Кое е за предпочитане – да умееш да се забавляваш с децата си или да можеш да сготвиш вкусна супа? Преди време една майка публикува пост на стената си, който предизвиква одобрението на почти 6 хиляди нейни сестри по съдба и продължава да се радва на голям интерес.

Две години самоотвержено работих като майка. Самоотвержено е добра дума, напълно подходяща за случая. Забраних себе си като личност, сложих на пауза жената Олга Савелиева. Роди ми се син и неговите интереси затъмниха моите на 100 процента. Моята карта с увлечения, приятели и работа беше бита от мощния коз – любовта към сина ми. Измислих си сама правила на добрата майка.

Или не беше точно така. Оказа се, че вътре в мен те вече съществуват, просто се актуализираха с раждането на детето. Добрите майки успяват във всичко. И в гушкането и в разходките, и в чистенето, и в готвенето на супа. Добрите майки могат да поддържат разговор на всяка тема, свързана с децата - от коликите до избора на училище. Добрите майки са винаги в добро настроение и непрекъснато разговарят с детето: „Какво е това? Петленце? Как прави петленцето?“ Добрите майки играят активно на детските площадки с децата си и са изцяло въвлечени в процеса на възпитание и развитие на поколението си. Децата на добрите майки на една година рецитират стихотворения и сами си връзват обувките. Изобщо, всяка майка си има някакви свои правила на добрия родител. Моите бяха много сериозно коригирани след първото майчинство. Наистина много. Аз не просто ги прередактирах, а след две години ги пренаписах.

Моята майка ми разказваше, че веднъж изгубила съзнание. При това не се оплакваше, а като че ли се хвалеше.

Живеели сме на първия етаж, подовете вечно били студени и затова се налагало да ме обуват с по 6 чифта ританки, а памперси тогава нямало и аз съм напикавала по 6 чифта дрехи наведнъж. Тя трябвало да пере непрекъснато, при това не просто да пере, а да изварява. Като че ли бебешкото ако излъчва опасна радиация. Освен това трудно било сушенето на прането, пък трябвало и супичка да ми прави, а продукти не се намирали твърде. Понякога се нареждала на опашка, която излизала извън магазина, а било студено.

За половин година майка ми не се е разделяла с мен за повече от 10 минути. Да отглеждаш дете без памперси и пералня е подвиг. И мама героично се решила на него. Денонощно перяла и изварявала моите пелени и ританки, приготвяла обяд, почиствала пода с тухла… Защо с тухла? Така я научили на село. Завиваш в един парцал тухла и търкаш. После колосвала прането, гладела го от двете страни, като изсъхне.

И ето че веднъж в дома ни дошъл лекар. Педиатър.

Влязъл, а в коридора миришело на прясно изпечен хляб и супа. Отишъл в банята да си измие ръцете – а там проснато пране – блести от чистота, съхне, мирише нежно на прах за пране. Надникнал в стаята – върху креватчето с блестящите от чистота чаршафи лежало момиченце с червени бузки, облечено в идеално изпрани и изгладени дрешки.

- Как успявате? – запитал поразеният педиатър, обръщайки се към майка ми.

- Никак – отговорила майка ми и припаднала от умора.

Лекарят се втурнал да я свестява, търсел пулса й върху китката с претрита от прането на ръка кожа. Плеснал й няколко шамара, за да се свести. Когато майка ми дошла на себе си, попитала:

- Искате ли супа?

Длъжни ли сме да обичаме майките си

В тази история винаги ме е смущавало следното – къде съм била и какво съм правила аз, новороденото, докато тя е пекла хляб, варила супа, гладила и дезинфекцирала?

Спала ли съм? Денонощно?

Или съм била премествана от креватчето в кошара, докато майка ми е изпълнявала поредната си домакинска задача. Едно шестмесечно пълзящо човече напълно връзва ръцете на майка си. То трябва да бъде следено.

Както стана ясно по-късно, аз съм прекарала ранната си младост изключително в креватчето. С решетките. Защото майка ми е имала един куп задачи и всички те са били много важни за нея. Прането, готвенето, гладенето, чистенето са били занимания за добри майки. Понякога ме изкарвали от креватчето-затвор, за да ме полюшкат или да ми прочетат стихотворението за зайчето (все пак съм била обичано дете), а после ме връщали отново в него – на домакинята й втасало тестото или съм напикала (не дай, Боже) поредните ританки.

Мама ми разказваше тази история, очаквайки съчувствието и възхищението ми.

От мен се очакваше да кажа: „Горката мама.“ И едва ли не да се извиня за мокрите дрехи и неспособността да контролирам уринирането си.

Два месеца по-късно открили изоставане в развитието ми. На осем месеца детето нито гукало, нито пълзяло, лежало по цял ден само в креватчето си.

Педиатърът обяснил на майка ми, че бебето е по-важно от чистенето и готвенето.

- В смисъл? – попитала майка ми. Тя не можела да разбере. – Искате ли супа?

За нея мръсният дом, в който не мирише на супа, е провал за домакинята. А това, че детето й не гука, не е страшно.

Мама се опитала да оправи нещата донякъде. Вместо вечерното чистене, ми четяла стихотворенията на Агния Барто. Но го правела без особен ентусиазъм. Защото от всеки ъгъл я гледали слоевете прах, който влизал през прозореца и вместо да почисти подовете с тухла, увита в парцал, тя била принудена да рецитира стихотворения за бика и за кого ли още не.

Към 11-ия ми месец мама загубила търпение. Разбрала, че е невъзможно да бъдеш добра майка, ако имаш дете. И ме изпратила на отглеждане при баба и дядо, които дотогава съм виждала само веднъж, на една сватба. До техния град пътуването е два часа полет със самолет или денонощие с влак.

Внимание, това е важно – тя направила това, за да остане добра майка. За да не й пречи никой да готви и чисти. Скоро разбрала, че когато никой не се напикава, няма и какво да се пере. И педиатърът вече не идвал. Тогава тя променила нагласата си. Преразгледала своите правила на добрата майка.

Добра майка вече била тази, която работи и редовно изпраща пари за възпитанието на детето си. В дома й, както и преди, все така ухаело на пресен хляб.

Научих се да мисля за всичко това, без да я осъждам. Мама наистина мислеше, че прави това, което трябва да прави добрата майка. Че да издигнеш в приоритет готвенето и чистенето е белег за добро родителство. Вероятно е имала право да мисли така, защото се е чувствала добре със своите правила. Аз „четях“ тези правила през призмата на своето детство, лишено от родители, през призмата на обидата, лишена от майчини целувки. Имала е право да мисли така, защото гледната й точка е била формирана от съдбата й. Затова е смятала, че като добра майка е най-правилно да ме даде на баба и дядо, които вече са пенсионери и нямат никаква друга работа, освен да се занимават с мен. Така си беше. Те се занимаваха. Бързо компенсираха изоставането в развитието ми. Дори изпреварих връстниците си. На четири години аз вече танцувах, четях, завързвах връзките на обувките си.

Защо искам да съм "ненужен" родител?

После пораснах. И станах майка.

И в моите лични правила, в знак на протест, няма нито една точка за чистене, пране и гладене. Всички те са свързани с детето.

Когато спи, може да почистя, или да сготвя – ако успея. Аз съм лоша домакиня. Все не успявам да почистя. Правя го веднъж в седмицата. Готвя вкусно, но в големи количества, за да се занимавам с това по-рядко. Използвам всички хитринки на съвременната домакиня – всякакви възможности да съхранявам, консервирам, замразявам и размразявам храна. Правя супа за три дни – и на третия ден е най-вкусна. Отнасям се спокойно към храната. Вкъщи често може да се чуе: „Какво да стопля в микровълновата?“

Но пък имам деца. Занимавам се с тях. Играя. Водя ги навсякъде със себе си. Аз съм се потопила напълно в техния живот. Ако съм уморена, казвам на мъжа си: „Свободен ли си в сряда? Искам да отида на кино с приятелки.“ Мъжът ми с радост остава с децата. Разбира се, има едно НО. Мъжът ми ме МОЛЕШЕ да му родя деца. Много искаше. Умоляваше ме. Сега ги обича безкрайно. Да остава с тях за него е щастие. Ако е зает и не може да ме отмени, а имам нужда от почивка, защото вътре в мен се събира умора, която ме прави раздразнителна, винаги мога да му кажа: „Ти нали искаше деца? Ето ти ги. Освободи си срядата, ако обичаш. Или четвъртъка.“ И излизам. И за минутка не чувствам вина. Добрата майка отива да се разходи.

Пиша това, защото виждам, че много млади жени смятат едва ли не за престъпление да почиват без децата си.

Ето какво, момичета.

Да се върнем към написаното в началото. Две години самоотвержено работих като майка. Добра майка. После тръгнах на работа. От 9 до 18. Официално мога да заявя, че на света няма по-тежка и отговорна работа от майчинството. Затова майката трябва да си почива. Да си взема мини-отпуск от време на време. Това е нормално, даже е необходимо. За да не полудееш. За да си щастлив. За да научиш децата си да бъдат щастливи. Коригирайте възгледите си за добра майка. Забравете тази прословута категоричност. Добрата майка не е длъжна денонощно да кипри апартамента (въобще това е мъка), не е длъжна да пече многослойна лазаня, не е длъжна да глади детското бельо от двете страни (аз мразя да гладя и децата ми израснаха с неизгладени дрехи, ако искате подайте сигнал в Защита на детето). Не е длъжна, освен ако сама не иска това.

А какво е длъжна?

Да се усмихва. Да се смее. Да създава усещане за щастие. Най-голямото доказателство за това, че си добра майка, е щастливото дете – весело, усмихнато, любознателно и активно. Вашите възгледи не трябва да удовлетворяват потребностите на обществото или на свекървата. А само вашите. Никому не сте длъжни. Дори на детето си. Да, нищо не дължите на детето си. Можете да го оставите и да излезете да се разходите. Но как ще се чувствате? Ще ви мъчи ли съвестта?

Организирайте живота си така, че да сте щастливи със своето майчинство. За да не натяквате по-късно на детето си за безсънните нощи. Аз все още кърмя дъщеря си. Моите нощи до една са будни. Повече от година не съм спала пълноценно. Но това е щастие. Истинско, безсънно, мое щастие. И когато момиченцето ми порасне, ще му разкажа колко много любов ми е давало в нощите, когато съм го целувала по ухаещите на мляко бузки и съм била щастлива с майчинството си.

Раждайте деца, за да сте щастливи.

P.S. Ние излизаме на разходка. У нас не е чистено.

Препоръчваме ви още:

Имам нужда от теб!

Майчината любов е по-силна от всичко

10 неща, които майката иска да каже на децата си