или Какво е общото между преговорите с въоръжен престъпник и с малко дете?

Представете си следната ситуация: вие трябва да преговаряте с емоционално нестабилен престъпник и да го убедите да освободи заложниците, да предаде оръжието си и да излезе с вдигнати ръце. Сложно е. В такива ситуации обикновено се търси намесата на професионалисти, които са преминали специална подготовка. Родителят на едно 3-4-годишно хлапе обаче знае точно за какво става дума и без да е бил „гласът от телефона“ при банков обир. Той може съвсем реалистично да си представи с какви трудности се сблъскват „колегите“ му, дори може да им подскаже стратегии, за които никога няма да се сетят. Ето няколко доказателства, че между вашето хлапе и банковия обирджия има доста общи черти.

Когато обсъждате условията на капитулацията списъкът с изисквания непрекъснато расте.
Детето: „Искам на влакчето.! Искам шоколад! Искам тази количка! Искам при баба! Не искам при баба!“
Престъпникът: „Искам 1 милион долара… и жена ми да се върне при мен… и да говоря на президента на страната…“

Дори да получи това, което е пожелал, искащият все е недоволен и отказва да се предаде: „А защо това пони не лети, нали е летящо? А защо във филмчето летеше? Купи ми летящо!“ При това вашият малък „престъпник“ изобщо не се интересува, че такава играчка принципно не съществува, както за въоръжения психопат няма никакво значение, че полицаите не могат да му осигурят хеликоптер и един милион долара в злато за пет часа.

Понякога ви се струва, че преговорите вървят гладко, но внезапно настроението се мени и всичко трябва да започне отначало. Всеки родител знае, че ако случайно му се е получило да отвлече детето от истерията, това не значи, че тя е приключила и няма да избухне отново. Просто е отложена за по-късно, при това за момент, в който най-малко очаквате.

Дори да искате едно и също, може да се окаже, че да намерите компромисно решение е много трудно. Може да сте се договорили да отидете до баба, защото детето много иска да я види, и по средата на пътя да се окаже, че то желае да й гостува, за да поплува в надуваемия басейн, нищо, че междувременно е започнало да мръква, а баба му няма басейн.

В основата на всички преговори е балансът между заплахите и отстъпките. Никой не знае тази истина по-добре от родителя. Ако окажеш твърде силен натиск върху детето, ще провокираш истерия и непослушание. Ако си твърде отстъпчив, детето ще се качи на главата ти. Затова преговорите от типа „ако пуснеш 10 заложника, ще преговаряме за условна присъда“ са познати на родителите не само от филмите.

Във всички тези ситуации има нещо общо – родителят, както и парламентьорът, през цялото време трябва да бъде съвършено спокоен, да говори уверено, да не се поддава на провокации, да не се отклонява от темата и да не допуска нови претенции. Само тогава ще може да се надява на успешен изход от преговорите.

Източник: papatoday

Прочетете още:

Не е лесно! 
Пазаруване с деца 
Желязната детска логика