Готово ли е детето да бъде оставено само вкъщи?

Ваканцията вече започна, а с нея отново стана актуален и дежурният родителски въпрос: „На кого да оставим детето?“ Временни варианти се намират, но в един толкова дълъг период все се налага малчуганът да бъде сам вкъщи. А дали е готов? Как да преценим? Може би трябва да си зададем и въпроса – а ние готови ли сме? Все пак опитът на поколения родители преди нас, ни дава основание да се ориентираме, макар и условно. 

Коя е оптималната възраст?

В някаква степен решението зависи и от традициите на страната, в която живеем. Обикновено това се прави около 10-12-годишна възраст. Любопитна подробност например е, че в някои американски щати родителите нямат право да оставят своето „дете“ само вкъщи, ако не е навършило 18 години. У нас няма категорично посочена възраст, но като че ли първите плахи опити на родителите се правят около 7-та година, с тръгването на училище. Предполага се, че в този период от развитието си, детето вече е запознато с елементарните правила на безопасност, умее да ползва мобилен телефон и да изпълнява препоръките на родителите си. Но в крайна сметка всичко е индивидуално. Разбира се, колкото по-голямо е детето, толкова по-безопасно е да бъде оставено само, да не забравяме, че в подобна ситуация (макар и рядко) могат да възникнат непредвидени обстоятелства, при които то няма опита да реагира адекватно.

Ето 10 въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се ориентирате за степента на самостоятелност у малчугана.

1. В състояние ли е детето ви да се занимава само, в продължение на час и половина –два, без да търси вашето внимание?

2. Страхува ли се от тъмното или не, на затворена врата ли спи или на отворена, с включено осветление?

3. Запознато ли е с правилата за безопасност – знае ли защо не бива да доближава отворен прозорец, да играе с огън и да отваря вратата на непознат?

4. Може ли без проблем да използва мобилен телефон, има ли навици за чат-комуникация?

5. Справя ли се успешно с поставени от вас задачи, свързани с домакинството – да си оправи леглото за сън, да се погрижи за домашния любимец и т.н.?

6. Прибира ли играчките си, без да се налага да му напомняте, приготвя ли се за сън навреме?

7. Знае ли номера, на който може да звънне, в случай на опасност?

8. Знае ли към кого от съседите може да се обърне, при екстремна ситуация, и как да го направи?

9. Прави ли истерични сцени, когато се налага да го оставите само в стаята, защото сте заети в момента?

10. Споделя ли с вас, че иска да стане голям самостоятелен човек?

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Ако отговорите на тези въпроси са окуражаващи поне в 8 от 10 случая, можете да започнете спокойно и постепенно да приучавате детето към самостоятелно пребиваване, без непрекъснат контрол от ваша страна. Ако отрицателните отговори са повече, ще се наложи да изчакате с първите стъпки към самостоятелност вкъщи.

Кои са абсолютните противопоказания за подобен експеримент?

Детето е болно в момента или страда от хронично заболяване (астма, епилепсия).

Детето е с увреждане, което го прави неспособно само да се грижи за себе си.

Детето е хиперактивно и не може да се контролира, дори в присъствието на родителите си.

Детето е доверчиво към непознати.

Детето е твърде емоционално.

Ако тези ограничения не касаят вашия случай, можете да направите първата стъпка към оставянето на детето само вкъщи. Разбира се, преди това трябва да сте обърнали особено внимание на правилата за безопасност.

Обяснете на детето, че при екстремна ситуация (огън, дим, наводнение, спиране на тока и т.н.) могат да му помогнат само възрастни, затова трябва веднага да потърси помощ, дори ако самото то е виновник за създадената опасност. Подчертайте убедително, че няма да има неприятни последствия за него – да му се карат или да го накажат. Напротив – възрастните само ще му помогнат.

Сложете на бърз бутон номер 112, обяснете какъв е той и кога се звъни на него, поставете и своя номер за бързо избиране, номер на роднина, съсед или приятел, който живее най-близо до вас ( и е предупреден, че може да бъде потърсен). Проиграйте ситуацията с детето, все едно вие сте операторът на спешния телефон, за да го научите как да обясни какво се е случило. Убедете се, че знае домашния си адрес и може да го каже без да се замисля или обърка.

На излизане затворете всички прозорци. Желателно е да са обезопасени, т.е. да не може детето да ги отвори само. Не оставяйте на видно място съблазнителни опасни вещи – запалки, кутии кибрит, режещи предмети, препарати, алкохол и цигари. 

Проверете дали всички електроуреди са изключени, ако имате съмнение, че детето лесно може да ги включи, изключете ги директно от мрежата.

Оставете резервен ключ у съседите и ги предупредете, че няма да ви има известно време вкъщи. Предупредете детето, че те може да го проверят.

Периодично звънете на детето, разговаряйте по телефона или чрез видео връзка (ако сте го научили как се прави). Не прекалявайте, за да не си изключи апарата. Това ще създаде тревожност и у двама ви.

Първите няколко пъти оставяйте детето за не повече от 15-20 минути. Обърнете внимание на настроението му след като се приберете. Ако е тревожно или уплашено – не му е дошло времето за самостоятелност.

Бъдете дисциплинирани и се прибирайте точно, когато сте обещали. Вашето закъснение е повод за много силна тревога у детето.

Не се карайте на детето за безпорядъка, в който заварвате дома. За хлапето да остане само вкъщи е сериозно преживяване, важното е, че е живо и здраво. Това е напълно достатъчно за начало.

Не излизайте, когато детето спи. Събуждайки се само вкъщи може да се изплаши, дори да сте го предупредили, че ще отсъствате и дори да е оставало без надзор и друг път.

Осигурете му някакви развлечения, за да е ангажирано с нещо интересно и да не му хрумват екстремни идеи, докато ви няма. 

Препоръчваме ви да проверите и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още

Ваканцията - урок по самостоятелност

Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват? 

5 признака, че детето не е готово за летен лагер