябва да ги следва.

Време за игра. Време, в което детето да почувства свобода.

Игри с възрастни. Може да са настолни игри, нещо което да сътворите заедно.

Вашето време с детето. Физически упражнения. Скачайте, ритайте топка в хола, направете си състезание в коридора.

Време за обяд. Следобедна закуска. Вечеря. Всичко това в установените ви рутинни часове. Душ и в леглото.

Детето трябва да осъзнае, че с оставането в къщи помага на цялата ни общност. Детето трябва да се почувства значимо в цялата тази бъркотия. Да работим в екип. Въпреки че сме разделени с близки и приятели, има хиляди начини да общуваме с тях.

Позволявайте на детето да говори с приятели. Фейсбук, уатсап, скайп - всички социални мрежи помагат.

И още нещо, всички заедно ще се справим!

Повече по темата как да говорим с децата за коронавирус прочетете тук.