Как да възпитаме у детето осъзнат потребител

Когато дъщеря ни поиска чанта Бъркин, която струва колкото годишния ни доход (че и повече) за бала си, вероятно ще си спомним, че сме забравили да поговорим с нея за цената на вещите и истински стойностните неща. Можем ли да научим децата си да не вярват на рекламите и да купуват разумно?

Живеем в свят на изобилието, преситен с вещи, идеи и информация. Това е прекрасна вселена, която ти предоставя неограничени възможности за себеизразяване.

Огромна част от информацията, която се стоварва върху неукрепналата детска глава, въздейства върху емоциите и те убеждава да купиш нещо – от близалка до начин на живот. Разбира се, с времето децата ще се ориентират какво и как да избират, но сега съблазните са твърде много, а подготовката никаква. Не бива да допускаме да се отнасят разточително към живота си, към семейните финанси; не бива да гледаме спокойно как вземат за чиста монета всяка телевизионна реклама.

Статистиката показва, че до 12-годишна възраст децата виждат около 25 хиляди рекламни клипа годишно, без да смятаме рекламата в интернет, брошурите в пощенските кутии и билбордовете по улиците. Докъм 8-та си година те приемат всяка реклама за достоверна. Едва след 11-тата в главите им се заражда подозрението, че тази екзалтирана домакиня, която не е на себе си от щастие, защото е опитала някакви нови бисквити, не е съвсем искрена, когато върти очи и преплита крака от еуфория.

Но дори и след като тийнейджърът се е досетил, че домът не може да блести от чистота, само защото е почистен с някакъв рекламиран препарат, без да са необходими особени усилия, все пак избира продукта, който са му презентирали. Да не забравяме, че рекламата се прави с оглед нашите нужди, склонности и потребности – ако ние не можем да устоим пред новата пералня, която сме видели по телевизията, как да устои едно дете на примамките от екрана.

Защо децата престанаха да играят? Защо складират мечтаните играчки в шкафа си и тутакси загубват интерес към къщата за кукли с размер на кучешка колиба. А ние сме търсили тази къщичка два месеца примерно. За да започне една игра е нужно някакво усилие. Имаш къща за кукли, но не си щастлив? Тогава може би електронното кученце, която си видял по един детски канал, ще те зарадва повече?

Децата и парите

Другата страна на проблема е недостигът на време. Самите ние непрекъснато правим спонтанни покупки. И докато се радваме на кашмирения пуловер, който сме си купили от намаленията, забравяме да обясним на детето, че съществуват истински потребности – да си значим, да си приет, да си себе си; че има "по-яки" неща като творчеството, общуването, изследването, съзиданието. Но тези неща, които могат да ни зарадват истински, неуловимо се подменят от сурогати.

Там където няма истинско удовлетворение на емоционалните нужди, бързо се намесва консуматорството.

Как можем да възпитаме здравословно отношение към парите – гледната точка на психолога и педагог Ирина Беляева

1. Чудесно е, ако детето може да прави избор. Това умение се залага още в най-ранно възраст, когато предлагаме на дребосъка да избира какво да облече например. Усещането, че можеш да вземеш решение, че имаш алтернатива е благодатна почва за развитието ти. А майка ти и баща ти би трябвало да не налагат вкуса си.
Така детето се учи да прави избор и да го обосновава.

2. Родителят също трябва да може да казва: „Това не ми е нужно.“ Някак странно изглежда човек, който купува пети хеликоптер за колекцията си за месец, а учи детето си да мисли, преди да си вземе дъвка. Ако мама бори стреса с шопинг, не бива да се учудваме, че дъщерята иска нови обувки, дори без да е обула старите.

3. Не бива да изкушаваме. Ако малкият човек е запален фен на динозаврите, не е разумно да го водим в магазини, където има огромна вероятност да ги продават. Както и по време на тежкия пубертет на дъщерята, да засилваме мъката й, разхождайки я из моловете.

4. На света има и други радости освен новия диван. Не е ли така? Ако в семейството е нормално да се подскача от радост заради новия готварски уред или да се избира прахосмукачка седмици наред, как детето да се досети кои са истинските ценности? Странно е когато ходенето на гости у баба, четенето на книжки и посещението на музея са мъка и наказание, а ходенето в мола – награда за успех. Може би трябва да покажем на децата си, че има стойностни неща, които не изискват сериозни разходи, че светът е пълен с чудесни преживявания, дори ако си със старите си дънки.

Голямото оливане

5. Не бива да успокояваме децата с вещи. Не бива да превръщаме вещите в единствен вариант за утеха, награда, насърчение. Децата имат много по-голяма нужда от семейните уикенди, разходките, разговорите, прегръдките, отколкото от посещението на щанда за играчки.

6. Да им помогнем да преживеят разочарованието си: "Да, аз много искам да ти взема този комплект барабани, но не можем да го сместим в стаята ти. Много жалко, хайде да си поплачем. Но това дайре можем да си позволим, ако искаш." Утешаваме, съчувстваме, прегръщаме, колкото е необходимо. Дори безсмислените сълзи са полезни.

7. Да обсъдим покупката. "Защо искаш това? Знаеш ли защо тези скъпи малки фигурки са наредени точно до касата? За да ги поиска всяко дете, което чака с родителя си. Наистина ли искаш тази фигурка? След 20 минути ще я забравиш, вече ще е стара, а ти ще се чувстваш излъган."

8. Да сме критични към рекламите и да ги обсъждаме с детето. "Защо ни плашат с някакви страшни бактерии?", "Защо ни показват кадри „преди“ и „след“, колко време е нужно наистина за такава промяна? Изобщо възможна ли е?", Защо това момиче е толкова щастливо? Вярваш ли, че е заради безалкохолното, което пие в клипа? Както показва практиката, децата не умеят да се ориентират дори в най-посредствената манипулация. А ние ги пускаме „сурови“ на улицата и в магазина.

9. Да поговорим с тийнейджъра за рекламните слогани – нека знае, че му продават мит. Глупаво е да внушаваш, че митовете не струват нищо, в информационното общество митът струва пари. Затова човек, дори да е на 10 години, трябва да знае какво купува. Всъщност тийнейджърката плаче не за конкретното яке, а за отнетата й възможност за самоидентификация – защото такова яке носи момичето, което тя иска да бъде. Това си е нейният мит.

10. Да си създаваме повече възможности за общуване с децата. Да излезем някъде, да изключим мобилните си телефони и да се опознаем един друг по-добре.

11. Да се погрижим за средата. Ако детето ни всеки ден ходи на училище, в което ако нямаш айфон си кръгла нула, едва ли може да проумее теориите ни за консуматорството. Емоционалната и когнитивна интеграция у децата не е докрай формирана, затова им е трудно да устоят на натиска на обкръжението си.

12. И отново разговори, и още разговори, за да възпитаме разумно отношение към вещите. "Защо искаш това? Видял си го някъде и ти се е приискало да го имаш? Всички твои приятели ли го имат? Колко неща трябва да притежаваш, за да си супер? Знаеш ли какво има в гардероба на един успял човек? А знаеш ли какво те прави различен?

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още: 

Мамо, ние бедни ли сме?

Защо му е на тийнейджъра карта?