Автор: Мария Пеева

Пиша това специално заради многобройните коментари по повод историята на майката, която разказа как за една секунда се е превърнала в чудовище. Много от вас споделиха, че и те са имали подобни моменти, в които децата са направили нещо опасно, нещо животозастрашаващо и родителите са реагирали с шамар или плесница. Такава реакция не е рядкост и е израз на паниката на родителя. Това, което ме притесни обаче е, че подобна реакция се поощрява и приема като съвсем нормална. Че това се смята от мнозина за добрия начин да научим детето да не прави опасни неща и да се пази самичко.

Не вярвам, че е така.

Какво прави две-тригодишното дете, ако го оставите без надзор?

Бърка в контакти.

Дърпа щепсели.

Играе си с кабели.

Омотава се с шнурове на завеси, колани, прежди, въжета за скачане.

Катери се и отваря прозорци, излиза на тераси, надвесва се.

Отваря шкафове, вади ножове, вилици, ножици.

Опитва препарати за почистване.

Гълта лекарства.

Пипа котлони и печки.

Защипва си пръстите на вратата.

Катери се по секции, пада, разбива си главата.

Яде монети, копчета, малки предмети, задавя се тях.

Какво прави на улицата?

Тича по тротоара и ви губи.

Тръгва с непознати, за да му покажат кученце или котенце.

Излиза на платното, пред колите.

Спъва се.

Пада в дупки и шахти.

Пада по стълби.

Катери се по недовършени строежи, парапети на мостове.

Скача във фонтани.

Сигурно има и още куп неща, които малкото дете е напълно способно да направи, ако не го пазите. Тук съм изброила само тези, от които съм пазила моите синове, когато сме у дома и когато сме навън.

Малките деца нямат чувство за самосъхранение.

Те са естествено любопитни към всичко наоколо и искат да опознаят света. Те не могат да направят разлика кое може да ги нарани и кое - не. Не разбират защо в парка могат да тичат на воля, а на улицата е забранено. Какво означава "Набих детето, защото се опитваше да бръкне с ножица в контакта." Чакайте малко! Защо двегодишно дете има достъп до ножица и защо контактът не е обезопасен? Детето няма вина затова. Ако вярвах в телесното наказание, бих казала, че някой друг е за бой тук. Докато не пораснат и не се научат да правят разлика кое е опасно и кое не е, работа на родителя е да обезопаси около тях и да не ги оставя без надзор навън или у дома. Вие може да пляскате детето при всички гореизброени ситуации, но това няма да научи едно две-тригодишно хлапе да се пази.

Ще го научи, че човекът, който трябва да го пази, всъщност го бие.

Ако предпочитате да е така, ваша работа. Това, в което вярвам аз, е, че малките деца трябва да се пазят, да им се говори и да им се дава личен пример. Така ще научат правилата. Не с шамари.

Веднъж изпуснах двегодишният ми син и той ми избяга. Десет минути не успях да го открия. Когато най-после се появи, плаках толкова много от облекчение, че през ум не ми мина да го плесна, заради това, че не ме е послушал. Той още помни тази случка. Помни как треперех от ужас и го прегръщах и целувах. Повече никога не е бягал. Не вярвам, че ако го бях пребила от бой, щеше да я запомни по-добре. Не, не ви казвам да плачете. Казвам ви, че детето помни много добре реакцията на родителя, чувствата на родителя. Не е нужно да бъде бито или удряно, за да запомни, че нещо е притеснило майка му. Освен ако не ви харесва да го биете, но ако случаят е такъв, жалко за детето ви и още повече жалко за вас.

Не пиша това, за да накарам всички, които са пляскали някога детето си, да изпитат чувство на вина. Правила съм го и аз. И аз съм се превръщала в чудовище. Чудовището дреме във всеки от нас. И всеки може да сгреши. Важното е да не превръщаме грешката си в норма и да поощряваме и другите да я правят, защото така ще се чувстваме по-малко зле. Важното е да признаем пред себе си, че сме сгрешили и да положим усилия да намерим други начини, по-добри, по-достойни.

Ще приключа с думите на Нина Любенова.

Представете си, че сте в гората. И изведнъж срещу вас се изправя огромна разярена мечка. Сърцето ви спира за миг, след което започва да бие толкова силно, че ехти в ушите ви. Не ви достига въздух. Зениците ви се разширявят. Ръцете ви се потят. Краката ви се подкосяват.

Представете си сега, че мечката всяка вечер се прибира в дома ви…

Не искам да съм мечка. Дори да става дума за една плесница, когато съм си изпуснала нервите.

Още по темата: 

Възпитание със страх

Три фрази, които не работят

За 1 секунда се превърнах в чудовище