Какво се случва в Норвегия
Автор: Мария Пеева
Вчера се потресох от историята с отнетите деца в Норвегия и отделих няколко часа да направя малко лично разследване. Имам много добра приятелка, която от години живее там, там роди и си отгледа детето, при това е учителка, има контакт с много деца, говорих и с нея. Изчетох ВСИЧКИ коментари на групата на българите в Норвегия. Изчетох няколко статии в чуждата преса на хора, пострадали от същото (изобщо не са само българи). И мисля, че картинката горе-долу ми се изяснява. Позволявам си да споделя с вас мнението си, защото виждам как някаква масова истерия настава сред майките, а няма нужда от това.
Норвегия очевидно е държава, в която детето е равнопоставено на родителя. В България, Италия, Испания, Гърция и много други страни по света не смятаме за посегателство над детето, ако му се разкрещим или ако го плеснем. Някои го правят, други - не, но като цяло не се смята за нарушаване на правата му. В Норвегия това е недопустимо и могат да ти вземат детето, ако го удариш. Дори само веднъж. Добре е чужденците, които искат да живеят там, да са наясно с тези правила. Това е все едно някой от държава, в която е нормално да удариш жена си, да отиде в държава, където не е. Законът ще я защити. Дали е редно да го правят или не, дали няма крайности, дали няма злоупотреби - най-вероятно има. Ще ви копирам тук два коментара на българи, които живеят в Норвегия, които ми се сториха най-обективни и според мен много ясно показват за какво иде реч.
Първи коментар за социалната им служба и как действа:
"Темата за Барневерн (социалната им служба) е действително сериозна. Деница, която е интервюирана, я знам от фейсбук, когато възникна случаят им. Те просто избягаха по съвет на български адвокат. Другото семейство си е живеело в постоянен страх. Никой не ги е закачал дори. Майката с отнети деца не мога да коментирам. Нямам идея какви клевети са казани и истини, какво е било, имало ли е истерии и т.н. Много често има причини, които се прикриват. Наскоро имаше случай на канадка, женена за норвежец, които искали да спрат детето от училище, защото го тормозели. И го спрели. В резултат отнемат сина им. Подеха кампания в Канада, САЩ и Норвегия. Върнаха им го и сега заминаха за САЩ. Причината да отнемат детето е, че не са спазили закона. Има правила, по които детето може да спре да посещава училище и не може просто да не го пуснеш.
Коментарите, че ще ти вземат детето, ако то има петно на дрехите си, или си е забравило закуската, са несериозни. Ами те трябва да ги извозват под конвой от градините и училищата. И двамата ни сина са все мърляви, независимо как тръгват от вкъщи! Или че ако не кърмиш и ще ти вземат бебето. Ние не сме се сблъсквали с Барневерн лично. Има едно българско семейство в региона, което е било проверявано заради агресия на сина им в училище. Проверили са и са казали, че е от пубертета. Толкоз! На моя колега са му пращали проверка, защото не пускали дъщеря си да играе с други деца. Факт! Те са мюсюлмани. Държат децата си доста изолирано.
Над 70% от случаите на отнети деца са на чужденци. Наистина могат да ти пратят службата за нищо. Дали могат да ти вземат децата за нищо, не знам. Знам, че ако имат дори и минимално съмнение ще вземат децата. По закон детето се отнема, ако службите преценят, че има заплаха за психическото или физическо развитие на детето. Това дава възможност за манипулации.
Ние, българите, сме калпава нация. Ако нещо такова се случи, ще затрупаме сънародниците си с камъни, защото са напуснали България. Ако са чужденци, те се обединяват и се защитават.
Питала съм защо и как се отнемат деца. Разказват ми страшни случаи - наркомани, алкохолици. Майка кара дрогирана по магистрала с трите си деца. На майките наркоманки автоматично им вземат децата. Още в родилното. Друга майка я сварват пияна до козирката с 2-годишно дете, което пие вкиснало мляко и се гледа само.
Дали се страхуваме? Имаме си едно на ум.
Но ние не бием децата си. Синът ни всеки ден е при приятели или приятелите му са вкъщи. Има и норвежчета сред тях. Не виждам някаква разлика в поведението и начина, по който те са гледани. Относно домашните - иска не иска, трябва да ги прави. Но родителите нямат право да го шамарят или бият. Може да му спреш сладкото, да му забраниш да играе на таблет и т.н. Учат ги и да помагат вкъщи. Насилие не е позволено, включително и заплахи. Не знам какво друго да кажа. Четох и се информирах доста преди и след като дойдохме тук. Чета и закони, някои статии на докторанти, преса. За момента нямаме причина да се притесняваме лично. Много е възможно някой ден да се сблъскаме с тази служба. Само искам да кажа, че ако не се лъжа, 40% от отнетите деца се връщат при биологичните си семейства след проверката. Приоритетно ако децата се отнемат се пращат при роднини, ако те заявят такова желание. И да - удрянето на шамар може да е повод за отнемане на детето!”
Втори коментар относно шокиращата статистика на отнети деца.
“Това, което ви убягва, е, че тези 54 000 деца са във възрастова група 0-22г. И представляват около 4% от ВСИЧКИ деца и младежи до 22г възраст в страната. БТВ. пропуска да спомене това, а сравнява с броя на децата, родени на година - което подвежда, че едва ли не всяко дете попада в барневерна (социалните им служби), което далеч не е вярно.
От тези 54000, над 44000 са си в домовете, с родителите си, а получават някаква форма на помощ от барневерна.
Тоест, от ВСИЧКИ деца и юноши до 22 г. възраст, около 1% е отнет на семействата и поставен в институция или приемно семейство.
Пък който ще, да се паникьосва и да се мести от Норвегия.”
Моето обяснение за тази крайна ситуация, защото очевидно там социалната служна наистина действа много драстично, е, че явно години наред тези хора са имали проблеми с деца, жертви на насилие и неглижиране. И в един момент са си казали край, взимаме мерки. Имаше и още един коментар, който много ме разтърси. Един българин сподели, че миналата година бил на море в България и се замислил, че ако норвежките социални служби се разходят по плажа, ще вземат децата поне на 10 процента от българските родители, като чуят как им крещят и ги пляскат. Как ви звучи това? Мисля, че донякъде е прав.
Защо чуваме само едната страна на историята?
Всички такива случаи се разглеждат в съда. Но заради правото на детето на конфиденциалност, социалните служби нямат право да разкрият пред медиите защо всъщност е отнето детето - това се разглежда в съда на закрити врати, за да се предпази детето. Излиза, че каквото и да му се е случило, за да го отнемат, те не могат да застанат открито пред медиите и да кажат - взехме го затова и това. И в крайна сметка тяхната гледна точка остава само пред съда. Това беше обяснението. Аз съм склонна да му повярвам. Това са законови държави, не е третият свят.
Съчувствам ужасно на майката и се надявам да докаже, че е права и да си вземе детето. Но познавам и българка в Канада, която години наред не успя да си вземе децата от България и да ги гледа там, защото бащата не й разреши. Децата израснаха без майка и баща, защото той ги хариза на бабата тук. Не знам защо се сетих за този случай. Може би защото и бащата норвежец не си дава децата, макар че не ги гледа той.
В България няма да се стигне до такива крайности. Нито в Гърция, Италия, Испания, ние сме нации с друг манталитет, възприемаме децата като "наши". В това няма нищо лошо, според мен, стига да не ги бием и тормозим. Там децата са си “свои, отделни личности” и нямаш право да "злоупотребяваш" с тях, като очевидно под злоупотреба се разбира дори да им плеснеш един шамар. А че някъде ще има фалшиви сигнали и човешки трагедии заради тях, всъщност не ме учудва чак толкова. И у нас човешки трагедии колкото искате, само че причината не е, че службите прекаляват, а обратното, че не действат достатъчно бързо и адекватно.
Така че моето заключение е, че разказаните истории най-вероятно са абсолютно достоверни.
Социалните служби в Норвегия са опасна работа. Човек с нашия манталитет лесно може да стане жертва на системата, ако не се съобразява с нея. От друга страна всичко това го правят с абсолютното убеждение, че предпазват детето и най-вероятно в повечето случаи е точно така. Факт е, че у нас постоянно излизат в пресата ужасяващи случаи за деца, неглижирани, насилвани, тормозени от родителите си. Виждаме по улицата деца, принудени да просят от родителите си. Женят се на 14 години, принудени от родителите си, защото това им е културата. Бият ги, понякога ги пребиват. У нас е малко другата крайност, но това е различна тема.
Снощи моят най-малък син направи поредната си беля и мъжът ми му се накара. “Престани, бе, момче, ще те пребия!” Никога не би го направил, разбира се. Но веднага се сетих за Норвегия и си казах колко лесно би било да ми вземат детето, ако това се случи там и някой съсед ни чуе. Веднага ще поръча проверка. Нелепо, нали? Но това е системата там и такива са им правилата.
Когато човек емигрира, трябва наистина да е добре запознат със страната, в която отива. И добре да си помисли дали ще се впише там.
Още по темата:
