Наближава Хелоуин, този „сатанински“ празник! Чета едни протестни ноти и призиви из социалните медии. „Не викайте злото в дома си, не чествайте тези измислени празници…“
Ти да видиш! В една мамешка група прочетох следния коментар, копирам без корекции:

Против съм бълхарчета да се обличат страшно и да просят бонбони…има много забравени истински булгарски обичаи… за деца.

Не знам за тази „бълхарка“, но й препоръчвам да научи „булгарския“. Междувременно аз ще си празнувам Хелоуин. За поредна година. Ще направим с децата тиквени фенери и ще украсим къщата с паяжини. Ще подредя масата със „страшни“ сладки и ще сложа по средата Къщичката на Баба Яга. Ще купя бонбони за десетките хлапета, които всяка година звънят на вратата да ме „плашат“. Ще измислим, шием и сглобяваме костюми и ще се забавляваме, без да изпитваме грам угризения. Защото така ни харесва, защото обичаме да се забавляваме по всякакъв повод и защото не се взимаме твърде насериозно.

Не било българско, не било патриотично, не било православно. Знаете ли колко християнски празници тръгват от езически обичаи? Коледа идва от празника на Слънцето, който е честван хиляди години преди да се роди Христос. Всъщност точната дата на раждането на Исус Христос дори не е известна. Великден, за разлика от Коледа, е на правилната дата, защото Исус е разпнат точно на еврейската Пасха, но за сметка на това празникът е доукрасен с куп езически аксесоари като яйца, зайчета и козунаци, в които изначално не е имало никаква християнска символика. Моят собствен имен ден, който празнувам с удоволствие всяка година на 15 август, също е на дата избрана според предание, а не по исторически факти. С какво точно се различава Хелоуин, че толкова бърка в очите на православните патриоти?
Защото е страшен? Кукерите не са по-малко страшни, но не съм чула някой да протестира срещу тях.
Защото не е български? В кой век живеете вие? Светът отдавна е глобално село. Аз живея в България, но ям испански портокали, гръцки маслини и бразилско авокадо, дрехите ми са шити в Италия, Камбоджа, Виетнам и Индия, свекърва ми живее в Канада, братовчедка ми във Франция, брат й в САЩ, зет ми в Доминикана, а къде ще отидат децата ми един Бог знае. Знаете ли колко се радват приятелите ми чужденци, когато им подаря мартеничка? Пак езически празник, между другото. Не само че се радват, ами и разпитват какво означава, а някои си я носят упорито седмици наред. (Няма да забравя как преди години вързах мартеничка на чернокожия ни съсед и без да се замисля, му пожелах да е „бял и червен“, което доста го озадачи :)

Защото е комерсиален? Кой празник не е? Сватбата? Кръщенето? Коледа? Великден? Цветница? Баба Марта? Има ли нещо в ежедневието или в празниците ни, което да не е свързано с бизнес? Сега ще ви питам не в кой век, а в кой свят живеете? Коледа е най-големият празник за всички търговци. Това прави ли го фалшив празник за вас? Отнема ли ви радостта да се съберете със семейството си, да си размените подарък, да зарадвате децата си, да украсите дома си, да омесите питка? Дали празникът ще е комерсиален зависи от нас. Можем да го направим пищно и да платим скъпо, можем да го направим скромно и да се забавляваме не по-малко. Нека всеки да си гледа в собствената паничка.

И най-важното накрая. Идеята на всеки празник, независимо дали е религиозен, национален или семеен, е да ОБЕДИНЯВА хората, не да ги разделя. Да носи радост и да сближава, а не да сее омраза и да ражда безсмислени спорове. Аз няма да ви осъдя, ако не харесвате Хелоуин, изборът си е ваш. Все ми е едно дали празнувате Свети Валентин, Трифон Зарезан или и двете. Пет пари не давам дали чествате Коледа или Йом Кипур. Не ме интересува дори дали сте християни, мюсюлмани или атеисти. Отдавна не деля хората по такива признаци.

Защото ако се замислим, хората са само два вида. Едните могат да понесат различните от тях и да ги оставят да си живеят живота по собствено усмотрение. Другите не могат. И ако вие сте от втората категория, позволете да ви кажа, че проблемът не е в Хелоуин, нито в комерсиализирането на празниците, нито в Сатана, който наднича от тиквения фенер, за да открадне душата ви.
Проблемът си е изцяло във вас.

А за тези, които ще празнуват – наздраве! И не прекалявайте с бонбоните :)