Половин годинка Борис!
Автор: Яна Пеева
Преди да започна тази история е важно да напомня няколко неща за себе си. Първото - аз съм много спокоен човек. Личната ми мантра е “всичко ще бъде наред” и я повтарям по всяко време и пред всички хора, дотолкова, че ставам досадна. Второто - никаква ме няма с организацията и то благодарение на първото нещо. Правя всичко в последния момент, защото искрено вярвам, че нищо никога няма да се обърка, а и да се обърка, знаете, всичко ще бъде наред! И третото - голям ентусиаст съм и много обичам да “организирам” събития. Първото нещо, което казах на Теди, когато погледнахме новата си страхотна огромна маса, беше, че искам постоянно да е пълна с хора, да им готвя, да ги забавляваме, да си говорим.
Трио млади Пееви сме родени през зимата. Аз в началото на януари, Борис в края, Теди през февруари. Никога не съм обичала да си празнувам рождения ден и цял живот завиждам на приятелите, които организират тераса партита, пейка партита, пикници, празнувания на хижа в планината, на плажа, НАВЪН! Преди няколко години Теди безуспешно се опита да прокара идеята за втори рожден ден, даже си беше избрал дата, но никой не му се върза на акъла и така и не му се осъществи планът. Аз обаче не забравих. И каквато съм си смахната, реших, че никой нищо няма да ни каже, ако празнуваме половин годинката на Борис в пълен състав - все пак е бебе, малките лудости са ни простени, когато става въпрос за бебе, нали?
И така, два месеца предварително с Теди седнахме, обмислихме идеята и решихме, че след като сме си спестили пити, погачи, 40 дни, молитви и прочее, а няма да правим и кръщене, не е чак толкова нелепо да поканим всичките си приятели, за да отпразнуваме 6 месеца успешно родителство. Ще е лято, ще е зелено, ще е хубаво, ще сме НАВЪН. Направихме събитие във фейсбук, както си му е редът, поканихме всичките си приятели (без тези, които забравих, тях ги поканихме вечерта преди самото събитие :D) и се успокоихме, че това е всичко, което можем да направим на този етап.
За да добиете ясна представа за мащабите на събитието ще ви кажа горе долу какъв беше планът. Гостите бяха около 25 човека без най-близкото ни семейство, което се подразбира и понеже се подразбира, не беше написано изрично в списъка. Когато в последствие дописахме и тях се оказа, че някак си ще трябва да съберем, нахраним, напоим и забавляваме 40 човека. Малка сватба. Ще сме на барбекюто до нас, ще изпечем месо, аз ще направя салати със зеленчуци от градината на баба, ще забъркаме чудни лимонади в стъклени бутилки, ще украсим с лампички, фенери и супер готини гирлянди с морски животни, които една приятелка ще ми направи и напечата, а аз ще си изрежа САМА. Ще хапнем супер вкусна торта, ще направим фотосесия на Бобката на зеленко, гостите ще му се порадват и всички ще се приберем доволни в края на вечерта. Датата, естествено, е 23 юли, защото така или иначе е достатъчно странно да празнуваш половин годинка, но да я празнуваш не на самата дата си е просто безумно. За нещастие се пада в понеделник. За щастие никой няма нищо против и всички ще дойдат след работа. Ние с Теодор сме доволни, планът е направен, нашите и техните гледат малко скептично, но никой нищо не казва и всички живеем с идеята, че всичко. ще. бъде. наред.
Хронология на събитията:
Една седмица преди “празника” започва да кипи усилена подготовка. Под това имам предвид, че с Теди, които е затрупан с работа, сме се сетили, че нищо не сме направили и трябва да се задействаме. Мама започва да се изнервя и да ми звъни, за да ми напомня да си направя списък с всичко, което трябва да се свърши, за да не забравя нещо. Аз се изнервям на мама, че ме тормози и на себе си, че все още мама трябва да ми напомня разни неща, за да ги свърша.
В петък взимаме всичката украса. Мими, Иван и децата се прибират от морето и зарязваме организацията за един ден, за да се видим с тях. Обсъждаме плана известно време, после доста по-дълго време си говорим как мислим да се преместим общосемейно да живеем сред маслиновите горички. Прибираме се вкъщи, а неизрязаните рачета ме гледат обвинително от масата.
В събота Теди излиза вечерта, аз приспивам Борис, сипвам си чаша вино и най-сетне се заемам с изрязването на рачета, китчета, морски кончета. Половин час и един безглав рак по-късно установявам, че съм с две леви ръце, изпивам си виното и си лягам.
В неделя майка ми успява да ме убеди да отидем и до Джъмбо, за да го “разгледаме”. Там подозрително нямам обхват и се чувстваме като на сафари. На въпроса къде са хартиените чинийки една дама ни отговаря “Мога да ви кажа къде бяха миналата седмица, сега обаче са се преместили”. Представям си мърдащите се стълби на Хогуортс и усещам, че ми прималява. Сдобиваме се с хартиена посуда и излизаме от магазина, а след като се губим три пъти на паркинга, успяваме да поемем по дългия път към вкъщи. Купуваме храна и се прибирам вкъщи, където заварвам спящ Теодор и изрязващ рачета Коко. Прегръщам го силно и му благодаря, че винаги иска да помогне. Вечерта каним последните гости. Теодор им обяснява по телефона как “тази моята жена само забравя, но ще сме много тъжни, ако не дойдете”.
Понеделник. Мариновам месото. Режем тиквички, краставици, чесън, копър. Борис отказва да кооперира и мрънкоти като го оставиш, а като го гушнеш, започва да се смее с глас. Имам чувството, че ми се подиграва. Вали от сутринта, аз танцувам ритуални танци против дъжд. Теди се моли на бога на адвентистите, аз на спагетеното чудовище. Продължава да вали. Обмислям да купя чадъри и дъждобрани и да ги раздаваме на гостите. По пътя към магазина, за да купим бира, по радиото споменават нещо за градушка. С Теодор се споглеждаме ужасени. Продължава да вали. Осъзнаваме, че ще трябва да съберем всички тези гости, колкото за малка сватба, вкъщи. Започваме да им звъним и да ги пренасочваме. Вкъщи кипи усилено подреждане (пренасяне на всичко в спалнята върху леглото), прахосмукиране. Осъзнавам, че не си спомням кога последно съм се ресала, лакът ми е на поне две седмици (на местата, на които още се вижда), и имам точно една чиста блуза. Първите ни гости идват и някой успява да ме избута в банята, за да се приведа в нормален вид.
Няма да обяснявам как се посрещат 40 гости с бебе на ръце и кучета в краката. Само ще кажа, че беше прекрасно. Нямам идея как се събрахме вкъщи, но явно богът на адвентистите и спагетеното чудовище са се събрали и са решили да се реваншират за наличието на дъжд, като направят магия на терасата ни, за да успее да събере 20-те човека, които стояха на нея в един момент. Храната се изяде (почти), а каквото не успяхме да изядем, мама раздаде на гостите в торбички за вкъщи - да имат какво да хапват. В полунощ най-накрая изпратихме последните и докато хапвахме последното парче торта, установихме, че даже са почистили, за да не го правим ние, с Теди се съгласихме, че определено е било (ПЪРВОТО НИ!) успешно парти. Не защото Бобката събра куп подаръци, а защото от съвсем малко човече има куп страхотни хора в живота си.
Догодина пак... или през зимата, ще видим, може пък да е толкова меко времето, че да става за барбекю!
Снимките, както обикновено, са правени от чудната Ивелина Чолакова!
Препоръчваме ви още:
