Тази статия от Mother.ly преведох в отговор на всички онези хора, които смятат, че децата не трябва да бъдат постоянно "на ръце", че нуждата им от физическа близост от страна на родителите им ги прави "разглезени" или "лоши". Истината е, че "разглезените" бебета са всъщност много щастливи, защото знаят, че винаги могат да разчитат на топлата прегръдка на мама и тати. И на баба. И на дядо. Какво по-хубаво има от това?

Колко често прегръщате децата си?

Повечето от нас живеят забързан, изпълнен със стрес живот и постоянно имат притеснения дали се спавят добре като родилите. Ясно е обаче, че едно от най-важните неща е да се спираме понякога, за да прегърнем децата си. През последните години редица проучвания посочват връзката между физическата привързаност в детството и здравето и щастието в последствие.

Според Child Trends, неправителствена организация съсредоточена върху проучвания за подобряването на живота на деца, подрастващи и техните семейства, науката подкрепя идеята, че топлината и физическата близост демонстрирани от родители към техните деца води до положителни резултати за цял живот.

По-високо самочувствие, по-добри академични резултати, по-високо ниво на комуникация между родители и техните деца, както и по-малко психологически и поведенчески проблеми, са някои от тях. От друга страна децата с по-студени и отдръпнати родители имат тенденцията да са с по-ниско самочувствие и да се чувстват изолирани, да бъдат враждебни, агресивни и асоциални.

През 2010 г. учени от Duke University Medical School откриват, че бебетата с привързани и внимателни майки порастват като по-щастливи, по-издръжливи и не толкова притеснителни възрастни. Проучването включва около 500 човека, които са проследени от ранна бебешка до 30-годишна възраст. Когато бебетата са били на 8-месечна възраст, психолозите извършват редица тестове и наблюдения върху развитието им. След това степенували нивото на привързаност и внимание на майките по петобална система от “негативно” до “екстравагантно”. Почти 10% от майките демонстрирали ниски нива на привързаност, 85% - нормални, а около 6% високи нива.

30 години по-късно, същите тези хора били интервюирани. Възрастните, чиито майки показали “екстравагантно” ниво на привързаност, имали много по-малка вероятност да се чувстват стресирани или притеснени. Вероятността да бъдат враждебни, да се чувстват стресирани в социална среда или да изпитват психологически проблеми също била по-малка.

Учените заключили, че хормонът окситоцин може би е отговорен за този резултат. Окситоцин е химикал в мозъка, който се отделя, когато човек чувства любов и привързаност. Помага на родителите да изграждат връзка с децата си, подпомагайки чувството на доверие и близост. Тази връзка на свой ред се отразява и на децата - карайки мозъка им да произвежда и използва окситоцин, за да чувства позитивни емоции.

През 2013 г. проучване на UCLA открива, че безусловната любов на родителите може да накара децата да се чувстват по-щастливи и спокойни. Това се случва, защото мозъкът им физически се променя вследствие от демонстрираната привързаност. От друга страна тормозът в детството и липсата на привързаност въздейства на децата и физически, и умствено. Това може да доведе до какви ли не здравословни и емоционални проблеми през целия им живот. Най-интересното е, че учените смятат, че родителската обич и привързаност може да защити децата от стрес по време на детството.

През 2015 г. проучване на University of Notre Dame показва, че децата, които често получават физически грижи и топлина от родителите си, са по-щастливи като възрастни. Повече от 600 възрастни са интервюирани за начина, по който са отгледани, включително колко физически грижи са получавали. Възрастните, които отговарят, че са били много прегръщани, демонстрират по-ниски нива на депресия и тревожност, както и по-високи на съчувствие. Тези, които отговарят, че не са получавали много физически грижи, демонстрират повече проблеми с емоционалното здраве, имат тенденция да са по-притеснителни в социална среда и се затрудяват да влизат в положение на другите хора.

Учените също така проучват и ползите от контакта кожа до кожа при бебетата. Този контакт между майка и дете най-вече успокоява бебетата, така че те плачат по-малко и спят по-добре. Също така помага на мозъчното развитие. Според статия на Scientific American, децата, които порастват в домове, демонстрират по-високи нива на хормона кортизол от тези, отгледани от родителите си. Учените вярват, че това е резултат от липсата на физическа близост.

Редица проучвания върху ефекта от масажите показват ползите, които те имат върху намаляването на тревожността у децата. Масажите също така са добър начин родителите да се сближат с децата си не само физически, но и емоционално. Още от ранна бебешка възраст родителите могат да започнат да правят масажи. Проучванията показват, че деца и родители, които често са масажирани, демонстрират по-ниски нива на тревожност в академична и болнична среда, както и в други стресови ситуации.

Как да се прегръщаме повече?

От момента, в който доведете бебето си вкъщи, го прегръщайте, дръжте и полюшвайте на ръце. Прекарвайте колкото се може повече от тези специални моменти заедно, така че неговата кожа да докосва вашата.

С напредването на възрастта можете да включвате различни забавни дейности като танци.

Напомняйте си да се прегръщате всеки ден. Във филма "Тролчетата" малките същества имаха часовници с аларми, които се включват на всеки час, за да им напомнят да се гушкат. Ако имате нужда от напомняне, защо не… Или пък се уверете, че прегръщате децата си в определени моменти от деня - преди да тръгнат за училище, когато се приберат, преди да си легнат.

Друга интересна идея е да използвате физическата близост дори когато се карате на децата си. Докато им обяснявате къде са сбъркали, сложете ръце на раменете им и ги прегърнете, когато приключите разговора, за да знаят, че въпреки че не сте доволни от поведението им, ги обичате.
Ако детето ви удари някой друг, прегърнете го и му обяснете, че прегръдките са много по-хубави от ударите.

Внимавайте обаче да не прекалявате и да не ги задушавате. Уважавайте комфорта им и личното им пространство и имайте предвид, че ще се променят с възрастта.

Прочетохте ли 

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?